Решение № 14749 от 17.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14749 гр. София, 17.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20221110120534 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

„т“ ЕАД е предявило срещу М. Д. Х. установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3504,16 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „хс“, бл. 20, вх. „Е“, ет.,5, ап. 148, аб. № 229336, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.09.2021 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 54261/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не заплатил цялата дължима цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск, като твърди, че е сключил извънсъдебно споразумение с ищеца, по което извършва плащания, поради което моли за отхвърляне на иска. Поддържа, че след предявяване на иска е била заплатена сумата от 1502,07 лева. Сочи, че ищецът не може да иска изпълнение, доколкото след сключеното извънсъдебно споразумение, същият не притежава неудовлетворено материално право с настъпил падеж. Оспорва иска за законна лихва, доколкото в извънсъдебното споразумение между страните, ищецът се задължил да не претендира такава.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „тс“ ЕООД не изразява становище по предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 1

ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В разглеждания случай с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата молба, сключеното между страните споразумение и извършените от ответника плащания, безспорно между страните е, че ответникът е клиент на топлинна енергия, респ. безспорно е наличието на облигационно правоотношение между страните за доставяне на топлинна енергия в процесния имот. Не се спори и относно размера на претендираните за процесния период вземания, поради което и тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото.

Съгласно представеното по делото споразумение от 16.11.2021 г., сключено между страните, е уговорено задълженията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54261/2021 г., по описа на СРС, 74 състав, да бъдат заплатени от ответника на 12 вноски, всяка в размер на по 500,69 лева, платима ежемесечно на 16-то число от месеца в периода от 16.11.2021 г. до 16.10.2022 г. включително, като ищецът се е съгласил да не начислява законна лихва за забава върху сумите предмет на споразумението. По делото е безспорно, а и от неоспорените и приети платежни нареждания се установява, че ответникът е заплатил на ищцовото дружество за погасяване на процесното задължение сумата в общ размер на 3504,16 лева, с което съгласно изявленията на ищеца е погасено в цялост предявеното вземане.

Ето защо предвид извършените плащания се налага извод, че претендираната от ищеца сума е погасена изцяло, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Въпреки, че причина за отхвърлянето на предявения иск е извършеното от ответника плащане в хода на процеса, приложение в случая следва да намери общото правило на чл.

78, ал. 3 ГПК, като в полза на ответника бъдат присъдени претендираните и направени от него разноски. Този извод се обуславя с оглед сключеното между страните споразумение, с което страните уреждат отношенията си във връзка с вземанията предмет на заповедта за изпълнение, впоследствие предмет на разглеждания иск. Със същото страните са уговорили разсрочено плащане на задълженията с конкретно определен падеж на всяка вноска, като предмет на исковата молба (подадена на 15.04.2022 г.) се явяват неизискуеми вземания, а именно вноските с ненастъпил падеж, дължими в периода от 16.04.2022 г. до 16.10.2022 г., включително. В тази връзка следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че не е налице забава в изпълнение на задълженията на ответника по споразумението преди предявяване на иска, а и след това, което обстоятелство, освен че не е спорно между страните, се установява и от събраните по делото доказателства. При това положение съдът намира, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото, доколкото предмет на исковата молба е било неизискуемо към момента на подаването й вземане на ищеца, поради което и в полза на ответника се дължат претендираните и направени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Неоснователно е релевираното от ищеца в тази връзка възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, доколкото същото е съобразено с минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „т“ ЕАД, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр.

2

София, ул. „я“ № 23Б, срещу М. Д. Х., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „хс“, бл. 20, вх. Е, ет. 5, ап. 148, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3504,16 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „хс“, бл. 20, вх. „Е“, ет.,5, ап. 148, аб. № 229336, ведно със законната лихва от 17.09.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 54261/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.

ОСЪЖДА „т“ ЕАД, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „я“ № 23Б да заплати на М. Д. Х., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „хс“, бл. 20, вх. Е, ет. 5, ап. 148, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 500 лева - разноски по делото.

Решението е постановено при участието в процеса на „тс“ ЕООД, като трето лицепомагач на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3