Решение № 44 от 23.05.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Елхово, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна В. Ангелова при участието на секретаря Пенка Н. Николова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело № 20202310100384 по описа за 2020 година

Производството е образувано въз основа на предявени в обективно кумулативно съединяване искове по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1000.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2020 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане , по чл. 86 от ЗЗД– за заплащане на сумата от 100.00 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по отчетни периоди, от момента, в който са станали изискуеми - 30-то число на съответния месец до датата на подаване на исковата молба, както и иск за сумата 100.00 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените от органа по назначаването ободрителни напитки по 1.00 лв. на смяна по време на полаганите от ищеца 100 нощни дежурства през периода от 01.07.2015г. до 30.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата.

Ищецът СТ. Д. В. о т гр.Бургас в исковата си молба против Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР София, излага, че за времето от 2001 година до момента на предявяване на иска е бил в служебно правоотношение с ответника като е заемал длъжността „мл. инспектор/ст.полицай“ в ГПУ- Малко Търново към РД „ГП“- Елхово към ГД „ГП”-МВР. Сочи, че през периода от 01.07.2017 година до 30.06.2020 година е работил на смени, всяка от които с продължителност по 12 часа по график като при нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа и отработеното време се е изчислявало сумарно. Твърди се, че за същият период от време той е положил извънреден 1 труд, след преизчисляване на положения нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143 съгласно разпоредбите на действалите в същия период нормативни актове, който работодателят- настоящ ответник не му е заплатил. Дължимото възнаграждение за така положеният извънреден труд, се твърди, че е в общ размер на 1000.00 лева за процесния период от време. Ищецът сочи и това, че ответникът дължи и лихва за забава върху дължимите суми за извънреден труд, считано от момента, в който са станали изискуеми по отчетни тримесечни периоди до датата на подаването на исковата молба в съда.

На следващо място ищецът сочи, че на основание чл. 181, ал.3 от ЗМВР, вр. с чл.5, ал.2 от Наредба №11 от 21.12.2005 година за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея и Наредба № 8121з – 792 от 29.10.2014 година за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за държавните служители на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда и на ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 часа, ответникът му дължи обезщетение в размер на 100.00 лева, представляващо равностойността на непредоставените, но полагащи му се от ответника ободрителни напитки на стойност по 1.00 лев. на смяна по време на полаганите от него 100 нощни дежурства за периода от 01.07.2015г. до 30.06.2020г.

Поради изложеното ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД „ГП”-МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 1000.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.07.2017г. до 30.06.2020 година, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, сумата от 100.00 лв.– мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения за извънреден труд, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали изискуеми до предявяване на иска, както и сумата от 100.00 лева, представляваща обезщетение за непредоставените му от ответника ободрителни напитки по 1.00 лев. на смяна по време на положените от него 100 нощни дежурства за периода от 01.07.2015г. до 30.06.2020г., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът - Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, чрез упълномощеният юрисконсулт Я.Т., е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер и същите следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, като излага и съображенията си за това. Твърди, че не оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба, но заявява, че положеният от него извънреден труд през същия период е бил изцяло заплатен. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения нощен труд като извънреден такъв, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и на специалните Наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи, поради което сочената от ищеца Наредба за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, в случая не е приложима. По 2 отношение на иска за присъждане на обезщетение, равняващо се на равностойността на непредставените от органа по назначаването ободрителни напитки по време на положените от ищеца нощни дежурства за периода от 01.07.2015г. до 30.06.2020г., се твърди, че исковата претенция е неоснователна, като се позовава на действащите през процесния период заповеди на министъра на МВР и нормативна уредба, предвиждаща забрана за компенсиране на ободряващите напитки с пари. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. С писмена молба, представена по делото, исковата молба се поддържа изцяло по основание от пълномощникът на ищеца. В проведеното на 03.09.2020г. съдебно заседание въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно– счетоводна експертиза, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато по искане на процесуалният представител на ищеца изменение в размера на предявените искови претенции, както следва: увеличаване на размера на главния иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР от 1000.00 лева на 1527.50 лева; увеличаване на размера на предявения акцесорен иск за лихви за забава с правно основание чл. 86, ал.3 от ЗЗД от 100.00 лева на 168.35 лева; увеличаване на размера на предявения иск за обезщетение, равняващо се на равностойността на непредставените от органа по назначаването ободрителни напитки по време на положените от ищеца нощни дежурства за периода от 01.07.2015г. до 20.06.2020г. от 100.00 лева на 152.63 лева.

В представени по делото писмени бележки ответникът чрез процесуален представител поддържа доводите за неоснователност на предявените искове, изложени в отговора на исковата молба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции, се прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за редуциране размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това, че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния период– 01.07.2017г. до 30.06.2020г. ищецът СТ. Д. В. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „младши инспектор/ старши полицай“ в ГПУ – Малко Търново при РД „ГП“– Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП“ гр. София.

Предвид на това ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12- часови смени, т.е. и през нощта /от 22.00 часа до 06.00 часа/, а отработеното време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Безспорно е между страните, а и се установява от неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, че за периода от 01.07.2017 година до 30.06.2020 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1321 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/ . От 3 заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1321 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1509.90 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 188.90 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1527.50 лева, изчислена съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР. Обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 168.35 лева, съгласно заключението на експерта.

Вещото лице е установило, че за периода от 01.07.2015г. до 30.06.2020г. ищецът е положил 2035 часа нощен труд, който разделен на осем часа се равнява на 254.38 нощни смени, като на същия за този период не са предоставени ободряващи напитки, ваучери за закупуване на такива и не са му изплащани суми, представляващи равностойността на дължимите напитки. За непредоставените на ищеца тонизиращи и ободряващи напитки, съгласно заключението на вещото лице, му се полага сумата от 152.63 лева, изчислена въз основа на Наредба №11 от 21.12.2015 година за определяне на услоията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея за работи при специфична организация на труда.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /ред. ДВ бр.81/2016г./ за заплащане на сумата от 1527.50 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху сумата от 1527.50 лева, считано от датата на подаване на исковата молба– 01.07.2020г. до окончателното й изплащане, акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 168.35 лева, представляваща лихва за забава върху всяка една от главниците, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда – 01.07.2020г. и иск с правно основание чл. 181, ал.3 от ЗМВР /ред.

ДВ бр.81/2016г./- за заплащане на обезщетение в размер на 152.63 лева, равняващо се на равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по време на положените от ищеца 254.38 нощни смени по 0.60 лв. за всяко за периода от 01.07.2015г. до 30.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2020г. до окончателното изплащане.