Решение № 224 от 01.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000502629 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 260771/29.05.2023г., постановено по гр.д.№ 7324/2019г. по описа на СГС, е осъдена Прокуратурата на РБългария, да заплати на К. К. А. с ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 300 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено с разпореждане от 11.07.2014г. по НОХД № 6628/2014 г. на СРС, на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК; чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2016 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 60 000 лв. и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 16.07.2015 г. – 03.06.2016г., като неоснователен. Осъдена е

Прокуратурата на

Република България да заплати на К. К. А., на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски в размер на 10 лв. за държавна такса и в размер на 15 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

Решението е обжалвано от К. К. А., представляван от адв.Л.Н., в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 300лв. до 60 000лв. Сочи, че определеното обезщетение е занижено по размер, като не е съобразена продължителността на наказателното производство, настъпилите значителни промени в психиката му, наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок от една година. Не са отчетени задържането на цялото му семейство, довело до неговата пълна изолация в ареста и до притеснения за неговите родители.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи исковата претенция.

1

Ответната страна Прокуратурата на РБългария е оспорила въззивната жалба като неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбите, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът по делото-К. К. А. е посочил в исковата молба, че на 28.02.2002 г. бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 366А/2001 г. по описа на СО при СГП за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК. Първоначално бил задържан за 72 часа, а след това спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за около година и един месец. На 28.03.2003 г. бил освободен. През 2014 г. обвинителният акт бил внесен в съда и по него било образувано НОХД № 6628/2014 г. по описа на СРС, ГО, 18 състав. На 11.07.2014 г. с разпореждане на СРС било прекратено производството спрямо ищеца, поради „липса на престъпление“. Разпореждането било протестирано от прокурор от СРП. На 16.07.2015 г. с решение на СГС по ВНЧД №4838/2014 г. разпореждането било потвърдено и влязло в сила. В резултат на действията на СРП ищецът бил несправедливо обвинен в извършване на тежко престъпление, за което, освен лишаване от свобода, се предвиждала и конфискация на имуществото. Изпитвал страх, че ще бъде осъден, без да е виновен. Докато изтърпявал наложената мярка за неотклонение “задържане под стража“ бил поставен при изключително лоши условия и лишен от възможност да се движи свободно, нямал връзка с външния свят. Били задържани и неговият баща, брат и майка му. Ищецът се притеснявал за баща си, чието здравословно състояние се влошило при престоя му в ареста и се налагало непрекъснатото му лечение и починал през 2015 г. Тъй като всички роднини на ищеца били задържани, нямало кой да му носи храна в ареста, пари и дрехи.

Вследствие на това обвинение, за което научили и съседите му, те се отдръпнали от него, станали подозрителни и избягвали контакти с него и семейството му. Променила се психиката на ищеца, затворил се в себе си и избягвал да контактува с други хора.

Разследването по делото се забавило цели четиринадесет години. Семейството на ищеца се разпаднало - баща му починал през 2015 г., брат му напуснал България. Самият ищец също напуснал България и изпитвал страх да се завърне в дома си. Претендирал е да бъде осъден ответника да му заплати 60 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2015 г. до окончателно изплащане на сумата.

Ответникът –Прокуратурата на РБългария е оспорила исковата претенция с доводи, че е неоснователна. Оспорил е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди; наличието на причинно-следствена връзка между наказателното производство и описаните в исковата молба вреди; размера на претендираното обезщетение. Изложил е твърдения, че ищецът е осъждан два пъти за тежки умишлени престъпления против личността и общественото спокойствие, които го характеризират като лице със завишена степен на обществена опасност, което трайно не зачита правовия ред в страната. Оспорил е да е разпространявал информация за наказателното производство и казусът да е станал достояние на широк кръг от лица. Възразил е относно твърдяната продължителност на наложената мярка за 2 неотклонение „задържане под стража“, като е посочил, че същата е за по-кратък период, а именно от 28.02.2022г. до 31.03.2002 г., когато бил освободен с мярка за неотклонение „подписка“ по ДП № 366/2001 г. Оспорил е да носи отговорност за условията в следствения арест, че ищецът е напуснал България и се е страхувал да се завърне. Позовал се е на справка за съдимост в периода 2012 г. - 2013 г., съгласно която ищецът е пребивавал в страната и извършил престъпления в гр.София, за които бил признат за виновен и осъден.

Срещу ищеца се водели и други наказателни производства през процесния период, поради което не било възможно да бъдат отграничени търпените от процесното обвинение морални вреди по характер, обем и интензитет. По другите наказателни дела на ищеца били наложени наказания „лишаване от свобода“, които са причина за евентуални негативни негови изживяван. Релевирал е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на законната лихва за периода преди 04.06.2016 г.

С решението е уважена исковата претенция чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ частично, като съдът е приел, че търпените от ищеца притеснения и неудобства за целия исков период от 28.02.2002г до 16.07.2015г. се дължат на проведени няколко наказателни производства срещу него, по които е бил признат за виновен. Отчел е, че причина за прекратяване на наказателното производство е, неправилната квалификация, дадена от прокуратурата на деянието, което е следвало да се квалифицира като друго престъпление. Отчел е характеристиките на личността му, неговата биография, интензитетът на страданията. Приел е, че не е засегнато здравословното му състояние, не е бил социално изолиран и в невъзможност да си намери работа. Приел е, че исковата претенция за лихва за забава е погасена по давност за периода след 4.06.2016г.

Не се спори между страните, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство, като на 28.02.2002г е бил привлечен като обвиняем по сл. д. № 366/2001г по описа на ТО-ССС за извършени престъпления по ч.142а, ал.4, пр.2, вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК и по чл.142, ал.3, вр. ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.

На 02.03.2002 г. по ЧНД № И-51/2002 г. на СГС спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 17.03.2003 г. по ЧНД № 637/2002 г. на СГС е изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“ С постановление от 11.05.2009 г. по ДП № 366а/2001 г. на ССлО – гр.София е изменено обвинението срещу ищеца – същият е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

По НОХД № 5966/2010 г. на СРС е бил внесен обвинителен акт за деянието, за което е водено разследване по ДП № 366а/2001 г. на ССлО – гр.София. Не е представен обвинителният акт, въз основа на който е образувано НОХД № 5966/2010 г. на СРС. На 27.05.2013 г. е прекратено производството по НОХД № 5966/2010г. на СРС и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуално нарушение, касаещо обвинението срещу един от подсъдимите.

През 2014г. срещу ищеца отново е внесен обвинителен акт в съда във връзка с 3 наказателното производство по ДП № 366а/2001 г. на ССлО – гр.София, като е образувано НОХД № 6628/2014 г. на СРС за извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл.

209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК

С разпореждане от 11.07.2014 г. по НОХД № 6628/2014 г. СРС е прекратил производството по делото в частта му относно повдигнатото обвинение срещу множество лица, сред които и ищецът К. К. А. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК. От мотивите към разпореждането е видно, че съдът е приел, че извършеното от ищеца деяние не представлява престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК, но описаните в обвинителния акт факти сочат на извършено друго престъпление по чл.315, ал.1, вр чл.309, ал.1 от НК, по която правна квалификация съдът също би дължал произнасяне по аргумент от чл.287, ал.1 от НПК, но по отношение на това друго престъпление е изтекъл абсолютният давностен срок по чл.82, ал.4, вр. ал.1, т.5 от НК. Съдът е прекратил производството по делото на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК; чл.250, ал.1, т.1, вр чл.24, ал.1, т.3 от НПК.

С решение от 16.07.2015 г. по ВЧНД № 4838/2014 г. на СГС е потвърдено разпореждането на СРС. Въззивният съд е приел, че описаният в обвинителния акт механизъм на деянието не може да бъде подведен под диспозицията на престъпния състав по чл. 209, ал. 1 и сл. НК, защото в конкретния случай пострадалият е бил измамливо мотивиран да подпише пълномощно, с което упълномощава конкретно лице да продаде собствения му недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. ***, ул. „ ***” № *, ет. *, което действие, само по себе си, не е от такова естество, че да може да доведе до настъпване на имотна вреда за пострадалия или друго лице. Съдът е приел, че извършеното от К. А. деяние разкрива обективните признаци на друго престъпление – по чл. 315, ал. 2 НК, но възможността да се ангажира наказателната отговорност на обвиняемия е погасена по давност - арг. от чл. 80, ал. 1 НК.

Видно от свидетелство за съдимост от 03.12.2019 г. ищецът е осъждан за следните престъпления: 1/ по НОХД № 8872/2012 г. на СРС със споразумение от 19.07.2012 г. е признат за виновен в извършено на 15.03.2012 г. престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр ал.1, вр чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години. За това деяние е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ през периода 15.03.2012 г. до 19.07.2012 г.; 2/по НОХД № 2248/2013 г. със споразумение от 06.02.2013 г. е признат за виновен в извършено на 20.01.2013 г. престъпление по чл.325, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2 ,б.“б“ , вр чл.42а, ал.2, т.1,2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.426, ал.1 от НК , като му е определено наказание „пробация“.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х., който е дал показания, че знаел за дело срещу ищеца от 2002 г., по което е бил в ареста над година.

След като излязъл от ареста вече не бил същия човек – отслабнал, станал хипертоник, никой не му обръщал внимание. Старите му приятели не искали вече да общуват с него, отбягвали го. Ищецът се притеснявал за делото, то продължило много години до 2015 г. или 2016 г. Не го искали никъде на работа, заради наказателното производство. Малко след делото ищецът 4 заминал за чужбина и не искал да се връща, защото бил много разочарован. Майка му и баща му се разболели. Родителите му и брат му били задържани по наказателното дело.

Основният спорен въпрос по делото е относно размера на претендираното обезщетение от К. К. А. за неимуществени вреди по предявената искова претенция с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата, съда, при задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени или производството е било прекратено. При преценката на този размер следва да се съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно справедливостта. Релевантни са тежестта на престъплението, продължителността на производството, наложените мерки за процесуална принуда, вида процесуални действия, в които ищецът е взел участие, влиянието на производството върху живота на пострадалия, социалните му контакти, здравословното му състояние,