Решение № 248 от 20.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Бургас, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100500113 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на ОД на МВР гр.Бургас, срещу Решение № 2962/23.12.2022 г. по гр.д. 6703/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на С. Т. Т., ЕГН **********, от гр. Б*****, сумата от 605,91 лв. (шестстотин и пет лв. и деветдесет и една ст.), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 70,93 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от ищеца нощен труд през периода 01.10.2019 г. - 10.07.2020 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143 , сумата от 149,86 лв.

(сто четиридесет и девет лв. и осемдесет и шест ст.), представляваща сборна лихва за забава върху отделните вземания, дължима за периода 01.02.2020 г. - 19.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 605,91 лв., считано от 20.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 400,00 лв. (четиристотин лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото; ОД на МВР-Бургас е осъдено да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лева и 150 лева разноски за изготвената по делото експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано . Сочи се на първо място ,че на ищеца своевременно и коректно е отчетен и заплатен положение нощен труд за исковия период - съобразно специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР.Затова необоснован и несъобразен със специалната правна уредба е изводът на съда ,че е налице разлика между отчетения и положения нощен труд и че тази разлика представлява извънреден труд,който следва да се заплати съобразно часовата ставка „предвидена за заплащане на извънреден труд Несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението на съда, че тази разлика представлява извънреден труд, който следва да се заплати съобразни часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден труд.За да обоснове този извод, съдът неправилно е приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите в МВР, която 1 следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата с аргумент, че в противен случай служителите в МВР ще бъдат поставени в по- неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, регулирани с Кодекса на труда. Съдът не е отчел, че страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, а в ЗМВР липсва препращаща норма, която да даде основание за прилагане субсидиарно, както на Кодекса на труда, така и на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др.С оглед на горното, размерът на дължимото допълнително възнаграждение също следва да се определи съобразно специалните правила, разписани в ЗМВР и в издадените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, въз основа на призната от закона делегация.Мотивите на съда, че при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд, не са съобразени с целта на коефициента да определи така възнаграждението на работника, че за положен от него 7 часа труд през нощта, той да получава възнаграждение за 8 часа труд, като в тези случаи работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал.1 от КТ.Извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.Получените часове в повече при преизчисляване на нощния труд в дневен създават неточно разбиране за извънреден труд.С оглед на горното, претенцията за преобразуване на отработения нощен труд в извънреден труд с коефициент 1,143, както и за заплащането на получения при преобразуването нощен труд в дневен с часова ставка за извънреден труд е незаконосъобразна.Отделно от това, решението не е съобразено и с произнасянето на Съда на Европейския съюз с решение от 24.02.2022г. по дело С~262/2020г. по отправено преюдициално запитване от PC-Луковит по гр.дело № 606/2019г. до СЕС за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003г. и съответствието им с националното законодателство.Според т.1 от решението на съда чл.8 и чл.12, буква „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като пожарникари и полицаи е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.В полза на такива работници трябва да има други мерки на защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Отделно от това , неправилни са мотивите ,че при преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд -не са съобразени с целта на коефициента да определи така възнаграждението на работника ,че за положен от него 7 часа труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд .В този случай работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 КТ /не е налице работа извън установеното за работниците работно време /.Неточно е разбирането ,че получените часове в повече при преизчисляването на нощния труд в дневен представляват извънреден труд. Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

В писмения си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ищец чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че за процесния период по силата на чл. 187 ал. 9 ЗМВР са действали Наребда 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи ,които са уреждали 2 реда заа организацията и разпределянето на работното време ,дежурствата ,времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР.В тах липсва норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143 ,но липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово наложена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен /каквато забрана би била противоконституционна /,а като празнота в уредбата за държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота в специалната уредба следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата ,което правилно е сторил първоинстанционният съд.Сочи се в допълнение към мотивите на районния съд ,че на осн.чл. 187 ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период .Коефициентът се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен труд ,която се разделя на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд .В този смисъл са изчислени положените от ищеца часове нощен труд ,установени по делото .Затова се моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция. Сочи се ,че изводите на РС не противоречат и на постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г-,образувано по преюдициалното запитване на РС-Луковит по делото със същия предмет на спора,като в него се стига до същия правен извод - а именно ,че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен режим,като същевременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен .В т. 76 от решението на СЕС е изложено ,че аргументът за липсата на механизъм за преобразуване ,обяснен със съображения от правен и икономически порядък,видимо не отразяват допустима от закона цел ,годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането .

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод предявени от С. Т. Т. против ОД на МВР - Бургас. искове,

Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд на длъжността “*****“ в група „******“ към сектор „Охранителна полиция“ при **** РУ-Бургас към ОДМВРБургас, като поради естеството си на работа е полагал 12- часови дежурства, отчитани на тримесечие. Твърди също така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 70,93 часа (след направеното изменение на иска/, за която му се следва възнаграждение за извънреден труд в размер на 605,91 лв. (след направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от ответника, както и че върху размера на тази неплатена главница му се дължи обезщетение за забава в размер на 149,86 лева за периода от 01.02.2020г. до 3

19.10.2022г.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер. Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на смени по график. Твърди се, че положеният труд е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, в които липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по определен коефициент, като на основание заповеди на министъра за всеки отработен час или за част от него във времето между 22,00 ч. и 06,00 ч. на държавните служители до 01.02.2020 г. е било заплащано допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв., а след тази дата - 1,00 лв.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.