Определение № 27063 от 27.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27063 гр. София, 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110127041 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 154411/15.05.2026 г. от ищеца "УниКредит Булбанк” АД, чрез адвокат Н., с която се иска изменение на Определение № 17307 от 08.05.2026 г. в частта за разноските, които е осъден да заплати като адвокатски хонорар на ответника.

В молбата се твърди, че разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 357.90 евро са прекомерни, с оглед частичното прекратяване на делото, без да съобрази фактическата и правна сложност на същото. Липсвали мотиви как съдът е изчислил и присъдил именно сумата от 357.90 евро.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК от ответната по молбата страна - „Рая Уест“ ЕООД и „Феникс - Дупница“ ООД е постъпило становище за неоснователност на молбата, тъй като процесуалният представител на ищеца не е направил възражение за прекомерност и този въпрос не може да се разглежда от съда.

Разгледана по същество същата е следва да бъде оставена без разглеждане.

Отговорността за разноски е правоотношение между главните страни в гражданския процес, със съдържание задължението на страната, неоснователно предизвикала правен спор да възстанови разходите, които насрещната страна е направила за защита в проведено. гражданско производство.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда правомощие на съда в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. При преценката на основателността на възражение за прекомерност съдът е длъжен да установи обективните предели (границите) на гражданската отговорност на страната, която законът задължава да репарира направените от насрещната страна разноски по делото. Съдът привежда дължимото (заплатеното възнаграждение) в съответствие с тези предели. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита с фактическата и правна сложност на делото. Качеството на предоставената защита съдът не може да преценява.

Когато съдът е сезиран с възражение за прекомерност, следва да бъдат преценени фактическата и правна сложност на спора, т. е. да се съобразят доказателствените факти и 1 доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите спорни въпроси, което е различно по обем и съдържание във всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът може да намали договорения адвокатски хонорар до обоснован и справедлив размер. При упражняване на правомощието по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет (Наредбата) в законовата делегация по чл. 36 ЗАдв, тъй като наредбата противоречи на правото на ЕС и не се прилага. Въпреки това установените в същата размери биха могли да се използват като основа за извеждане на справедливия размера на възнаграждението, което пазарът на този вид услуги е наложил във времето като обоснован.

Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 от ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. За възражението за прекомерност срокът, посочен в чл. 80 от ГПК, не се прилага, само когато страната поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити заседания или без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК /определение № 36/26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на І г. о., ГК на ВКС/. В случая делото е било насрочено за открито съдебно заседание и ищецът е участвал чрез своя процесуален представител, поради което ищецът не е бил лишен от възможност да вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството преди то да бъде прекратено и да заяви възражение за прекомерност в срока п о чл. 80 ГПК – до приключването на устните състезания. Поради това, съдът приема, че възражението за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение е несвоевременно наведено и не подлежи на разглеждане.

С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 154411/15.05.2026 г. от ищеца "УниКредит Булбанк” АД, чрез адвокат Н., с която се иска изменение на Определение № 17307 от 08.05.2026 г. в частта за разноските, които е осъден да заплати като адвокатски хонорар на ответника.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от получаване на съобщението по реда, по който подлежи на обжалване и самото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2