Решение № 836 от 15.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000501892 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 212 от 04.05.2023г., постановено по гр. д. № 231/2022г. Окръжен съдПерник е прогласил по иска на Й. К. С. и С. К. К. против А. Н. С., на основание чл. 42, б.

„б“, вр. с чл.25, ал.1 от ЗН, нищожността на саморъчно завещание от 05.07.2012г. по нотариално дело № 5, peг. № 2452, регистър саморъчни завещания № 5 от 21.03.2022г. на Нотариус Р. М., с Район на действие - Районен съд - гр. Перник, № *** в НК, от А. К. М. в полза на А. Н. С.. С решението ОС-Перник е признал за установено по иска на ищците Й. К.

С. и С. К. К. против ответницата А. Н. С., че ищците са собственици общо на 1/3 идеална част от следния недвижим имот: Сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, община Перник, област Перник, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 92 кв.м., брой етажи: 3, находяща се на адрес: гр. ***, ул.“***“ №***; Сграда с идентификатор №*** , със застроена площ от 11 кв. м., брой етажи: 1, предназначение:

Стопанска сграда и Сграда с идентификатор №***, със застроена площ от 7 кв. метра, брой етажи: 1 предназначение: Селскостопанска сграда, заедно с подобренията и приращенията в имота и с правото на строеж върху поземления имот, в който са разположени - ПИ с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, община Перник, област Перник, одобрени със Заповед №РД-18-91 от 13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 717 кв.м., с адрес и находящ се в землището на гр. ***, ул. „***“ №***, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, при граници: ПИ с идентификатор №*** , ПИ с идентификатор №***, ПИ с идентификатор №*** и ПИ с идентификатор №***, с номер по предходен план: 7184, кв.24 , парцел 2 и означен по плана за регулация и застрояване на гр.

Перник - кв. „***“, утвърден със Заповед № 2322 от 22.12.1978г., като УПИ II- 7184 в 1 квартал 24, с площ от 725 кв.м., при граници: от югозапад: ул. „Луганск“, от северозапад УПИ I-7185, от североизток - поземлен имот и от югоизток - УПИ III-7183, като е осъдил А.

Н. С. да предаде собствеността и владението на 1/3 идеална част от описания недвижим имот - триетажна къща, на ищците Й. К. С. и С. К. К., а за горницата над 1/3 идеална част до пълния предявен размер - за целия недвижим имот е отхвърлил ревандикационния иск по чл.

108 от ГПК като неоснователен. С решението ОС-Перник е отменил, на основание на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание № 40, том II, peг. № 2936, дело № 227 от Нотариус Р. М., Район на действие - Районен съд гр. Перник, № *** в НК, за 1/3 идеална част, а за горницата над 1/3 идеална част до пълния предявен размер - за целия недвижим имот, е отхвърлил иска. С решението ОС-Перник е осъдил А. Н. С. да заплати на Й. К. С. и С. К. К. сумата 1217,73лв., представляваща направените от тях разноски съразмерно уважената част от исковете.

Срещу решението в частите, в които са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство – А. Н. С., чрез пълномощника й, с релевирани възражения за неправилност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се довод, че в основата на правния извод на решаващия съд за основателност на иска с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. с чл.

25, ал.1 от ЗН е неправилната преценка на доказателствената стойност на заключението на извършената по делото съдебно-почеркова експертиза. Прави се оплакване за извършено процесуално нарушение от първостепенния съд, който, въпреки релевираното оспорване на почерковата експертиза, не е допуснал повторна. Изразява се становище, че нито един от процесните документи, които са били предмет на обсъждане от вещото лице в качеството им на сравнителни образци, не притежавал безспорен характер. Отправя се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищците в първоинстанционното производство - Й. К. С. и С. К. К., чрез пълномощника им, са подали отговор на въззивната жалба на насрещната страна. В отговора се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Прави се искане въззивният съд да потвърди обжалваното решение.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция страните не се явяват и не се представляват. От въззиваемите е постъпила писмена защита.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд, като е взел предвид заключението на вещото лице, е приел, че след като ръкописният текст и подписът, положен след думата „Завещател“ в саморъчно завещание от 05.07.2012г. от името А. К. М. не са изпълнени от А. К. М., то не са спазени изискванията на чл. 25, ал.1 от ЗН за валидност на завещанието. Поради това е приел, че искът по чл.42, б. „б“ от ЗН, вр. чл.25, ал.1 от ЗН се явява основателен и следва да бъде прогласена нищожността на завещанието. Посочил е, че при този изход на спора по предявения иск с правно основание чл.42, б. „б“ от ЗН, вр. чл.25, ал.1 от ЗН, имотът е останал в патримониума на наследодателя на ищците, които са го придобили по наследство след неговата смърт, но същите не владеят къщата, която се владее от несобственика А. В.а. Поради това е приел, че ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС се явява основателен. Посочил, че тъй като починалият А. М. не е оставил нито низходящи, нито възходящи, нито братя и сестри, то негови наследници са тези визирани в чл. 4 от Закона за наследството - роднините по съребрена линия до 6-та степен включително.

С оглед на това е посочил, че наследници на А. М. са наследниците по трите колена наследниците на Л. И. С. /ищците С. К. К. и Й. К. С./, наследниците на В. И. С. /К. С. Т., В.

2

И. Н. и М. И. Т./ и наследниците на В. Д. Г. /В. Б. Д./. Направил е извод, че при това положение ревандикационният иск следва да бъде уважен за 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, общо за двамата ищци, а за горницата да бъде отхвърлен като неоснователен. Приел е, че по тези съображения искът по 537, ал.2 от ГПК следва да бъде уважен също за 1/3 идеална част, а до пълния заявен размер да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Ищците С. К. К. и Й. К. С. са предявили против ответницата А. Н. С. иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от А. К. М., поради това, че не е написано и подписано от него. Предявили са и иск за предаване владението на имотите принадлежали на завещателя, на които те са наследници по закон. В случай, че не бъде уважен предявения иск за прогласяване нищожност на завещателното разпореждане, извършено във формата на саморъчно завещание от 05.07.2012г., то са поискали, в условията на евентуалност, да бъде унищожено извършеното завещателно разпореждане от завещателя, който е бил с влошено здравословно състояние - страдащ от остра форма на инсулинозависим диабет, хипертонично сърце без /застойна / сърдечна недостатъчност и хиперплазия на простатата, поради което почти не е можел да излиза, бил е с крайно увредено зрение и почти не е можел да вижда, както и поради „Грешка“; Евентуално „насилие“ от ответницата върху завещателя и „Измама“, тъй като ответницата, използвайки тежкото му здравословно състояние и алкохолното му опиянение и лъжейки го, че подписва друг документ му е предоставила да подпише завещанието.

Ответницата е оспорила предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на подробен анализ на събраните доказателства и настоящият съдебен състав препраща към нея по реда на чл. 272 от ГПК.

От фактическа страна въззивницата оспорва констатациите на съда, че завещанието от името на А. К. М. не е написано и подписано от него. Във въззивното производство, с оглед реливираните от жалбоподателката оплаквания за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, на същата е указано, че тя носи тежестта да докаже автентичността на процесното завещание, допусната е повторна съдебно-почеркова експертиза, като й е дадена възможност да представи нов сравнителен материал. Въпреки предоставената възможност, ответницата не е представила такъв, нито е заплатила депозита за допуснатата повторна експертиза, поради което в съдебно заседание въззивният съд е отменил постановеното определение.

От приетата пред първата инстанция съдебно-почеркова експертиза, извършена от вещо лице-графолог, се установи, че текстът и подписът в завещанието, с което А. К. М. е завещал на А. Н. С. всички негови недвижими имоти и движими вещи, не са изпълнени от А. К. М.. При сравняване на завещанието с образците от подписа и почерка на А. М.

(заявление за издаване на документи за самоличност от 2010г. – ръкописният текст с посоченото съдържание, ведно с приложените към него два броя вносни бележки и два броя разписки за получен документ, социална оценка от 2005г.; социална оценка от 2007г.; експертни решения от 2007г., 2009г. и 2011г.; заявление до директора на РУСО-гр. Перник от 2001г., за които анализът показва, че са положени от едно и също лице) са установени различия както в общите, така и в някои по-характерни частни признаци, както следва: в 3 почерка – форма на движение при изписване на буквите, форма на движение при изписване на връзката между елементите на буквите и в подписа – относителна разтегнатост по хоризонтал при изписване на връзката между първия и втория елемент на подписа; форма на движение при изписване на втория елемент от подписа; относително разместване по вертикал на горния край на втория елемент от подписа; низходящо направление на движение при изписване на трети елемент при обекта и хоризонтално при сравнителните образци; вид на свързване при изписването на буквената и безбуквената част на подписа-интервално при обекта и слято - при сравнителните образци; относителна разтегнатост по вертикал при изписване на средната част на подписа и намалена при сравнителните образци.

Констатираните различия, подробно описани в заключението, са дали основание на експерта да заключи, че завещанието не е написано и подписано от А. М.. Вещото лице сочи, че установените различия са характерни, устойчиви, съществени и достатъчни, за да направи този извод.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН.

Основателността на иска предпоставя установяване липсата на някое от условията за действителност на саморъчното завещание, визирани в чл. 25, ал. 1 от ЗН. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. Неспазването на тази форма за действителност води до нищожност на завещателното разпореждане на основание чл. 42, ал.

1, б. „б“ ЗН, поради което въз основа на това разпореждане не може да се породи наследствено правоприемство - не може да бъде придобито имуществото на завещателя.

Саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и при оспорването на автентичността му по правилото на чл. 154 от ГПК тежестта на доказване е за страната, която черпи от него благоприятни правни последици. Това следва от разпоредбата на чл.