Акт от 06.03.2019, Административен съд - Велико Търново

Р

Е Ш Е Н И Е

№88 гр.

Велико Търново, 6.03.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико

Търново, осми състав, в публично заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: Диана Костова

При секретаря П.И.разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 168/ 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.чл.167, ал 2 т.2 от Закона за движението по пътищата(ЗДвП) Образувано е по жалба на П.А. *** чрез *Д. *** против Принудителна административна мярка /ПАМ/ - принудително задържане с техническо средство / скоба/ на лек автомобил марка Фолксваген голф с рег. № ***, наложена чрез действие „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“ допълнително обективирана в протокол за принудително задържане №101/ 16.02.2018г. на инспектор ПНП при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД - град Велико Търново. Жалбоподателят оспорва наложената мярка като незаконосъобразна поради противоречие с материално-правните разпоредби на закона и съществено нарушение на административните правила. Основният му довод обаче е че ПАМ е невалидна като издадена от некомпетентен орган .След като правното основание за налагане на ПАМ е чл.

167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП , която въвежда възможност за използване на техническо средство за принудително задържане на ППС , за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал 3 от ЗДвП, то изрично в нормата е предвидено, че тези ПАМ се налагат от службите за контрол, определени от Кмета на Общината.

С разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т.1 от ЗДвП на Кметовете на Общините е предоставено правомощието да определят служба за контрол, която да контролира спазването на правилата за паркиране от водачи на ППС в населените места на съответната Община. Няма спор по делото, че Кметът на Община Велико Търново е определил ОДПГ ЕООД за такава служба, и че мястото, където е паркирал автомобилът се управлява от общинска администрация на Община Велико Търново. От стриктното тълкуване на нормата на чл. 167, ал. 4 от ЗДвП, че глобите, събирани за констатираните нарушения се събират от Общината, и че ОДПГ ЕООД е търговско дружество, макар и с общинско участие, но самостоятелно ЮЛ, следва извод, че службите за контрол следва да бъдат част от структурата на общинската администрация, а не самостоятелно обособени правни субекти, включително и регистрирани по Търговския закон. От съда се иска да отмени горепосочената ПАМ ведно със законните последици за това. В съдебно заседание не се явява, представлява се от *** Д., която поддържа така подадената жалба с нейния петитум. По делото е депозирано допълнително писмено становище, в което е развит основният аргумент за нищожност на процесната ПАМ. Претендира за заплащане на направените по делото разноски, за което се представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Ответник жалба – Инспектор ПНП/ контрольор/ при ОДПГ ЕООД В.Търново редовно призован не изпраща представител в последното по делото открито съдебно заседание. В същото време при първоначалното гледане на делото, приключило с отмененото от ВАС определение за оставян на така посочената жалба без разглеждане като процесуално недопустима е бил представляван от * Г.. Същата заема становище за неоснователност на така подадената жалба, за което представя и подробно писмено становище. Основният аргумент, че ПАМ е издадена от компетентен орган, длъжностно лице при служба за контрол, определена съгласно депозираната по делото Заповед на Кмета на Община В. Търново. Същата е наложена при изяснена фактическа обстановка, безспорно установено, че жалбоподателят е паркирал в зона за платено паркиране без заплащане на дължимата цена за това, за доказване на което на стр. 25 и 26 от делото е представена разпечатка от системата за платено паркиране. Моли процесната ПАМ като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена от съда, а така подадената жалба срещу нея отхвърлена. Претендира направени по делото разноски, представляващи ***ско възнаграждение в размер на 200 лева, за което представя списък за разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на оспорване в настоящето производство е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ - принудително задържане с техническо средство – скоба на лек автомобил марка *******наложена чрез действие „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“ и допълнително обективирана в протокол за принудително задържане №101/16.02.2018г. на инспектор

ПНП при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД - град Велико Търново. Няма спор по делото, че на 16.02.2018г. около 13 часа бащата на доверителя е паркирал лекия автомобил, собственост на жалбоподателя на ул.

„Васил Левски“ зона за платено паркиране, определена от Кмета на Община Велико Търново. Твърдението на последния, че е изпратил СМС за заплащане на дължимата цена за паркиране се оборва от представените по делото извлечения – справки за платено паркиране /синя зона/ на посочената дата стр. 25 и 26 от делото, от които е видно, че за посочения автомобил е заплатил дължимата цена до 13,48 часа на посочената дата. Опитът на водача на МПС да заплати цената за продължаване на престоя на МПС от 14, 53 минути е останал неуспешен, тъй като на МПС вече е било поставено техническо средство- скоба. Тези изводи на съда се подкрепят и от представения по делото снимков материал, стр. 27 и следващите по делото. Като доказателства са ангажирани и съобщение за ПАМ, издадено на основание горепосочения протокол. на ответник жалба, както и фискален бон за заплащане на цената от 16 лева. Представено е и копие от регистрацията на МПС, от което се вижда, че същото е собственост на жалбоподателя. МПС е било освободено на същата дата в 14, 29 часа. Горната фактическа обстановка, изцяло съответства на приложената по делото докладна записка от страна на ответник жалба по повод подадената жалба стр. 16 от делото. Със Заповед № РД-22-1490/17.09.2014г. издадена на основание чл. 44, ал 2 от ЗМСМА, чл. 167, ал 2 т.1 и 2 от ЗДвП и във връзка с Решение № 141/7.06.2000 г. на Общински съвет Велико Търново ОДПГ ЕООД е определена за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2, т.1 и 2 от ЗДвП считано от 17.09.2014г. По делото е представена длъжностна характеристика на контрольор в звено Принудително задържане на ППС, стр. 12 от делото, която длъжност е заемана от ответник жалба. Представена е и актуалната Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията град Велико Търново, в която са определени зоните за паркиране, и въз основа на решение на ОбС, така и в глава трета са уредени ПАМ при неправилно паркиране . Представена е с допълнителна молба вх.№ 5601/29.10.2018г. Схема за организация на движението „Зона за кратковременно паркиране на улица „Васил Левски“като с жълто е оцветено паркомясто с платено паркиране, заето от жалбоподателя, както и изображение на пътните знаци и пътната маркировка към Зона за краткровременно паркиране на същата улица, приети от съда.

Недоволен от приложената ПАМ, жалбоподателят я е оспорил директно пред Административен съд-Велико Търново с жалба, подадена по пощата, въз основа на която е образувано настоящето дело. Посочените релевантни за спора факти се установяват от документите, представени с жалбата и от административната преписка по прилагането на ПАМ, изпратена с писмо вх. №1364/8.03.2018г. от „ОДПГ“ЕООД –В.Търново.

С определение № 255/6.6.2018г. постановено по настоящото дело, съдът е оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е намерил, че жалбоподателят като собственик на автомобила, който е предоставил на баща си сам се е лишил доброволно от ползването на същия, поради което няма правен интерес от оспорването на ПАМ. Това определение е отменено от ВАС с определение № 12 232/11.10.2018г. по адм.д. 10 601/2018г. и делото е върнато на настоящия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав,като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите на страните, намира от правна страна следното:Жалбата, с която е сезиран съда и въз основа на която е образувано настоящето дело е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК от лице с правен интерес, съгласно горецитираното определение на ВАС, пред компетентния за това Административен съд Велико Търново, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Елементите на фактическия състав, при наличието на който се прилага ПАМ, изразяваща се в принудително задържане с техническо средство тип "скоба" на ППС, е установен в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно, като за обективирането на първите две предпоставки не се спори по делото. Това е видно и от представената схема за организация на движението „Зона за кратковременно паркиране на улица „Васил Левски“, на която в жълто е означено използваното от МПС паркомясто, означено като такова за платено временно паркиране, както и от изображение на пътните знаци и пътната маркировка към тази зона, от които се вижда, че мястото е надлежно означено като такова за временно платено паркиране. Самият жалбоподател посочва, че упълномощеното лице да управлява автомобила му е заплатило в 13 часа чрез изпращане на СМС дължимата цена на услугата, като след това е направил неуспешен опит да заплати продължението на престоя. Спорен е именно този трети елемент на законовата хипотеза, а именно валидността на плащането. Оспорва се компетентността на кмета да определя условия за плащане на таксата за кратковременно паркиране и от друга страна счита, че наличието на условия за плащане само на указателни табели не е достатъчно основание, за да бъде ангажирана отговорността по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Съобразно чл.

99, ал. 2 ЗДвП местата за платено паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Съгласно чл.

99, ал. 3 ЗДвП законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на паркиране на местата на платено паркиране, както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие Общинският съвет (ОбС) Велико Търново е приел Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на град Велико Търново- приложена по делото, както и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Велико Търново, като в последната е посочил цената за кратковременно паркиране или престой на МПС на терените общинска собственост, определени като "Синя зона", и таксата за принудително задържане на неправилно паркирани ППС в границите на "Синя зона", която общо в размер на 16 лева е заплатена от упълномощеното да управлява МПС лице. В изпълнение на задълженията ,вменени му с посочените Наредби Кметът на Общината е въвел такъв режим за кратковременно платено паркиране и е определил местата за кратковременно платено паркиране "Синя зона „ в град Велико Търново, при което е разпоредено, че паркирането в зоната за кратковременно платено паркиране се извършва при условията, указани в пътните знаци и указателните табели,. Условията за плащане на дължимата такса са посочени в указанията в поставените на място табели. Безспорно е, че указателните табели посочват ясно съдържанието на краткото текстово съобщение, което следва да се изпрати за да е налице валидно плащане на дължимата такса. Това последно условие не е спазено от страна на водача на процесния автомобил, поради което са налице и всички предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Изпратеното кратко текстово съобщение за самотаксуване не установява таксуване за паркирания автомобил, а правилата за ползване на услугата платено паркиране не позволяват на органа да преценява дали става въпрос за техническа грешка, за умишлено неизпращане на текстово съобщение. В същия смисъл виж съдебна практика на ВАС, седмо отделение, обективирана в решение по адм. дело № 3126/2017 г., адм. дело № 14631/2008 г., адм. дело № 10462/2015 г., адм. дело № 4026/2016 г. .