Решение № 130 от 29.10.2018, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 130 29.10.2018 година град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР Г.

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМЕНОВА

КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

СЕКРЕТАР: КРАСИМИРА ЦОНЕВА

ПРОКУРОР: НЕЙКА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдията КАМЕНОВА ВНОХД № 1112 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ на НПК.

С Присъда № 32/22.02.2018 г., постановена по НОХД № 2050/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият Д.Х.Д., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 21.07.2016 г., в град Стара Загора, причинил на В.В.И. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, с наличие на централни перфорации и проводно намаление на слуха, които увреждания са причинили трайно отслабване на слуха, поради което и на основание чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.54 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

Подсъдимият Д.Х.Д. е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец В.В.И. сумата от 6000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, като в останалата част - до размера на 12 000 лв., предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият Д.Х.Д. е осъден да заплати направените по делото разноски: 462.15 лв. – разноски от досъдебното производство, по сметка на ОД на МВР – Стара Загора; 130 лв. – разноски от хода на съдебното следствие, по сметка на Районен съд - Стара Загора.

Подсъдимият Д.Х.Д. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Стара Загора и сумата от 240 лв. – държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от частния обвинител и граждански ищец В.В.И.

– чрез повереника й – адв.П.К.П..

В жалбата е изложено и развито оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, което било неоправдано занижено, както и оплакване за нисък, несправедлив размер на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

ИСКАНЕТО в жалбата е присъдата да бъде изменена чрез увеличаване размера на наложеното на подсъдимия Д.Х.Д. наказание лишаване от свобода и чрез увеличаване размера на присъденото на гражданската ищца обезщетение за неимуществени вреди до претендирания размер.

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия Д.Х.Д. – чрез защитника му – адв.Г.А.Г..

В жалбата е повдигнато оплакване за доказателствена необоснованост на приетите от първоинстанционния съд факти и за неправилно приложение на материалния закон.

ИСКАНЕТО в жалбата е присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото срещу му обвинение или да бъде изменена, като подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.132, ал.1, т.2 от НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание. Иска се още и изменение на присъдата в гражданската й част чрез намаляване размера на присъденото обезщетение.

Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната от страните присъда, същата следва да бъде потвърдена.

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите във въззивните жалби оплаквания, прие следното:

Във внесения за разглеждане обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 2050/2017 г., по което е постановена обжалваната присъда, подсъдимият Д.Х.Д. е предаден на съд за престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК за това, че на 21.07.2016 г., в град Стара Загора, причинил на В.В.И. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, с наличие на централни перфорации и проводно намаление на слуха, които увреждания са причинили трайно отслабване на слуха.

В първото по делото с.з., проведено на 26.10.2017 г., пострадалата по смисъла на чл.

74, ал.1 от НПК В.В.И. при спазване изискванията на чл.77, ал.3 от НПК (в ред. до изм. с ДВ бр.63/2017 г.) и тези на чл.85, ал.3 от НПК (в ред. до изм. с ДВ бр.63/2017 г.) е конституирана като частен обвинител и граждански ищец. Приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от В.В.И. срещу подсъдимия Д.Х.Д. е за сумата от 12 000 лв. – обезщетение за претърпени в резултат на деянието по повдигнатото обвинение неимуществени вреди.

Основните фактически обстоятелства, приети от районния съд, на които се основава обжалваната, както от подсъдимия, така и от частния обвинител и граждански ищец, присъда, са следните:

Подсъдимият Д.Х.Д. и пострадалата В.В.И. живеели на семейни начала, макар и съжителството помежду им да било съпроводено от чести конфликти. Двамата имали и дете - Х.Д.Д., роден на *** г.

Към 21.07.2016 г. подсъдимият и пострадалата заедно с детето си живеели в град ***, на ул.„***“ № * вх.*, ет.**, ап.***.

На 21.07.2016 г., по обед, между 12.30 и 13.30 часа, подсъдимият и свидетелката В.В.И. се скарали, заради снимки във “Facebook”, които били качени от майката на последната.

Подсъдимият отправил обидни думи към съжителката си във връзка с това, че е публикувала снимки с майка си и племенниците си, но не и негови снимки със сина им. Свидетелката В.В.И. го укорила в дребнавост. По време на разправията помежду им подсъдимият нарекъл пострадалата „боклук“ и „курва”. Продължил да я обижда и когато тя започнала да мие в кухнята шишетата на детето. Свидетелката В.В.И. не се сдържала и замерила подсъдимия с ползваната от нея при миенето на съдовете кухненска гъба. Подсъдимият скочил и напсувал пострадалата, след което започнал да я тегли към спалнята, като я дърпал за ръцете. След като завел жената в спалнята, я хвърлил на леглото и се качил върху нея. С едната си ръка държал ръцете на пострадалата, през което време последователно, първо с дясната, а после с лявата си ръка, й нанесъл няколко удара в областта на главата. В този момент детето, което било на десет месеца и се придвижвало с т.нар.

„паяк", влязло в спалнята и започнало да плаче. Пострадалата, умолявала подсъдимия да я пусне, за да успокои детето, но той продължил да й нанася удари. Жената усетила „пищене" в областта на лявото ухо, същевременно изпитвала и болки в главата.

След побоя, свидетелката

В.В.И. се опитала да се свърже с единния европейски номер за спешни повиквания 112, но връзката прекъснала. След това пострадала взела детето и напуснала апартамента, за да отиде при родителите си, като се срещнала и с брат си - свидетелят А.В.И.. Двамата с него отишли при съдебен лекар, който да освидетелства пострадалата и там пред кабинета му видели подсъдимия Д.Х.Д., който пък чакал адвоката си. На въпроса на свидетеля А.В.И. към подсъдимия защо е ударил сестра му, последният му отговорил с репликата: „И теб да те ритнат и ти няма ли да отвърнеш?”. От извършените й прегледи – първо от съдебния лекар, а после и от специалист УНГ, пострадалата разбрала, че има перфорация на тъпанчето на лявото ухо и че единственият начин за възстановяване от травмата е чрез оперативна интервенция. Такава била насрочена и проведена на 26.07.2016 г. След оперативното лечение няколко месеца пострадалата приемала медикаменти и се възстановявала от причинените й увреждания.

Оплакването на подсъдимия във въззивната жалба за доказателствена необоснованост на приетата за установена от първоинстанционния съд фактология е неоснователно. Подсъдимият Д.Х.Д., видно от обясненията му в хода на съдебното следствие – л.86 нохд, а и от тези, дадени в хода на досъдебното производство – л.46 ДП, приобщени към доказателствата по делото по реда и на основание чл.279, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от НПК, признава за разразилия се между него и пострадалата на 21.07.2016 г. конфликт, съпроводен с побой, макар и да омаловажава собствените си действия за сметка на приписана по-висока активност на пострадалата. Гореизнесените фактически обстоятелства се установяват по несъмнен и категоричен начин след съпоставка на обясненията на подсъдимия с показанията на пострадалата В.В.И. (л.44 нохд), тези на брат й – свидетелят А.В.И. (л.45 нохд), с резултата от медицинското освидетелстване както на пострадалата (СМУ на живо лице № 31-ІІ/2016 г. – л. 7 ДП), така и на подсъдимия (СМУ на живо лице № 32-ІІ/2016 г. – л.41а нохд), с експертните становища, изложени в изготвените по делото Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 393/2016 г. (л.29 ДП) и Комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 143/2017 г. (л.105 ДП). В показанията на свидетелите С.И.П.(л.64 нохд) и Н.Й.Т.(л.64 нохд), разпитани по искане на защитата, не се съдържат данни, способстващи за изясняване на случилото се. И двамата свидетели излагат знанията си за отношенията между подсъдимия и пострадалата по време на съжителството им. Съобщените от тях действия на пострадалата спрямо подсъдимия по време на конфликта, тъй като свидетелите не възпроизвеждат лично видяно и чуто, а препредават разказано им от подсъдимия, нямат доказателствена стойност, защото при наличие на първични доказателства, производните не са източник на фактология.

От горепосоченото Съдебно-медицинско удостоверение на живо лице № 31-ІІ/2016 г. е видно, че при извършения на пострадалата преглед на 21.07.2016 г. от д-р Т.Г. П.– специалист съдебен лекар, са установени оток и кръвонасядане по лицето в ляво, контузия на лявото ухо, множество пръснати кръвонасядания по двата горни крайника, за които е посочено, че отговарят да са получени по съобщения от освидетелстваното лице начин и време, а именно при нанасяне на удари и захват от човешки ръце. Съдебният лекар е приел, че „тези травматични увреждания на този етап са причинили болки и страдание“, но във връзка с оплакванията на освидетелстваната за намален слух, болка и свистене от страна на левия слухов проход е изложил в медицинското удостоверение изрична препоръка за консултация с лекар – специалист УНГ.

От изготвената Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 393/2016 г. (л.29 ДП) се установява, че при направена на пострадалата в МБАЛ „Тракия" ЕООД на 26.07.2016 г. аудиограма, подписана от д-р М., е поставена диагноза: травматично разкъсване на лява тъпанчева мембрана, проводно нарушение на слуха на лявото ухо. Посочената аудиограма е представена в хода на съдебното следствие пред районния съд (л.75 нохд) и съдържа следното текстово отбелязване: „Аудиометрично се вижда проводно намаление на слуха на ляво ухо – 40-49 dВ“. В заключението на СМЕ по писмени данни № 393/2016 г. (л.29 ДП) се излага, че при инцидента на 21.07.2016 г. В.В.И. е получила: оток и кръвонасядане по лицето в ляво; множество пръснати кръвонасядания по двата горни крайника; травматично разкъсване на лява тъпанчева мембрана и проводно нарушение на слуха на лявото ухо. В заключението се съдържа експертно становище, че описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди, тъпи предмети и могат да са получени при нанасяне на удари с ръце в областта на лява лицева половина и удари и захвати с човешка ръка в областта на горните крайници. За травматичното разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с наличие на централни перфорации и проводно намаление на слуха е посочено, че е причинило трайно отслабване на слуха, а останалите увреждания са определени като такива, довели до причиняване на болки и страдания.

Такова, като горепосоченото експертно становище, в правилността на което не съществуват основания за съмнение, е застъпено и в заключението на Комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 143/2017 г. (л.105 ДП), изготвено от съдебен лекар и специалист по оториноларингология. В заключението на комплексната експертиза е отхвърлена хипотезата, повдигната за разглеждане от защитата на подсъдимия, за наличието на причинно следствена връзка между прекарани от пострадалата в ранна детска възраст отити и полученото при деянието на 21.07.2016 г. травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана.

Разпечатката съдържа 38 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04f574c5-1a7e-48b1-9c77-9eb2631976c4