Присъда № 40 от 15.07.2025, Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №40 от 15.07.2025г., постановена по НОХД №119/2025г. по описа на Разградския районен съд.

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Н. Г.

М. от с. С., обл. Р. за това, че на 27.07.2024 год. и на 30.07.2024 год. в землището на гр. Р., в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи 1 брой черна кожена чантичка на стойност 5 лв, 1 брой лична карта на стойност 11 лева, 2 броя дебитни карти на банка „***“ на обща стойност 20 лева, 1 брой ключ за лек автомобил марка „С.“ модел „И.“ на стойност 15 лева и пари в общ размер на 550 лева, всичко на обща стойност 601 лева от владението на А. И. С. от гр. Р. и пари на обща стойност 20 лева от владението на Д. З. И. от гр. Р., без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК.

На подсъдимия Н. Г. М. е повдигнато обвинение и затова, че на 30.07.2024 год. в землището на гр. Р., противозаконно е проникнал в чуждо моторно превозно средство марка „О.“ модел „К.“ с per. № ******, без съгласието на собственика Д. А. Д. от с. Б., общ. Р. престъпление по чл. 346б от НК.

Съдебното производство по отношение на подсъдимия е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия, при което той е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвиненията срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответни наказания.

Като граждански ищец е конституиран пострадалия А. И. С., претендиращ подсъдимия да бъде осъден да му заплати сумата от 601 лв като имуществени вреди от престъплението. Същият поддържа иска си.

Подсъдимият лично и чрез защитника си моли за минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. Г. М. е роден на **.**.19**г. в гр. К., обл. Р. Същият е български гражданин, без образование, неженен, осъждан, живее в с. С., обл. Р.

Подсъдимият е осъждан в редица случаи, предимно за кражби и е търпял наказания лишаване от свобода. Последно по ЧНД №91**/20**г. на РС С. му е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца при строг режим.

Наказанието е изтърпяно на 17.10.2023г.

Подсъдимият Н. М. не работел никъде и нямал трудови навици. Бил освободен от затвора на 17.10.2023г., след като изтърпял последното наложено му наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 6 месеца.

През лятото на 2024г. подсъдимият се намирал на територията на обл. Р.. За да си набави парични средства решил да извършва кражби. На 27.07.2024г. около 08.00ч. подс. Н.

М. се намирал в местността „А. л.“ в землището на гр. Р. Той се озовал пред вилата на св. А.

И. С. от гр. Р.. Подс. М. отишъл пред входната врата на вилата на св. С. и го заговорил.

Попитал го за работа и после поискал вода. Св. С. виждал този мъж за първи път и от учтивост влязъл във вилата си за да му налее вода. Пострадалият се забавил вътре няколко 1 минути понеже отишъл при стека с минерална вода, взел една туба и започнал да прелива в чаша. Подс. М. използвал неговото отсъствие и влязъл в двора на къщата и видял, че след входната врата на самата сграда /вилата/ на една закачалка била закачена черна кожена чантичка. Предположил, че в нея може да има пари и/или други ценности и я взел, след което я изхвърлил навън през двора за да може да я вземе по- късно. Св. С. се върнал и с изненада видял, че подс. М. неканен е влязъл в двора и е седнал на един стол до входната врата на вилата. После св. С. му дал да пие вода. Подс. М. отпил малко и пак попитал за работа. След като разбрал, че няма да получи такава бил помолен да си върви. Подс. М. станал от стола и си тръгнал. Няколко минути по-късно подс. М. отново се появил до оградата на имота на св. С. и попитал пак за работа. Последният му отговорил, че няма работа за него. Този въпрос на подс. М. бил претекст за да се върне до оградата и да вземе по-рано изхвърлената кожена чантичка. След като получил отговор, че няма работа за него взел незабелязано чантичката и тръгнал в посока към градския парк. Вътре в чантата имало лична карта, 2 броя дебитни карти на банка „***“, 1 брой ключ за лек автомобил марка „С.“ модел „И.“ и пари в общ размер на 550 лева. Около 14.00ч. на същата дата св. С. установил, че чантичката му липсва. Тогава си припомнил събитията и му станало ясно, че подс. М. му взел чантичката. После се сетил, че неговият съсед Л. Н. , който живеел на около 150 метра от вилата му има охранителни камери за видеонаблюдение. Когато прегледали записите св.

С. видял на тях подс. М. как бяга и държи чанта в ръката си. Същият ден св. С. подал жалба до РУМВР-Разград за извършената кражба.

На 30.07.2024г. около 19.30ч. подс. М. бил във вилната зона в местността „П.“ в землището на гр. Р.. Той отново имал намерение да извърши някаква кражба. По това време семейството на Д. З. И. от гр. Р. и Д. А. Д. от с. Б., общ. Р. се намирало на вилата си където работели. До вилата на около 10-15 метра бил паркиран семейният им лек автомобил, марка „О., модел „К.“ с peг. № ********. По документи същият се водел на името на св. Д. Д.. С тях във вилата бил и св. А. Д. Р. - баща на Д. Д., който помагал в ремонтните дейности на вилата. Подс. М. видял въпросния автомобил и решил да провери дали е заключен и съответно дали може да открадне нещо от него. Автомобилът не бил заключен и освен това поради горещото време стъклото на шофьорската врата било свалено. Подс. М. се приближил до автомобила и се пресегнал през сваления прозорец на вратата. Така проникнал в колата с горната част на тялото си, а именно от кръста нагоре и започнал с ръце да рови в джобовете в мъжката чантичка на св. Д. И., която се намирала на предната седалка за водача. От предния джоб на чантичката подс. М. успял да вземе 20 лева в монети с различен номинал и след като бил забелязан от децата във вилата се уплашил и побягнал.

Докато бяга му изпаднал телефона. Св. И. и св. Р. го подгонили, но не успели да го настигнат. После св. И. се върнал до колата и като видял, че чантичката с намиращите се в нея документи не е взета от колата се успокоил. После намерили до автомобила въпросния мобилен телефон на подс. М., а именно-телефон, марка „****“, модел „*********“. Св. И. сигнализирал веднага органите на реда за извършената кражба и предал доброволно намерения до колата гореспоменат телефон.

В хода на досъдебното производство бил извършен оглед на ВД-мобилен телефон, марка „*****“, модел „***********“.

На досъдебното производство била извършена видеотехническа експертиза, която имала за задача да изследва видеозаписите на 27.07.2024г., снети на дискове, от камерите за видеонаблюдение на Л. Н. и видеозаписи от общинските камери на гр. Р..

Вещото лице установило хронологията на събитията по прегледа на записите и действията на едно лице от мъжки пол-среден на ръст, слабо телосложение, облечено със светло зелена тениска, черно спортно долнище и бели маратонки с черни ивици по тях, носещо черна чанта в ръцете си. Съгласно показваните в кадър данни, отразяващи настройката за време на камерите записът обхваща интервала 08.28.10ч. до 08.28.42ч. и 10.17.40ч. до 10.18.32ч. на 27.07.2024г. Лицето е засечено във вилна зона гр. Р. и кръгово движение до болницата в гр.

2

Р.. От проведеното сравнително лицево-идентификационно изследване могат да се направят изводи, че на снимковите кадри извлечени от гореспоменатите видеозаписи и на сравнителния снимков материал е възможно да е заснето едно и също лице-Н. Г. М..

При разследването било извършено разпознаване на лице по фотоалбум /л. 120121 от ДП/ , при което като разпознаващ се явил пострадалият А. С.. Видно от протокола за разпознаване св. С. успял да разпознае снимката на подс. М. под № 3 като лицето, което дошло на процесната дата пред вилата и за което дал подробни показания в проведения разпит на свидетел. Такова разпознаване било направено и със св. А. Р. /л. 128-л. 129 от ДП/, който като разпознаващо лице също разпознал подс. М. /под №2/.

На досъдебното производство била извършена оценъчна експертиза, която определила стойностите на процесните вещи, предмет на кражбата на 27.07.2024г. , както следва: 1 брой черна кожена чантичка на стойност 5 лв, 1 брой лична карта на стойност 11 лева, 2 броя дебитни карти на банка „***“ на обща стойност 20 лева, 1 брой ключ за лек автомобил марка „С.“ модел „И.“ на стойност 15 лева, т.е. стойността на всички вещи е 51 лева. Към тях следва да се прибави паричната сума в размер на 550 лева, т.е. общият размер на щетите за св. С. е 601 лева. От св. Д. И. били отнети само пари в размер на 20 лева и това е размерът на причинените му щети. Общият размер на всички откраднати от обвиняемия вещи/пари е 621 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на признанията на подсъдимия при предварителното изслушване, показанията дадени на досъдебното производство от свидетелите, писмените доказателствени материали, заключенията по назначените експертизи. Всички доказателства преценени съвкупно затвърждават убеждението на съда в изложената по - горе фактическа обстановка.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С Д.ията си подсъдимият Н. Г. е осъществил от обективна и субективна страна на първо място състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл.

29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК, тъй като на 27.07.2024 год. и на 30.07.2024 год. в землището на гр. Р., в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи - 1 брой черна кожена чантичка на стойност 5 лв, 1 брой лична карта на стойност 11 лева, 2 броя дебитни карти на банка „***“ на обща стойност 20 лева, 1 брой ключ за лек автомобил марка „С.“ модел „И.“ на стойност 15 лева и пари в общ размер на 550 лева, всичко на обща стойност 601 лева от владението на А. И. С. от гр. Р. и пари на обща стойност 20 лева от владението на Д. З. И. от гр. Р., без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е отнел посочените вещи и парични суми без съгласието на собствениците им, като по този начин ги е лишил от владение върху парите и вещите и е установил свое владение върху отнетото. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл и в двата случая- съзнавал е обществената опасност на Д.ията си, предвиждал е общественоопасните им последици и е целял настъпването им. Подсъдимият е извършил две Д.ия /две кражби/ през кратък период от време, като тази му дейност се разглежда като продължавано престъпление. Подсъдимият е осъществил и квалификацията „опасен рецидив“, обуславящ се от предходните му осъждания и конкретно визираното погоре изтърпяно общо наказание.

На следващо място подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.

346б от НК, тъй като на 30.07.2024 год. в землището на гр. Р., противозаконно е проникнал в чуждо моторно превозно средство марка „О. модел „К.“ с peг. № ********, без съгласието на собственика Д. А. Д. от с. Б., общ. Р.. Подсъдимият е проникнал в превозното средство целенасочено за да извърши кражба, като е бил наясно, че върши това без съгласието на собственика. В този смисъл подсъдимият е извършил и това престъпление с пряк умисъл.

При определяне на наказанията на подсъдимия М. съдът отчита като отегчаващо обстоятелство предишните осъждания на подсъдимия /обременено съдебно 3 минало/, включително търпени наказания лишаване от свобода и то в немалки размери. Като смекчаващо обстоятелство се отчита направеното признание. При това съдът намира, че за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1,6.