Акт № 4100 от 05.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4100 гр. София, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20261110200521 по описа за 2026 година намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „,,***''“ ООД, ЕИК ********, представлявано от управителя Г.С.Г., срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева /1278,23 евро/ на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш (ЕФ) е останал жалбоподателят, който обжалва същото със съображения за незаконосъобразност. Сочи се, че ЕФ не съдържал необходимите реквизити, сред които и фактическите признаци на изпълнителното деяние. Сочи, че отговорността на собственика/ползвателя е субсидиарна, доколкото се ангажира само ако не е издадено НП срещу водача.

Сочи, че законодателят не е предвиждал възможност към датата на засичане на превозното средство да се издава ЕФ за подобен вид нарушение. Твърди се, че приложение следва да намери и принципът, закрепен в правото на ЕС за пропорционалност на наказанията спрямо извършеното нарушение, който бил нарушен. Моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща 1 представил. Депозирани са писмени бележки, с които са преповторени всички наведени в жалбата възражения.

Въззиваемата страна – АПИ – редовно призована, се представлява от юрк. Б., който в хода по същество моли съда да потвърди обжалвания ЕФ, тъй като същият е правилен и законосъобразен. Счита, че нарушението правилно е установено и правилно квалифицирано. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.05.2023 г., в 11:41часа, пътно превозно средство (ППС) – товарен автомобил марка „,,***''“, модел „,,***''“ с регистрационен номер ,,***'', с технически допустима максимална маса 26 000 кг, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, се движел по път А-6, км. 60+705, с посока намаляващ километър. Пътният участък бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За товарния автомобил изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Нарушението било заснето с устройство с № 10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-6, км 60+705. Нарушението било регистрирано под № FADBD92101D870FDE*****F160AA0CE.

Превозното средство било собственост на „,,***''“ ООД. Като негов ползвател било посочено „,,***''“ ООД. За същото ППС нямало валидна тол декларация за преминаването или валидна маршрутна карта.

При тази фактология срещу „,,***''“ ООД бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********. С него на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 102, ал.

2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, била наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева /1278,23 евро/. Към фиша бил приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали: доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП, статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег.№ ,,***'', справка за собственост на МПС, известия за доставяне, както и останалите доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК.

Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота фактите, предмет на доказване по делото. Анализирани поотделно и в тяхната 2 съвкупност те позволяват еднозначно установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и кореспондиращи помежду си. От събраните доказателства се установяват еднопосочно фактите, относими към дата и място на извършване на нарушението, процесното МПС и собствеността върху него.

По-конкретно, съдът кредитира като годни писмени доказателства докладът от електронната система за събиране на пътни такси и статичните изображения, във вид на снимков материал. От тях се установяват обстоятелствата около номера на проценото ППС, тол секцията, в която е засечено нарушението, както и датата и часа, в които ППС е преминало през това място. От извлечението от електронната система, поддържана от АПИ, се установява и точното местонахождение на стационарната контролна точка № 10192, която е заснела нарушението.

Категорично се извежда от събраните материали и мястото на нарушението. Касае се за участък „км 60+705“ от път А-6, който попада в един от тол-сегментите, чиито идентификатори са включени в списък, утвърден с решение № 101 от 20.02.2020 г. на Министерски съвет, общодостъпен на официалната страница на държавната институция.

Собствеността на процесния състав на превозното средство - влекач и ремарке, се изяснява чрез справката, от която е видно, че дружеството-жалбоподател е негов собственик и ползвател.

Сред доказателствата по делото липсват представени маршрутни карти или валидна тол декларация за преминаването.

Настоящият състав намира, че цялата доказателствена съвкупност по делото е непротиворечиви и поради това съдът кредитира приетите в хода на производството доказателства в тяхната цялост. С оглед еднопосочността им и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК съдът намира, че по-подробен техен анализ не е необходим.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления и електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, респ. електронния фиш (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

3

Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл.

179, ал. 3б от ЗДвП за неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (в приложимата редакция на разпоредбата, считано към датата на извършване на нарушението и датата на издаване на обжалвания електронен фиш), който предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата е предвиждала, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Това е разпоредбата, предвиждаща отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП. Видно от буквалния прочит, законодателят е предвидил възможността да се издава електронен фиш за констатирани нарушения по чл.179, ал. 3 ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Настоящият съдебен състав споделя становището в насока, че към датата на нарушението е липсвало правно предвидена възможност за санкциониране на нарушенията по чл.179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш. Аргументите в подкрепа на съответната теза изхождат от систематическото тълкуване на цитираните разпоредби, въз основа на които се обуславя извод, че ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е било недопустимо. Това е така, доколкото съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (в приложимата редакция на разпоредбата, считано към датата на извършване на нарушението и датата на издаване на обжалвания електронен фиш) електронен фиш може да се издаде, когато се установи нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Към датата на установяване на нарушението, както и към датата на издаване на електронния фиш за нарушения като процесното - по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, електронен фиш не е следвало да се издава. Последното следва от приложимата редакция на 4 разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 към датата на извършване на нарушението, както и от обстоятелството, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание - с първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, а с втората се санкционира собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.

1 ЗП. Тоест както субектите, така и предвидените административни наказания, са различни. При това допускането и прилагането на разширително тълкуване е недопустимо, доколкото се явява във вреда на санкционираните субекти.

В случая, за нарушението, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател, наказващият орган не е разполагал с процесуалната възможност да издава електронни фишове и по този начин да се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Процедурата за административно наказване на нарушенията на чл.179, ал.3 б ЗДвП към датата на нарушението е била предвидена в чл. 189е, ал. 1 и следващите ЗДвП и е предвиждала съставянето на АУАН и издаване на НП.

Поради това настоящият съдебен състав прие, че издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вместо АУАН и респективно наказателно постановление, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение. Последното следва от обстоятелството, че е нарушен императивният ред на закона за ангажиране на административнонаказателна отговорност, в резултат от което са ограничени правата на лицето, сочено за нарушител, в това число да възрази по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Разпечатката съдържа 40 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04f227ee-6e68-496d-91e6-8fa075d3b522