Решение № 135 от 12.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Пловдив, 12.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330109794 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „ТИВАС СПЕД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 207047264, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Рилски езера“ № 6, ет. 1, против „МИЛИOPE ДИЗАЙН“ ЕООД, с ЕИК 201423770, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Северен“, бул. „Дунав“ № 42, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 1 232,17 лв. с ДДС, представляваща възнаграждението по неформален специдионен договор за превоз на строителни материали от И. до П., осъществен в периода от 12.01.2023 г. – 16.01.2023 г., с автомобил с рег.

№ ***** и полуремарке с рег. № *******, за което е издадена Фактура № 32351 от 19.01.2023 г., ведно със законната лихва от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 5064/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Сочи се, че ищецът е организирал превоза, възложен от ответника, като е наел превозвач „Спедитор Транс“ ЕООД, който фактически е извършил превоза на строителни материали от И. до П. Твърди се, че на 16.01.2023 г. стоката е доставена в разтоварния пункт в гр. П. и приета от ответника без забележки чрез подпис в товарителницата. Излага се, че след превоза е издадена фактура № 32351 от 19.01.2023 г. за сумата от 1 232,17 лв. с ДДС.

Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил задължението си за извършения превоз.

Ищецът е на мнение, че вместо на ищеца ответникът погрешно е платил 1 задължението по фактурата на друго юридическо лице – „Тивас Спед“ ЕООД, което няма общо с дружеството на ищеца.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът чрез своя процесуален представител в първото открито съдебно заседание на 01.10.2024 г. признава, че е осчетоводил процесната фактура № 32351 от 19.01.2023 г.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл.

361, ал. 1 от ТЗ за заплащане на възнаграждение.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключен неформален спедиционен договор, условията на договора, задълженията на всяка от страните, размерът и падежът на задълженията, както и че ищецът е изпълнил задълженията по договора.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията, като е заплатил възнаграждението по договора.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК с оглед подаденото възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение.

От приобщения по делото доказателствен материал се установява, че между страните е сключен неформален спедиционен договор, с който ответникът е възложил на ищеца да организира превоз на строителни материали от И. до П. Ищецът като спедитор е наел превозвач „Спедитор Транс“ ЕООД, който фактически е извършил превоза в периода от 12.01.2023 г.

– 16.01.2023 г., с автомобил с рег. № ***** и полуремарке с рег. № *******.

На 16.01.2023 г. стоката е доставена в разтоварния пункт в гр. П. и приета от ответника без забележки. Ищецът е издал фактура № 32351 от 19.01.2023 г. за сумата от 1 232,17 лв. с ДДС, която не е платена от ответника, но е осчетоводена от същия.

На 18.04.2023 г. ответникът заплатил сума в размер на 1 232,17 лв. по сметка на трето неучастващо по делото лице – „Тивас Спед“ ЕООД, като в основанието е посочил „ф.32351/19.01.23“ съгласно приложения документ в заповедното производство.

Изложените обстоятелства се установяват както от приложените от ищеца писмени доказателства, така и от признанието на ответника, съгласно което ответникът е осчетоводил процесната фактура като задължение,.

Съгласно Решение № 46 от 06.04.2017 г. по ГД № 60140/2016 г. на ВКС, I ГО „включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява 2 недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на същата“.

Осчетоводяването на фактурата се приема от съда като признание, че ответникът приема изпълнението по договора. От което следва извода, че дължи заплащане на сумата по фактурата.

Въпреки че беше разпределено с доклада по делото в тежест на ответника да докаже, че е заплатил търсената сума, същият не успя да го докаже, поради което съдът счита, че търсената сума е останала незаплатена.

Размерът на задължението за главница се установява от приложената от ищеца фактура, която е осчетоводена от ответника. Падежът на задължението е настъпил на 01.02.2023 г. Съдът достига до този извод, понеже в договора и във фактурата не е уговорен падеж, не се установява да е подадена покана за плащане преди завеждане на делото, нито фактурата е подписана от ответника, поради което се прилага разпоредбата на чл. 303а, ал.

3, изр. 2, предл. 1 от ТЗ и срокът настъпва в 14-дневен срок, считано от получаването на стоката на 16.01.2023 г.

Съдът намира, че исковата претенция за главница е основателна и е доказана по основание и размер.

По разноските:

При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищецът, който надлежно ги е поискал. Ищецът е направил разноски в размер на 50 лв. за държавна такса за исковото и заповедното производства. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение само за исковото производство. Размерът на възнаграждението за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт на страната се определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Следователно съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение в границите, посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ. В тази връзка и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, осъществените процесуални действия от ищеца и липсата на противоречива съдебна практика по правния спор, съдът намира, че за осъщественото процесуално представителство по исковото производство юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл.

361, ал. 1 от ТЗ, че „Милиope Дизайн“ ЕООД, с ЕИК 201423770, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Северен“, бул. „Дунав“ № 42, дължи на „Тивас Спед България“ ЕООД, с ЕИК 207047264, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Рилски езера“ № 6, ет. 1, сума в размер на 1 232,17 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по неформален спедиционен договор за превоз на строителни материали от И. до П., осъществен в периода от 12.01.2023 г. – 16.01.2023 г., с автомобил с рег. № ***** и полуремарке с рег. № *******, за което е издадена Фактура № 32351 от 19.01.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата 3 от датата на подаване на заявлението в съда на 19.03.2024 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 5064/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК „Милиope Дизайн“ ЕООД, с ЕИК 201423770, да заплати на „Тивас Спед България“ ЕООД, с ЕИК 207047264, сумата в размер на 150 лв. – сторени разноски в заповедното и в исковото производства.

Банкова сметка, по която може да бъдат заплатени вземанията на ищеца: IBAN: ******************.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4