Определение № 4149 от 17.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4149 гр. София, 17.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20241100607200 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл.ХХІІ НПК.

С разпореждане № 13436 от 02.11.2024г. СРС, н.о., 100-ен състав по нчхд № 1760/2023г., като разгледал подадената тъжба от К. Х. срещу К. Х.а, установил че с тъжба е повдигнато обвинение за кражба по чл. 194, ал.1 от НК от 06.06.2017г. с твърдения да е извършена от К. Х.а и още едно лице, посочено в тъжбата като Г., за който се твърди че е управлявал лек автомобил м. „Опел“ м. „Астра“ с рег. № СВ****АР. Приема се, че тъжбата е негодна да сезира съда, т.к. е недопустима. Проследяват се твърденията на тъжителя и съобразно тях се заключава, че Г. се явява извършител или участник в изпълнителното деяние. Счита се, че отговор на въпроса дали всеки един от извършителите съзнава, че осъществява престъплението заедно с другия е въпрос, подлежащ на изследване, с каквото правомощие разполага единствено Прокуратура на Република България. Изтъква се, че единият от извършителите, посочени в тъжбата е дъщерята на частния тъжител, а второто лице е без родствени с него, т.е. не е сред посочените в член 218в, т.2 от НК, за разлика от К.

Х.а. С оглед това се прави извод, че производството следва да се прекрати и изпрати на СРП за задълбочена проверка на изложените обстоятелства и при наличие на предпоставки да се образува наказателно производство по член 195, ал.1 т.4 вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 от НК .

С оглед това и на основание чл. 247, ал.2 т.1 НПК е оставена без разглеждане тъжба с вх. № 73818 от 21.10.2021г., ведно с уточнение, на К. Х. срещу К. Х.а ; прекратено е съдебното производство по нчхд № 1760/2023г. на СРС, н.о., 100 състав; и делото е изпратено на Софийска районна прокуратура по компетентност.

За постановеното разпореждане частният тъжител е уведомен на 05.11.2024г. на 06.11.2024г. и подал на 06.11.2024г. частна жалба с искане да се измени, евентуално отмени разпореждането и да се приеме, че правилната квалификация е по 247б, ал.3 от НПК, а не цитираната от съда. Изразява се съгласие с извода, че компетентността за произнасяне е на СРП и се разкриват обстоятелствата, сочещи неотносимост на нормите, цитирани от първия съд. Претендирана е още от К. Х. липса на произнасяне на първия съд относно твърдения, 1 направени в тъжбата „по опита да бъде убит“.

Софийски градски съд, за да извърши преценка допустимостта на жалбата, намира за нужно да проследи процесуалното развитие на делото:

Първоначално по тъжбата на К. Х. от 21.10.21г. е образувано чнхд № 14707/ 21 по описа на 131 състав на СРС. От текста на същата е видно, че е насочена срещу К.

К.ова Х.а, за това че без съгласие на К. Х. е взела урната с тленните останки на починалата майка на първото и съпруга на второто лице; заявява се, че Х.а внесла вещите в л.а. Опел Астра, с рег. № СВ ****АР, с водач Г., който го подкарал и така отнемането приключило.

Тъжителят заявил, че „тук не ви занимавам с фактите за извършените други безобразия и по – точно престъпления на П. Г. Г., за които прокуратурата се занимава по общия ред.“ Искането е да се признае К. Х.а за виновна в това, че на 06.06.2017г. извършила отнемане от К. Х., без негово съгласие. Иска се присъждане на неимуществени вреди в размер на 10 000 лева .

Посочва се, че тъжбата се подава в шестмесечния срок от съобщение от 22.04.2021г. за спиране на досъдебно производство № 1785/18г. на 03. РУ на СДВР и пр. пр. № 25022/2018г. на СРП.

С разпореждане № 7919 от 10.12.2021г. по чнхд № 14707/ 21г., СРС, е констатирано, че в тъжбата не е посочена стойност на отнетите вещи и е даден срок от 14 дни, за де се отстрани посочената нередовност. На 14.01.22 е постъпило допълнително уточнение на тъжба, с което страната е посочила, че „праха от урната“ , т.е. тленните останки имат строго лична – духовна, т.е. „друга“ стойност, неподлежаща на размяна, като е цитирана т.ІІ,1 от ППВС № 6 от 1971г. Цената на самата урна е определена на 173 лева и „само за да не бъде върната тъжбата“ Х. определил стойност на тленните останки. С разпореждане № 3922 от 01.04.22г. е прекратено производството по делото, като се приема, че се касае за маловажен случай по чл. 194, ал.3 от НК, за разглеждането на който е изтекла абсолютната давност, с оглед правилото на чл. 80, ал.1 т.5 от НК, увеличен една втора, т.е. 4 години и 6 месеца.

По жалба на К. Х.а , СГС с решение по внчд 4508/22г. от 18.01.23 приема за недопустим подхода на СРС за прекратяване - т.е. еднолично, в закрито заседание и без да вземе становище на обвиняемия или подсъдимия / съгл. р. 176 15.04.2013г. н.д. 453 /13 на ВКС с докладчик Пл. Томов/ и отменя разпореждането и връща на за ново разглеждане от друг състав на съда.

На 06.02.23 е образувано чнхд № 1760/2023г., по описа на СРС, 6-и състав и на 23.02.23 е даден ход на тъжбата.

В съдебно заседание на 19.06.23, след разпит на св. П. Г., повереникът и частният тъжител са поискали да се прекрати производството и да се изпрати на прокурор на осн. чл.

287, ал.7 от НПК, т.к. данните от разпита на самия Г. сочили, че „превозвачът на урната е съучастник на кражбата или грабежа, тъй като К. Х. се противопоставил на кражбата или грабежа“. Съдът оставил без уважение искането, като се мотивирал че с определение от № 637/28.02.222г. по нчд № 1262/22г. на СРС, потвърдено с определение на СГС по внчд № 940/22г. са дадени указания да бъде депозирана тъжба за извършено престъпление по чл.

194, ал.1 от НК.

В следващото съдебно заседание на 30.06.23г. съдът изискал пр. пр. № 1785/18г. на СРП, а оставил без уважение искането на ч.т. да се изиска пр. пр.№ 20014/21 на СРП, по д.п.

1554/21г. на 03 РУ, за което тъжителят посочил, че е във връзка с „урната и чл. 290 от НК“.

2

С писмо СРП, в отговор на искането са посочили, че не могат да изпратят д.п. № 1785/2018г. т. к. е изпратено на СРС 22 състав на 22.06.22г. и към 06.07.23г. - датата на отговора, не е върнато .

В с.з. 11.10.23г., както и на 13.12.2023г. пред 6-исъстав на СРС е отправено отново искане за сезиране на СРП по повод твърдяното съучастие в кражбата от 06.06.2017, по което съдът вече е имал произнасяне, а на 13.12.2023г. се е позовал на това че по внчд № № 940/22г. с определение № 619/28.03.2022 година на СГС, XII-ти въззивен състав потвърдил определение на СРС, НО, 22-ри състав от 28.02.2022 година по НЧД №1262/2022 година, с което е потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура от 12.01.2022г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ 1785/2018г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр.№ 25022/2018г. на Софийска районна прокуратура на основание чл.245, ал.4 и чл.25, ал.1, т.6 НПК. Отделно, е заявено, че в хода на това Д.П. била депозирана тъжба от тъжителя за престъпление, извършено от К. Х.а и по която дело е било образувано НЧХД № 14707/2021 година по описа на СРС, НО, 131-ви състав, т.к. именно по този ред следва да бъде водено обвинението. А с оглед образуваното НЧХД № 14707/2021 година по описа на СРС, НО, 131-ви състав, с постановление от 12.01.2022г. прокурор при Софийска районна прокуратура е прекратил наказателното производство, на основание чл.245, ал.4 НПК. При тези съображения СРС оставил без уважение искането за прекратяване на делото и изпращането му на СРП.

Не са приложени като официално заверени документи, но се констатира от настоящия състав, а това не е било спорно по делото, че преди постановлението за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 1785/18г. на СРП / нчд 1262/ 22г. СРС, 22-ри състав, вчнд № 940/22 СГС 12-ти въззивен състав/ с определение от 03.06.2021г. по нчд № и6898/21г. на СРС, 102 ри състав, е потвърдено постановление по същото д.п. от 22.04.21г. на СРП за спиране на осн. чл. 244 ал.1 т.1 вр. с чл. 25, ал.1 т.6 НПК; потвърдено е и постановление от 22.04.2021г. на СРП, за отделяне на материали от д.п. за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК за отнети вещи на 06.06.22017г. от дома на Х. на стойност 6 138 лв. и производството е спряно по отделените материали.

По нчхд № 1760/23г. няколко искания за отвод на докладчика от 6-ти състав на СРС са оставени без уважение, като след констатация, че срещу него е подаден сигнал в СГП, съдията сам на осн. чл. 29, ал. 2 от НПК е постановил отвод от разглеждане на делото, след което се е стигнало и до определянето на съдия-докладчик от 100-ен състав на съда.

При така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да остави без разглеждане частната жалба на тъжителя Х. срещу акта на СРС от 02.11.2024г. и да прекрати производството по делото. И това е така, т.к. видно е че, производството по глава ХХІІ НПК е инициирано по частната жалба на К. Х.. От съдържанието на същата, обаче се констатира, че по същество искането му е да се измени законовата норма, съобразно която е постановено прекратяване на производството. Относно постановения краен резултат прекратяване на съдебното производство и изпращането му на СРП, К. Х. няма възражения, а тази линия на поведение е константна в рамките на цялото съдебно производство по чнд № 1760/2023г. на СРС. Посоченото, пренесено към частната жалба, адресирана до СГС, сочи на отсъствие на правен интерес от подаването й, т.к. страната не формулира накърнени негови права чрез съдебното произнасяне от 02.11.24г., които да се нуждаят от правна защита. Последното винаги се явява съществено условие относно необходимостта от съдебна намеса, а в конкретния случай обстоятелствата не предопределят такава. Не се следва друг 3 извод и от обстоятелството, че в принципен план всеки частен тъжител, по дефиниция, би следвало да има интерес не от прекратяване, а от развитие на наказателното производство пред съда, образувано по негова тъжба. В конкретика, обаче видно е, че волята на страната е съвсем различна и въззивният съд не може да я подменя, дори и изхождайки от принципни съображения, а друг е въпроса дали би могло да се случи по настоящото производство, с оглед исканията на страната. Отделно, в подкрепа на позицията, могат да се изтъкнат съображения и по аналогия, основани на нормата на чл. 318, ал.4 от НПК, относима за производството по глава ХХІ НПК. Съобразно нея частният тъжител може да обжалва присъдата, ако са накърнени негови права и законни интереси. Тоест законният интерес е обстоятелство, за което следва да се следи от съда, а в конкретния случай такъв не се проявява, за да се произнесе въззивния съд .

Искането на страната за изменение на правната квалификация, всъщност е въпрос, свързан с допусната от СРС техническа грешка да посочи правилната квалификация на правното основание, на което е прекратил съдебното производство и изпратил делото на СРП. Че точно така е процедирал СРС няма никакво съмнение, т.к. съдебния му акт е единство от мотиви и диспозитив, от които е видно, че съдът е прекратил съдебното производство, а не наказателното и го изпратил на СРП. Ето защо, основания за намеса от страна на СГС в това отношение отсъстват, като отделно следва да се посочи, че съществуват други процесуални способи, даващи възможност СРС да се произнесе по въпроса.

Що се отнася до възражението на страната, че СРС – 100-ен състав не се е произнесъл „по подсъдността по фактите в тъжбата за опита да бъда убит“, то този въззивният съд намира, че отсъства какъвто и да е пропуск от съда , т.к. такива факти не са очертани в тъжбата, нито в обстоятелствената част, нито като искането, поради което и тук основания за намеса отсъстват.

В заключение, въззивният съд намира, че следва да остави без разглеждане частната жалба на К. Х. и да прекрати производството по делото, което след връщането му в СРС следва да се изпрати на СРП за преценка относно компетентността й да се произнесе по въпросите, решавани по нчхд № 1760/23г. на СРС и очертани в определението на СРС от 02.11.2024г.

Предвид горното Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба № 355721 от 06.11.2024г. от К. С. Х. и ПРЕКРАТЯВА производството по внчд № 7200/2024г.