Решение № 52 от 20.06.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20231880200091 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 473 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Образувано е по жалба, подадена от В. С. С., като управител на „Семи Груп“ ЕООД, ЕИК 201757738, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. „Александър Стамболийски“ № 18, против Наказателно постановление № Ю-8 от 19.01.2022 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София област (ОДБХ), с което на дружеството за нарушение на чл.

132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, на основание чл. 416, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗВМД, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата, както и в писмени бележки, се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми, като се иска от съда да го отмени, а ако не намери основания за това – да го измени в частта за размера на имуществената санкция, който да бъде намален на 500 лева. Претендира присъждането на разноски за платено адвокатско възнаграждение.

1

Административнонаказващият орган – Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – София област (АНО), чрез процесуален представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна. В представеното по делото писмено становище посочва, че издаденото наказателно постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което иска от съда да го потвърди изцяло. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

На 20.09.2021 г. свидетелите К. С. и И. М., служители на ОДБХ, извършили проверка на животновъден обект с рег. № 2140-0379 – основен обект в гр. Ботевград. При проверката проверяващите установили, че на 15.09.2021 г. 187 броя животни (ЕПЖ – говеда) по регистрация в електронната система ВетИС е следвало да се намират в животновъден обект, собственост на жалбоподателя с peг. № 2291-0306 – пасище в с. Осеновлаг, общ. Своге. Същите животни са установени в животновъдния обект с рег. № 2140-0379 – основен обект в гр. Ботевград, също собственост на жалбоподателя. Транспортирането на животните е извършено, без да е издадено ветеринарномедицинско свидетелство, както и при липса на писмено или изпратено по електронен път уведомление до регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния обект, в срок 24 часа преди животните да бъдат изведени и транспортирани от животновъдния обект – пасище, доколкото по делото липсват доказателства за обратното, а и липсват твърдения в този смисъл от жалбоподателя, който при релевирано твърдение за наличие на уведомление – следваше да установи този факт. С оглед изложеното следва да се приеме, че е осъществен съставът на чл. 132, ал. 1, т.

6 от ЗВМД. Точната дата на транспортиране на животните е посочена на свидетелите от гледачите на животните в обекта – 15.09.2021 г., както и от управителя на дружеството-жалбоподател, видно от заявеното от свидетеля К.

С., поради което именно тази дата следва да се приеме като дата на 2 извършване на нарушението, а мястото на извършването му е с. Осеновлаг, общ. Своге, където животните са се намирали преди транспортирането им, видно от приложената по делото справка за наличните животни в животновъдния обект към 15.09.2021 г. и откъдето са транспортирани до основния животновъден обект на жалбоподателя в гр. Ботевград, където те са установени при проверката. Горепосочените дата и място на извършване на нарушението са посочени в НП, поради което са неоснователни възраженията на жалбоподателя в обратна насока.

При извършване на проверката от проверяващите е съставен Констативен протокол № 201 от 20.09.2021 г., както и Акт за установяване на административно нарушение № 201/20.09.2021 г. (АУАН), съдържащ реквизитите, посочени в чл. 42 от ЗАНН, при съставянето на който са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН и който е подписан от актосъставителя, представляващия дружеството-жалбоподател и свидетеля.

Въз основа на последния е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, съдържащо всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН, с което на основание на основание чл. 416, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗВМД за извършено административно нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на горепосочените свидетели, които съдът кредитира, като намира същите за логични и конкретни, както и от писмените доказателства по делото, които съдът намира за последователни, безпротиворечиви и взаимнокореспондиращи си. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани и което да налага обсъждане поотделно на събраните доказателства – „per argumentum a contrario“ от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, намиращ приложение по силата на чл. 84 от ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по 3 местоизвършване на твърдяното нарушение).

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна в искането за намаляване на размера на наложената имуществена санкция, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочената част, а съображенията за това са следните:

От приложените по делото заповеди № ОСПД-1868/30.07.2012 г. и № ОСПП-22/02.04.2018 г., както и от Допълнително споразумение от 04.09.2020 г. безспорно се установява персоналната и материалната компетентност на служителите (актосъставител и свидетел по акта) и на АНО – Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София област.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е наказан, доколкото на 15.09.2021 г.

187 броя животни (ЕПЖ – говеда) по регистрация в електронната система ВетИС е следвало да се намират в животновъден обект, собственост на жалбоподателя, с peг. № 2291-0306 – пасище в с. Осеновлаг, общ. Своге, в който те не са се намирали, а са установени от последните в основния животновъден обект с рег. № 2140-0379 в гр. Ботевград, също собственост на жалбоподателя. Транспортирането на животните е извършено при липса на писмено или изпратено по електронен път уведомление до регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния обект, в срок 24 часа преди животните да бъдат изведени и транспортирани от животновъдния обект, доколкото по делото липсват доказателства за обратното, а и липсват твърдения в този смисъл от жалбоподателя, чиято е тежестта да установи този евентуално твърдян от него положителен факт, поради което и както вече се посочи, следва да се приеме, че е осъществен съставът на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД. Изцяло в този смисъл е съдебната практика на Административен съд – София област по идентични казуси, като напр. Решение № 386 от 03.04.2023 г., постановено по КАНД № 173/2023 г.

В НП и в АУАН не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото 4 съдържание. Всички основни елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, а възражението на жалбоподателя, че лицето, извършило проверката не може да бъде актосъставител съдът намира за неоснователно, тъй като установяването от това лице на нарушението не го прави заинтересовано от изхода на административното производство, по смисъла на чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, а още повече, че констативният протокол очевидно е съставен след съставянето на АУАН, доколкото в него е посочено изрично, че АУАН е връчен. На следващо място, спазени са формата и редът при издаването на НП, респ. съставянето на АУАН, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съдържащото се в тях описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията на деянието като административно нарушение по ЗВМД, а твърденията в обратна насока в жалбата са неверни, доколкото в НП ясно е посочено, че изпълнителното деяние е транспортиране, извършено при липса на писмено или изпратено по електронен път уведомление до регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния обект, в срок 24 часа преди това. АНО няма задължение да сочи доказателства за липсата на уведомление, защото както вече се посочи, ако жалбоподателят твърди, че е налице такова – именно той следва да го представи на проверяващите (в този смисъл са Решение № 2476 от 15.12.2021 г. по КАНД № 2744/2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение от 22.03.2021 г. по КАНД № 10040/2021 г. на Административен съд - Велико Търново и др.). Налице е нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване. Достатъчно подробно е описанието на нарушението, мястото, където е извършено (с. Осеновлаг, където животните са се намирали преди транспортирането им без дължимото по закон уведомление), както и всички обстоятелства, при които е извършено.

Обстоятелството, че в НП погрешно е посочено, че проверката е извършена в обекта-пасище, в който е следвало да се намират животните, а от събраните по делото доказателства се установява, че проверяващите не са посещавали 5 този обект, доколкото са установили животните при извършената от тях проверка в основния обект, където те не е следвало да се намират (с оглед извършената от проверяващите документална проверка относно обектапасище и представената по делото справка за този обект), не се отразява по никакъв начин на законосъобразността на НП и на правото на защита на въззивника. Това е така, доколкото мястото на извършването на проверката не е елемент от обективна страна от състава на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Освен това, след като животните са установени в основния обект на жалбоподателя – напълно безсмислено е било да се посещава от проверяващите обекта-пасище, доколкото обективно не е било възможно животните да се намират едновременно и там, а и посредством извършената от проверяващите документална проверка относно обекта пасище (справката от ВетИС) е било установено също, че животните не са там. Ето защо, се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

С оглед гореизложеното съдът намира, че наказаното лице е осъществило нарушението, за което е санкционирано административно и правилно е ангажирана безвиновната отговорност на дружество по реда на чл.