Разпореждане № 1512 от 13.05.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1512 гр. Разград, 13.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20253330100802 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Х. А. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ***, общ. Разград, обл. Разград за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40014029402 от 09.12.2022 г.: неплатена главница в размер на 3920,96 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1415,43 лева, дължимо за периода от 10.03.2023 г. до 05.02.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 2077,78 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 12.05.2023 г.; 346,23 лева лихва за забава, начислена за периода от 11.02.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.02.2024.; законна лихва в размер 1251,26 лева, дължима от 05.02.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2025 г., както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че Х. А. К. е заплатил на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД общо сума по договора в размер на 511,10 лева, както и какви задължения са погасени с тази сума.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.12.2022 г., между Х. А. К. /кредитополучател/ и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД /кредитодател/ е сключен Договор за потребителски кредит № 40014029402, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 4000 лв., който е следвало да бъде върнат на 36 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 10.12.2025 г. при уговорени ГЛП 41,00% и ГПР 49,22%. Длъжникът е закупил допълнителна услуга, а именно: услуга „Фаст“ – за получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи 2200 лв.

Съгласно твърдения на заявителя извършените от Х. А. К. плащания по Договор за потребителски кредит № 40014029402 са в общ размер на 511,10 лева. С 458.50 лева от тях са погасени задължения по погасителен план /1 1 пълна вноска от 255,25 лв. и частично плащане в размер на 203.25 лева има по втората вноска/. В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план в размер на 22.60 лв. С плащанията си клиентът е заплатил и 30.00 лева начислени такси по Тарифа. Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал задължението си за извършване на плащания съгласно изготвения погасителен план и е изпаднал в забава, съгласно уговореното от страните в ОУ към ДПК кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД на 05.02.2024 г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С редакцията на ГПК, (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ), в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 49,22%. Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. В случая, отпуснатият в размер на 4000 лв. кредит освен със 2988,91 лв. договорна лихва, се оскъпява и с 2200 лв., дължими за уговорена допълнителна услуга „Фаст“. Закупилият посочените пакети получава услуги, които по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които заявителят претендира, че се дължи 2 възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК

Плащанията за допълнителен пакет съставляват още разходи по кредитния договор, без да са включени в неговите клаузи при посочване на процента ГПР, с което е заобиколена забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК.

Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК.

Предвид констатираната недействителност на Договор за потребителски кредит № 40014029402 съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят признава, че за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № 40014029402 длъжникът е извършвал плащания в общ размер на 511,10 лева, следва да се присъди за погасяване само сумата в размер на неплатената предоставена по договора главница.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК, като по отношение претендираните 80 лева за подготовка на документи не са представени доказателства за тяхното извършване и същите следва да останат в тежест на заявителя.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: **********, законен представител Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищов Чулак - управители, срещу Х. А. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ***, общ. Разград, обл. Разград, за заплащане на сумата 3488,90 лв. дължима неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40014029402, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2025 г., както и за разноски, намалени съразмерно уважената част от претенцията на заявителя – 59,31 лв. заплатена държавна такса и 66,02 лв.

3 юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на ПРОФИ КРЕДИТ

БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: **********, законен представител Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищов Чулак - управители, за издаване на заповед за изпълнение срещу Х. А. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ***, общ. Разград, обл.

Разград, за заплащане на следните претендирани по Договор за потребителски кредит № 40014029402 от 09.12.2022 г. суми: неплатена главница, представляваща разлика над уважения размер от 3488,90 лв. до претендирания размер от 3920,96 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1415,43 лева, дължимо за периода от 10.03.2023 г. до 05.02.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 2077,78 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 12.05.2023 г.; 346,23 лева лихва за забава, начислена за периода от 11.02.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.02.2024.; законна лихва в размер 1251,26 лева, дължима от 05.02.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2025 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4