Решение № 469 от 11.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 661/2024
- Вид
- Решение № 469
- Подписан
- 11.01.2025
- В сила
- 13.01.2025
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.204, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.19, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.19, ал.2 и ал.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.188 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.143 · Кодекс на труда
- чл.7 ал.2 т.1 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
- чл.16а · Правилник за неговата дейност
РЕШЕНИЕ
№ 469 гр. Пазарджик, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500661 по описа за 2024 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №856/01.07.2024г., постановено по гр.д.№1064/2023г. по описа на РС- Пазарджик, по предявените от Д. Н. У., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, бул.„България“ №22, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.София, бул.„Генерал Николай Г. Столетов” №21 искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2000лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.03.2020г. до 24.03.2023г., както и сумата от 500лв., представляваща сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.София, бул.„Генерал Николай Г.
Столетов” №21 да заплати, на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, на Д. Н. У., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, бул.„България“ №22, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 588,12лв., от които 121,94лв. за първо тримесечие на 2020г. /от 01.01.2020г. до 31.03.2020г./, 34,05лв. за първо тримесечие на 2021г. /от 1
01.01.2021г. до 31.03.2021г./, 83,02лв. за второ тримесечие на 2021г.
/01.04.2021г. до 30.06.2021г./, 78,19лв. за четвърто тримесечие на 2021г.
/01.10.2021г. до 31.12.2021г./, 22,70лв. за първо тримесечие на 2022г. /от 01.01.2022г. до 31.03.2022г./, 137,61лв. за четвърто тримесечие на 2022г.
/01.10.2022 г. до 31.12.2022 г./ и 110,61лв. за първо тримесечие на 2023г. /от 01.01.2023г. до 24.03.2023г./, както и обезщетение за забава в размер на 71,53лв. за периода от 26.04.2020г. до 24.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 24.03.2023г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за главница над присъдената сума в размер на 588,12лв. до претендирания размер от 2000лв. и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 71,53лв. до претендирания размер от 500лв., като неоснователни.
Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.София, бул.„Генерал Николай Г. Столетов” №21, да заплати на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр.София, ул.„Рикардо Вакарини“ №14 Б, офис 2, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 100,66лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.
Осъден е Д. Н. У., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, бул.„България“ №22, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.София, бул.„Генерал Николай Г. Столетов” №21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 176,86лв.
Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.София, бул.„Генерал Николай Г. Столетов” №21, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на РС- Пазарджик държавна такса в размер на 100лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 28,93лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в неговите осъдителни части, а именно в частта с която жалбоподателят е осъден да заплати, на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, на Д. Н. У., дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден 2 труд в общ размер на 588,12лв., от които 121,94лв. за първо тримесечие на 2020г. /от 01.10.2020г. до 31.12.2020г./, 34,05лв. за първо тримесечие на 2021г.
/от 01.04.2021г. до 31.03.2021г./, 83,02лв. за второ тримесечие на 2021г.
/01.04.2021г. до 30.06.2021г./, 78,19лв. за четвърто тримесечие на 2021г.
/01.10.2021г. до 31.12.2021г./, 22,70лв. за първо тримесечие на 2022г. /от 01.01.2022г. до 31.03.2022г/, 137,61лв. за четвърто тримесечие на 2022г.
//01.10.2022г. до 31.12.2022г./ и 110,61лв. за първо тримесечие на 2023г. /от 01.01.2023г. до 24.03.2023г./, както и обезщетение за забава в размер на 71,53лв. за периода от 26.04.2020г. до 24.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 24.03.2023г., до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, да заплати на адвокат А. Д. от САК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер па 100,66лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ипщовата страна, съразмерно на уважената част от иска, както и в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е осъдена да заплати, по сметка на РС- Пазарджик държавна такса в размер на 100лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 28,93лв.
Твърди се, че в тези части обжалваното решение е неправилно. В тази насока се визира, че съдът е стигнал до погрешни изводи, не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства.
Сочи се, че решението в обжалваните части е порочно, тъй като при постановяването му съдът грубо е нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на решението. Ответникът, като работодател нямал за цел увреждане интересите на работниците и служителите и именно поради това била издадена заповед, предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като само за ЗатвораСофия, допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички останали затвори и арести в страната допълнителното време било 30 минути и за процесния период то била заплащано на всички. Налице е позоваване с трайно установена практика по тези спорове.
3
Твърди се, че допълнителните 30 минути, които от 2019г. работодателя ГДИН заплаща на всеки надзирател са достатъчни и съответстват на допълнително отработеното време на всеки един от тях.
Приема се, че съдът не взел под внимание показанията на свидетеля на ответника- Ф., а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца Б..
Съдът приел, че свидетелят Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност при ответника и е дал доверие на показанията на свидетеля Б.. Този свидетел също бил заинтересована страна, тъй като той също бил предявил иск срещу ГДИН на същото основание /гр.д.
№1080/2023г. по описа на PC- Пазарджик/.
Визира се, че допълнително заплащаните от работодателя 30 минути съответстват напълно реално на отработеното от надзирателите работно време при 12 и 24 часови дежурства.
Приема се, че важно било преглеждането на предоставените от ответника видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда. В този аспект се сочи, че тези доказателства не били допуснати, поради оспорването им от процесуалния представител на ищеца.
Твърди се, че първоинстанционният съд е приел това поради направеното оспорване от ищцовата страна, тъй като въпреки дадените в тази насока указания, ответната страна не е счела за необходимо да се възложи на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържанието му, което по обективен начин да попълни делото с достоверни данни, поради което съдът не ги е взел предвид. Съдът указал на ответника, че по преценка и при необходимост следва да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност. Указания, че следва да се ангажира специалист с оглед удостоверяването на истинността на въпросните видеофайлове, не били давани.
Счита се, че от тези видеофайлове се потвърждават свидетелските показания на гл.инспектор Г. Ф. и се опровергават показанията на св.Е. Б..
Претенцията на ищеца било за 2 часа допълнително отработено време над установените 12 и 24 часови смени. В тази насока се сочи че първоинстанционният съд е приел, че след като служителят се подпише за сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до КПП на 4 затвора, където се намира стаята за отвод, след което следва провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора. Не се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя.
Разяснява се, че след сдаване на постовете служителите се отправят към стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми и това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от ПП3ИИЗС, които се зачитат за работно време, съгласно Заповед №Л-2271/13.05.19г. на Главен директор на ГД“ИН.
Твърди се, че в последното съдебно заседание бил поставен въпросът за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното тримесечие.
Приема се, че това се дължало на факта, че края на исковия периодпървото тримесечие на 2023г. не съвпада с края на отчетния период, който администрацията на Затвора- Пазарджик са отчитали и смятали сумарно.
Реално се получава разлика от осем дни недокомплект към изчисленията от 23.03.23г., до 31.03.23г., период от време през който служителя може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец или да е бил болничен и на практика това води до неточности относно изчисленията на вещото лице, които неточности се отразяват на крайното заключение по експертизата.
Въпреки това, съдът е възприел заключението на експертизата.
Сочи се, че показанията на св.Б., че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно повече от 1 час не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Ищецът следвало да докаже, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Фактът, че има случаи, в които е напускал територията на затвора само няколко минути след 08:45 часа изобщо не означава, че през това време е извършвал дейности, свързани непосредствено със сдаването на наряда, които са част от служебните му задължения. Т.е. може да се направи обоснован извод, че 5 отработеното в повече време е в рамките на 30 минути.
Визира се, че свидетелите и на двете страни са потвърдили, че на територията на затвора след бариерата има служебен стол и лавка, където служителите, които идват сутрин за работа могат да закусват и пият своето кафе след като преминат бариерата, но с това не започвало тяхното работно време.
Приема се, че работното време на служителите започва съгласно съответните заповеди в 08:15ч. в стаята за развод на наряда.
Твърди се, че съдът кредитирайки показанията на свидетеля е пренебрегнал законова разпоредба- чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС, според която„Назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения.“. Идването с 30, 45 или повече минути по- рано на работа не задължава ответника да плаща допълнителен труд на служителя, след като няма писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това. В ал.2 на цитираната разпоредба от ППЗИНЗС било посочено, че застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.
Сочи се, че съдът кредитира показанията на св.Б., според който времето за сдаване било 45 минути пред тези на свидетеля на ответника Ф., според който общото време за инструктаж, приемане и сдаване на постовете в затвора е в рамките на 30 минути. Показанията на св.Б. категорично не кореспондират с обективната истина. Действията, които ищецът твърди, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му вменени в задължение. Това, че служителят се явява по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не дава основание да се отчита и заплаща извънреден труд.