Заповед за изпълнение № 1107 от 08.06.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 08.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1405 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът И. С. Я. ЕГН: **********, адрес **********, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: **********, седалище и адрес на управление **********, сумите:

357,90 евро (триста петдесет и седем евро и 90 цента), представляваща главница за периода от 10.09.2025 г. до 10.11.2025 г., ведно със законната лихва за период от 03.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25,56 EUR (двадесет и пет евро и 56 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите: за главница - за разликата над призната сума 357,90 евро (триста петдесет и седем евро и 90 цента) до претендираните 368,48 евро (триста шестдесет и осем евро и 48 цента) - т.е. за сумата от 20.65 лв. / 10.56 € (двадесет лева и шестдесет и пет стотинки / десет евро и петдесет и шест цента) - представляваща застрахователна премия, 29,74 EUR (двадесет и девет евро и 74 цента), представляваща договорна лихва за периода от 10.09.2025 г. до 10.11.2025 г.,

25,50 EUR (двадесет и пет евро и 50 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 11.09.2025 г. до 03.06.2026 г.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът установи следното:

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това - арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

В т. III.12 от ОУ е посочено: „Кредитополучателят може да предостави Обезпечение на Кредита, което обстоятелство се посочва в Заявлението. В случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва да 1 сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. В допълнение към предходното изречение, в случаите на избрано Обезпечение, Кредитополучателят следва да удостовери, че е уведомен и дава съгласието си за предоставяне на личните му данни от ********** на Поръчителя чрез отбелязване "Декларирам, че съм уведомен/а и давам съгласието си за предоставяне, обработване и съхранение на посочените от мен лични данни за целите на учредяване на избрания от мен вид обезпечение" на систематичното място на Сайта/в Профила в хода на подаване на Заявлението или пред служител на **********, в случаите на кандидатстване по телефон по реда и начина уговорени в тези ОУ.“.

От формулировката на клаузите на представения договор за потребителски кредит и приложимите ОУ следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита съобразно посочените в контракта варианти. В ОУ обаче е посочено, че в случай че ********** одобри Заявлението, Кредитополучателят ще бъде уведомен за това на указания от него e-mail и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване), както и чрез съобщение в Профила. Срокът за одобрение на Заявлението е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето му в цялост на ********** съгласно условията на тези Общи условия. В случай че Кредитополучателят не е предоставил Обезпечение съгласно Заявлението в посочения в т.III.12 срок, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от **********.

Видно от горното всъщност предоставянето на обезпечение е условие за одобрение на заявлението за отпускане на кредит.

Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави.

По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК- „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В договора и приложимия погасителен план е посочено, че годишен процент на разходите по Кредита е 59.34%/ петдесет и девет цяло и тридесет и четири процента/. Това просто посочване обаче не е достатъчно, за да отговаря клаузата на изискването на чл. 11,ал.

1, т 10 ЗПК. Освен това се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, но няма данни дали е отразен като такъв в „ГПР“ по процесния договор за кредит.

Същевременно възнаграждението за предоставяне на поръчителство е платимо на кредитодателя, видно от уговореното в представените контракти. След като плащането на това възнаграждение на кредитодателя е с погасителен ефект, следва да се приеме, че се касае за уговорки, които по заобиколен път установяват дължимост на допълнително възнаграждение по договора за кредит, което не е включено в годишния процент на разходите по кредита по смисъла на чл.19 ЗПК. Т.е. с т.нар. договор за поръчителство всъщност се цели една допълнителна облага за кредитодателя. Така възнаграждението в полза на поръчителя следва да се приеме, че представлява разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит. Още повече, че от служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че „**********“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „**********“ ЕООД. Следователно юридическото лице-поръчител, се явява и свързано с кредитодателя лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Нещо повече, размерът на 2 възнаграждението по договора за поръчителство е равен на размера на предоставения кредит. Освен това в договора за потребителски креди е посочен годишен процент на разходите по кредита с конкретен размер в проценти, но съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Т.е. просто посочването на ГПР в процентна цифра не е достатъчно, а следва в договора за потребителски кредит да бъдат посочени и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, което в случая не е сторено.

Отделно от това, уговорката за заплащането на договорна (възнаградителна) лихва е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. Към момента на сключване на процесния договор в действащото законодателство не е предвидена горна граница на размера на възнаградителната лихва по договорите за заем.

При уговарянето на същата страните са ограничени единствено от принципа, залегнал в чл.

9 ЗЗД, според който могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. При договорите за заем уговорената възнаградителна лихва представлява насрещна престация на заемателя, която е възнаграждение за заемодателя за това, че последният е предоставил ползването на парична сума. Възнаградителната лихва представлява граждански плод и уговореният лихвен процент следва да бъде такъв, че да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от съответната парична сума, предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем. Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства, относими към нея. В съдебната практиката (Решение 906/ 2004 г. по гр.д. 1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/ 2006 г. по гр.д. 315/ 2005 г. на ВКС, II ГО, Определение 901/ 2015 г. по ч.гр.д. 6295/ 2014 г. на ВКС, IV ГО) е прието, че противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаваща двукратния размер на законната лихва.

Настоящият състав намира, че това правило следва да бъде взето предвид като ориентир за преценка дали клаузата, регламентираща размера на възнаградителната лихва, противоречи на добрите нрави, като бъдат съобразени и всички други обстоятелства, свързани със заема.

От официалния сайт на

БНБ е видно, че основния лихвен процент към датата на сключване на договора е 1,82 т.е. ГЛП, което е над 35,46% се явява нищожно като противоречащо на добрите нрави. В случая посочения в договора ГЛП е 47,50%.

Следва да се посочи, че действително съгласно разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор за паричен заем относно определянето на ГПР и ГЛП не може да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, нито може да се приеме, че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата, определяща ГПР, или тази, определяща ГЛП, тъй като те са въведени като изрично изискване от съдържанието на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД 3 и нищожността на посочените по-горе клаузи от договора обуславят недействителността на целия договор за паричен заем при наличието на специална по отношение на ЗЗД разпоредба - а именно чл. 22 ЗПК.

Така процесният договор за кредит се явява в противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съответно чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. С оглед горното е налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава извод за недействителност на договора, а съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита, вкл. застрахователна премия. В изложения смисъл е и Определение №361/13.05.2025 г. по в.ч.гр.дело № 207 по описа за 2025 г. на ОС Монтана.