Решение № 82 от 26.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000364 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №20154 от 30.09.2020 г.,постановено по т.д.№9/2019 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали,е осъден ответника осъден ответника З.к.

"Л.И.."АД-гр.С. с ЕИК ********* да заплати на ищеца И.. И.. Н. с ЕГН **********-малолетен и действащ чрез законния си представител И.. Н. Н. с ЕГН **********,сумата от 5000 лв.,представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,вследствие физически и психически болки и страдания от телесните увреждания,получени при ПТП от 22.07.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,както и деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 580 лв.,като за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. иска за заплащане обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен.

1

С горното решение ответното дружество е осъдено още да заплати по сметка на ОС-Кърджали държавна такса в размер на 200 лв. и разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 362,08 лв.,а ищецът И.. И..

Н.,действащ чрез законния си представител И.. Н. Н.,е осъден да заплати на ответника ЗК „Л.И.“АД-гр.С. деловодни разноски в размер на 412,84 лв.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на ищеца И.. И.. Н. с ЕГН **********,действащ чрез законния си представител И.. Н. Н. с ЕГН **********,с която първоинстанционното решение №20154 от 30.09.2020 г.,постановено по т.д.№9/2019 г. по описа на ОС-Кърджали,е обжалвано в отхвърлителната му част,т.е. в частта,с която предявеният от ищеца против ответника иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,претърпени вследствие на ПТП от 22.07.2018 г.,е отхвърлен за разликата над уважения размер от 5000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв.

Първоначално по горната въззивна жалба е било т.д.№92/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив,но с определение №260076 от 15.02.2021 г. производството по същото дело е прекратено и първоинстанционното дело е върнато на ОС-Кърджали за поправка на допусната в решение №20154/30.09.2020 г. очевидна фактическа грешка.Вследствие на това по т.д.

№9/2019 г. по описа на ОС-Кърджали е постановено решение №21048 от 19.03.2021 г.,с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 30.09.2020 г.,като е добавено в същия диспозитив,че се отхвърля иска за главница за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума.Решението за поправка на очевидна фактическа грешка не е обжалвано в предвидения от закона срок и е влязло в законна сила.

В подадената от ищеца чрез законния му представител въззивна жалба срещу решение №20154 от 30.09.2020 г. е изразено становище,че в обжалваната му част решението е неправилно и необосновано.Развити са доводи,че решението е необосновано,тъй като липсват мотиви относно критериите,на които съдът се е позовал за определяне размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди и по какъв начин всеки един от тях се отнася спрямо болките и страданията,причинени на 2 пострадалия.Според жалбоподателя,необоснован е неправилен е и извода на съда,че не са установени у ищеца да са формирани сериозни и дълготрайни посттравматични последици,а само наличие на определена негативна промяна в самочувствието му.Жалбоподателят счита,че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява точно обратното-преживеният от детето стрес при ПТП е бил силен и с продължителни последици.В жалбата са развити още е аргументи за неправилност на решението поради противоречие с разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД и приетия размер на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото дете и неговите родители в един твърде висок размер,равен с този на водача на автомобила,причинил процесното ПТП.В тази връзка жалбоподателят поддържа позицията,че основната вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на автомобила А.А.,като конкретни доводи за това излага в жалбата си.Според него,неправилно съдът е възприел извода на вещото лице,че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпването на ПТП,тъй като е пресичал на необозначено за това място.Било потвърдено и в приетата автотехническа експертиза,и в обясненията,дадени пред съда от вещото лице инж. Д.,както сочи жалбоподателя,че на мястото на инцидента няма обозначено място за пресичане,няма такова и в близост,от което следвало,че пресичане може да се извърши и на необозначените за това места.Изложен е в тази насока и довода,че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалото дете,е недоказано по безспорен и категоричен начин,поради което същото се явява неоснователно.Сочи се още,че е недоказано внезапното изскачане на детето на пътното платно и тъй като не е проявено от страна на него соченото от ответника съпричинително поведение,то в този смисъл неупражнения върху ищеца родителски надзор не подлежи на санкция по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД,щом като поведението на малолетния не е допринесло за противоправния резултат.Но дори и съдът да приеме,че е налице принос на пострадалия ищец към настъпване на вредите,както в жалбата се поддържа,то приносът му към увреждането не би следвало да бъде определен в значителна степен дотолкова,че да бъде равен с този на водача,а би следвало /според жалбоподателя/ да бъде съпоставен с приносът на водача за настъпването на последиците от удара,предвид възможностите му да предотврати ПТП.В жалбата са развити и аргументи за това,че решението на първоинстанционния 3 съд е неправилно поради противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД относно прилагане принципа за определяне на справедливо обезщетение.В тази насока е посочено,че при определяне справедливия размер на обезщетението,съдът не е отчел конкретните социално-икономически условия в страната,както и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането,не е съобразил като ориентировъчен критерий и практиката на по-високопоставените съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи.Обобщено,жалбоподателят намира,че решението на първоинстанционния съд в частта за определения общ размер на обезщетението от 5000 лв. за получените увреждания от ищеца,както и в частта му с определения висок размер на съпричиняване от ½ е неправилно и необосновано,тъй като така определеното обезщетение не съответства нито на характера,вида и тежестта на получените телесни увреждания,нито на конкретните претърпени от ищеца вреди /акто физически болки и страдания,така и психо-емоционални/,нито на по-общите фактори като икономическата обстановка към момента на получаване на травмите,нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и съдебната практика в присъждането на обезщетения за подобен вид травматични увреждания.

И въз основа на всички изложени във въззивната жалба съображения,жалбоподателят моли да бъде отменено първоинстанционното решение на ОС-Кърджали в частта,с която е отхвърлен гражданският иск на ищеца за разликата над присъденото му обезщетение от 5000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. и се постанови решение,с което да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца И.. И..

Н.,действащ чрез законния си представител И.. Н. Н.,допълнително още 55 000 лв.,представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-физически и психически болки и страдания от получени телесни увреждания, вследствие на ПТП,настъпило на 22.07.2018 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 18.12.2018 г. до окончателното й изплащане.Моли също така да бъде осъден ответника да заплати адвокатско възнаграждение и за двете инстанции на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА във вр. С чл.36 от същия закон и съгласно Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения с 4 оглед уважената част от жалбата.

От въззиваемата страна-З.к. "Л.И.."АД с ЕИК ********* е подаден в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,с който същата е оспорена като неоснователна.Относно размера на присъденото обезщетение,въззиваемото дружество счита,че първоинстанционният съд в мотивите на решението си пълно и цялостно е изброил и оценил всички релевантни към предмета на делото факти,взел е предвид като фактори за определяне на размера на справедливо обезщетение всички негативни последици,преживени от ищеца вследствие на произшествието и е съобразил какви са обичайно присъжданите за аналогични травми обезщетения,съгласно съдебната практика.А относно определения от първоинстанционния съд коефициент на принос от ищеца,въззиваемият счита,че съдът се е мотивирал изчерпателно и задълбочено и аргументите му почиват върху приетото по делото заключение на САТЕ и показанията на разпитания свидетел Н.

Н..Заявява,че напълно споделя становището на решаващия съд за размера на справедливото обезщетение и относно наличието на принос от пострадалото лице,както и относно коефициента на съпричиняване-50 %.Предвид така поддържаните аргументи,въззиваемото дружество моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на ищеца като неоснователна и да се потвърди изцяло първоинстанционното решение в обжалваната му част.Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция на основание чл.78,ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК.

От страните не са представени писмени доказателства във въззивното производство,не са заявени и доказателствени искания във въззивната жалба и в подадения отговор на същата.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по 5 същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваната му част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№9/2019 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали,е предявен от И.. И.. Н. с ЕГН **********-малолетен и действащ чрез законния си представител И.. Н. Н. с ЕГН ********** против „З.К. Л.И.“АД-гр.С. с ЕИК ********* осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 60 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,следствие физическите и психически болки и страдания от телесните увреждания,получени при ПТП от 22.07.2018 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 18.12.2018 г. /датата,на която е изтекъл законният срок за произнасяне от ответника по задължителната извънсъдебна претенция на ищеца с експертно решение/ до окончателната изплащане на сумата.