Определение № 2699 от 10.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2699 гр. Варна, 10.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

И.ка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501407 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Д. Т. Г., ЕГН **********, вх.№ 38109/22.05.2023г. по описа на ВРС, чрез процесуалния й представител срещу разпореждане № 10902/22.03.2023г. постановено по гр.д. № 10081/2021г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с което е върната въззивната жалба на Д. Т. Г., с вх.№ 17786/08.03.2023г. на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК поради неотстраняване в срок на нередовности.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Посочва се, че съдът не е взел предвид, че въззивният жалбоподател е изпълнил указанията на съда на 21.03.2023г. само с един ден закъснение, като причините за това са преклонната възраст на Д. Г. и трудната комуникация с нея.

С молба от 30.05.2023г. жалбоподателят е уточнил, че сезиращото съда изявление е именно частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба, а не молба по чл.64 от ГПК.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Срещу постановеното по гр.д.№ 10081/2021г. по описа на ВРС съдебно решение от 13.02.2023г. е подадена въззивна жалба, вх.№ 17786/08.03.2023г. от Д. Т. Г..

С разпореждане от 09.03.2023г. съдът е оставил въззивната жалба с вх.№ 17786/08.03.2023г. без движение и е дал указания до жалбоподателя за отстраняване на констатираните нередовности за внасяне на дължимата за разглеждането й държавна такса в 1 размер на 25 лева по сметка на Окръжен съд-Варна в едноседмичен срок от уведомяването.

Указал е, че при неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната. Жалбоподателката Г. е била надлежно уведомена за разпореждането чрез процесуалния си представител на 13.03.2023г. На 21.03.2023г. е депозирана молба с представено към нея доказателство за внесена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 25 лева.

С обжалваното разпореждане № 10902/22.03.2023г. първоинстанционният съд, след като е констатирал, че дадените указания не са изпълнени в рамките на указания срок – 20.03.2023г. и е постановил връщане на въззивната жалба с вх.№ 17786/08.03.2023г.

С разпоредбата на чл. 261, т. 4 от ГПК законодателят е предвидил, че към въззивната жалба се прилага документ за внесена държавна такса. Следователно, за да се приеме, че подадената жалба е редовна, не е достатъчно заплащането на таксата, а и надлежното удостоверяване на това обстоятелство пред съда, чрез който тя е подадена.

В случая първоинстанционният съд е извършил надлежно проверка на редовността на частната жалба по реда на чл. 262 от ГПК. Констатирано е на основание чл. 262, ал. 1 от ГПК, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 4 от ГПК, като на страната е съобщено да отстрани допуснатите нередовности в едноседмичен срок. Този срок е изтекъл на 20.03.2023г. /понеделник/ и не се оспорва от жалбоподателката, че до изтичането му не е последвало изпълнение на съдебните указания. Плащането на държавната такса и представяне на доказателство за това е сторено на 21.03.2023г.

Извършеното след указания срок процесуалното действие по заплащане на държавната такса и представяне на доказателсто за това следва да се счита за неизвършено на основание чл.101, ал.3 от ГПК. Горната последица от процесуалното бездействие на страната да отстрани нередовностите на въззивната жалба е разпоредена в самия закон и съдът не би могъл автоматично да приеме забавеното изпълнение. Общо правило е, че поправеното процесуално действие се счита за редовно, но от момента на извършването му, а когато неотстраняването на нередовността не стане в указания срок, процесуалното действие са смята за неизвършено. В този смисъл съдът приема, че жалбоподателката не е отстранила указаната й нередовност на въззивната жалба. На това основание изводите на районния съд по приложението на процесуалния закон и конкретно на разпоредбите относно редовността на подадената въззивна жалба /чл.260 и чл.261 от ГПК/ и последиците от неизпълнението /чл.262 от ГПК/ са законосъобразни.

При тези факти, правилно и процесуално законосъобразно с разпореждането от 22.03.2023г. е приложена нормата на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, като нередовната жалба е върната.

По тези съображения, ВОС приема, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, а частната жалба – като неоснователна следва да се остави без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. Т. Г., ЕГН **********, вх.№ 38109/22.05.2023г. по описа на ВРС срещу разпореждане № 10902/22.03.2023г. постановено по гр.д. № 10081/2021г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върната въззивната жалба на Д. Т. Г., с вх.№ 17786/08.03.2023г. поради неотстраняване в срок на нередовности.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок, който за частния жалбоподател започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

ПРЕПИС от определението да се връчи на жалбоподателя на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3