Решение № 176 от 05.04.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Ямбол, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20232330100636 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр.Ямбол, против Д. К. С. от гр.Я. искове, с които се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за сумите съответно от 1068, 94 лв. – главница и 140,98 лв. - лихви за забава за периода 27.12.2021 год. до 14.11.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.

Твърди се, че ответника е потребител на В и К услуги за ползван от него имот, находящ се в гр.Я., ж.к.”*** и му е било доставяна питейна вода и са били отвеждани отпадни води, като начисляването на дължимите суми било извършено при надлежно монтиран водомер и абонатен код на ответника ***.

Ответника от своя страна не бил изпълнил задължението си за ежемесечно плащане на доставените му услуги по издадени фактури за периода 26.11.2019 г. – 25.10.2022 г. на обща стойност 1068,94 лв.

Тъй като за всяко ежемесечно плащане ответника бил изпаднал в забава, за задълженията си по фактурите дължал и обезщетение/лихва за забава в общ размер на 140,98 лв.Посочените лихви представлявали обезщетение за забава по посочените в исковата молба фактури,изчислени на основание чл.44,вр.с чл.33,ал.2 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД гр.Ямбол,в сила от 21.09.2014 год./публикувани във вестник „Новинар“-бр.196 от 21.08.2014 год. и вестник „Неделник“-бр.34 от 18.09.2014 год. и одобрени от ДКВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 год./,с начална дата 30 дни от датата на фактурирането до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.

За претендираните суми ищецът подал в съда заявление по чл. 410 ГПК и била 1 издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, която била връчена на длъжника по реда и условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се предявява настоящият иск.

Претендира се уважаване на исковете.

В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител адв. Чорбаджийска –ЯАК.

Предявения иск се счита за допустим, но по същество за неснователен. На първо място се счита, че нямало доказателства, че ответника бил реално ползвател и потребител на предоставените услуги, като не било ясно на какво основание партидата била заведена на нейно име. Оспорват се предоставените от ищцовото дружество фактури, като същите били дубликат и не било ясно къде са оригиналите на същите. Не било ясно какво количество питейна вода била доставена и това на отведените отпадъчни води, като не ставало ясно дали при служебно начисляване в по-висок обем от реално потребеното се премахвало и „служебно начисленото „ количество от общия водомер или се стигало до дублиращо задължение и съответно дублиращо плащане. Също така не ставало ясно как бил изчислен размера на претендираните лихви, като търсените суми се оспорват както по основание, така и по размер. Иска се отхвърляне на претенцията.

В с.з. исковата молба се поддържа процесуалния представител на ищеца.

Ответникът оспорва иска чрез назначен от съда особен представител.

Съдът, съобразявайки доводите и процесуалните действия на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е било образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС и издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. В законоустановения срок от уведомяването си по чл. 415 ГПК, заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.

По делото ищецът е представил справка-извлечение №*** и 35 бр. фактури, издадени в периода 26.11.2019 – 25.10.2022г., като в последните се посочва, че ответникът е абонат с абонатен номер № *** на ищцовото дружество „В и К”ЕООД гр.Ямбол, което дружество доставя питейна вода и отвежда отпадъчни води от имот на ответника, находящ се в гр.Я. на ж.к. ***. По представените фактури стойността на доставените от ищеца на ответника В и К услуги възлиза в размер на сумата общо 1068, 94 лв., а изчислената със справка– извлечение лихва за забава върху всяка фактурирана сума по главницата, възлиза в размер на сумата 177, 09 лв.

Видно е от приетите като писмено доказателство Общи условия на ищцовото „В и К” дружество за предоставяне на В и К услуги на потребителите на оператора, че същите са одобрени от ДКЕВР–София с решение №ОУ-09/ 11.08.2014 г. и са публикувани на 18.09.2014 г. в местния ежедневник вестник „Делник”. Съгласно чл.33 от Общите условия, операторът „В и К”- Ямбол издава ежемесечни фактури при наличието на консумация и/или служебно начисляване на количества, които потребителите са длъжни да заплащат в 30–дневен срок след датата на фактуриране.

2

Според разпоредбите на чл.31 и чл.32 от Общите условия цените на предоставените В и К услуги са утвърдени от ДКЕВР и се заплащат въз основа на измереното количество вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Представено е и копие от горепосоченото решение на ДКЕВР.

Представени са още 2 бр. заверени преписи от карнет № ***, на потребител № *** Д. К. С., справка за отмчети по партида *** за периода 01.08.2022 г. до 25.10.2022 г.

В настоящото производства са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Я. И. С. ( без родство със страните) и И. Н. М. ( без родство със страните).

Свидетелката С. посочва, че работи в ищцовото дружество, като отговаряла за ж. к-с „***“ в гр. Я. от края на 2019 г., месеците октомври или ноември. Посещавала адреса на ответника, а именно в гр. Я., ж.к. „***“ № ***, като там живеела К. със семейството си. Доколкото разбрала К. била дъщеря на Д., която била собственичка на апартамента. Последната не била виждала никога там и не я познавала. Не си плащали водата, като не знаела каква е причината за това. Разговаряла била с тях, връчвала им била лично предупредителни покани за плащане на водата. Водомера бил отчитан физически понякога от нея, както и били пращани и снимки от него по Вайбър. К. и споменала веднъж, че ще плати следващата година защото имала затруднения. Имота представлявал апартамент, като имал индивидуален водомер, като самия блок имал и общ такъв, който отчитал консумацията на всички абонати. Всеки апартамент бил и с индивидуален водомер.

На въпрос на процесуалния представител на ищцовото дружество свидетелката отговори, че самоотчета бил подаван по Вайбър със снимка на самия водомер, като не всеки месец имало подаван самоотчет. Понякога водомера бил отчитан физически, а понякога по Вайбър, като те отчитали всеки месец. Когато била полагала подпис на карнетите, при явяване по редовния отчет, след като и била осигурила достъп, не бил възразявал никой срещу това количество вода и се била подписвала. От две години били на електронен карнет и не се изисквало подпис вече.

На въпрос на особения представител на ответника свидетелката посочи, че от октомври 2022 г. били на електронен карнет. През 2018- 2019 г. и до октомври 2021 г. и 2022 г. не били имали електронно отчитане, като били с хартиен карнет. В карнета пишело номера на водомера и по него установявали, че този водомер бил на адреса, като на снимката също се виждал номера на водомера. Подписите означавало, че само три пъти било отчетено присъствието на собственика или ползвателя, като понякога бил отчитан, но не бил се подписал. Имало Ковид, имало мерки да не се пипали химикали, като Д. не била я виждала.

Свидетелката И. Н. М. посочва, че работи в ищцовото дружество като „***“, като трябвало на инспектира работата на инкасаторите, как извършвали отчетите си и дали същите били точни и да комуникира с граждани при неплатени сметки. Водата можела да се спре само на самостоятелен имот, не можела да се прекъсне в блока, където били много съкооператори и не можели да лишат редовните платци от вода, защото били на един общ водомер, като отклонението било за целия блок. В етажната собственост водомерите се отчитали, като първо инкасаторката била длъжна да отчете общия водомер, който се намирал на територията на блока и след това се отчитали всички индивидуални водомери. Разликата от общия водомер се разпределяла правопроционално върху консумацията на всеки абонат, като това важало и за партидата и на г-жа Д. К. и за всички. За всички важали общите правила на техните 3 потребители. След като карнета се предавал в дружеството, постъпвал в компютърната зала, където се обработвал, сваляли се данните и в края на 25- то число се фактурирали и излизали фактурите, всеки месец за всеки потребител. Свидетелката заяви, че била извършвала справка за апартамента, който се намирал в гр. Я., ж.к. „***“ № *** и се водил на името на Д.. Знаела, че тази партида имала задължения и била разговаряла по телефона който и бил оставен за връзка. Жената се била представила за дъщерята на Д., като казала, че тя обитава жилището, но нямала финансови средства и работа. Водата се фактурирала и се плащала в паричния салон, като фактура на хартиен носител излизала, които били с нареждане, за обществените абонати. Всички фактури в брой се получавали, след като бъдело заплатена съответната фактура и нямало практика в ищцовото дружество да уведомяват лично абоната, че на 25-то число му била излязла фактурата. Местата където можела да се провери фактурата не били едно, а няколко.

Това били местата на сайта на „ВиК“ по партидния номер или по ЕГН по титуляра на партидата, като на клиентите почти на всички се връчвали картонче с партиден номер, които били раздавани от инкасаторите и в пощата. Лично тя с Д. не била разговаряла, като не знаела защо на нейно име се водила партидата. Разполагали с тяхна база и с която работили и до като не се подадяло нова заявление за преименуване на партидата.

За изясняване на въпроса дали правилно са начислявани количествата вода в имота на ответника, по делото е назначена и изготвена ССЕ изготвена от в.л. С. Д.. От заключението на същата се установява, че размерът на дължимата главница по процесните фактури за партида номер***, издадени на името на Д. К. С., в качеството й на потребител в имот, находящ се в гр. Я., ж.к. „***“ № *** бил общо сумата от 1068,94 лв.- Таблица 1. Лихвата за забава върху главницата по всяка от процесните фактури, изчислени съобразно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ- считано от първия ден след настъпване на падежа, до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда- 14.11.2022 г., бил в размер на общо 143, 91 лв.- Таблица 1. На база приложените по делото фактури и справки за консумацията на абонат с абонатен номер *** бил изготвен анализ на служебно начислените количества вода за процесния период, който можел да се проследи в Констативната част. Отчетените показания на индивидуалния водомер на ответника съответствали на посочените в процесните фактури, като експертизата считала, че ищцовото дружество било отчитало потребеното количество вода, обект на процесните фактури по установения ред.

Стойността на реалното количество вода, отчетена по индивидуалния водомер по партидата на Д. К. С., съгласно процесните фактури била общо 1068, 94 лв. Таблица 1.

Количеството вода, разпределена от общия водомер по всяка една от процесните фактури на ответницата можела да се проследи в колона 12 от Таблица 11. Данните за това се съдържали в процесните фактури, приложени по делото. При разпределението била спазена разпоредбата на чл.30 и чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Пропроционално начисленото количество от общия водомер съответствало на реално потребеното количество по индивидуалния водомер на ответницата. Коефициентът за разпределение се формирал като разликата между отчетеното по общия водомер и общия сбор от всички индивидуални водомери в етажната собственост ( ако била налице такава разлика) се раздели на отчетното индивидуални водомери. Коефициентът за всяка една от процесните фактури, в които била разпределена вода от общия водомер можела да се проследи в колона 11 от Таблица № 11. Отчетеното количество вода по индивидуалния водомер на ответницата се умножавало по така формирания коефициент и резултата представлявал размера на начисленото количество вода( в куб.м.), разпределено от 4 общия водомер- колона 12 в Таблица № 11, като общото количество разпределена вода от общия водомер можело да се проследи в колона 10 в Таблица 11. Реалното количество вода от общия водомер, което било начислено по партидата на ответницата, било общо 24, 26 куб.м. и можело да се проследи във всяка една фактура за процесния период- колона 12 в Таблица № 11. При отговора на въпрос № 2 подробно било анализирано служебното начисляване на консумираната вода по индивидуалната партида на ответницата. Анализът показвал, че веднага след като бил осъществен реален отчет на водомера, служебно начислената консумация била приспадната от реално отчетената. При отговора на въпрос № 6 било посочено, че отчетеното количество вода по индивидуалния водомер се умножава формирания коефициент и резултатът представлявал размера на начисленото количество вода, разпределено от общия водомер- колона 12 в Таблица 11. Т.е. съобразено било обстоятелството, че служебно начислената консумация била приспадната от реално отчетената.