Решение № 202 от 09.12.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. гр. Добрич, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Десислава Б. Николова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20213200500648 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№262056/26.07.2021 год. на ИЛ. СП. Б.,ЕГН **********, от гр. С., ул. „Д.Г.** срещу решение № 260057 /30.06.2021 год. по гр.д.№ 48/2021 год. на Районен съд Балчик,с което е признато за установено, че има задължения към ”ЧЕЗ Електро България“ АД,ЕИК 175133827,със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.ш.**, Б.М.Б.Ц. в размер на : 1./сумата от 1897.94 лв.,представляваща допълнително начислена на основание чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия по фактура от 7.09.2015 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане;2./ сумата от 578.39 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 11.05.2017 год. до 11.05.2020 год., за обект с кл.

№***, находящ се в гр. С., ул. „Д.Г.**.

С доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение се претендира отмяната му и постановяване от въззивния съд на ново по съществото на спора за отхвърляне на исковата претенция в цялост,ведно със законните последици от това-присъждане на сторените съдебно деловодни 1 разноски за две съдебни инстанции.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 26.07.2021 год., жалба рег.№262056/26.07.2021 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна ”ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. С. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

Спорни между страните са въпросите ,какви правни последици за изхода по настоящото на дело има влязлото в сила решение от 13.08.2018 год. по гр. д.№ 56435/2015 год. на СРС, с което е отхвърлен предявения от ИЛ.

СП. Б. срещу ” ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. С. отрицателно установителен иск за недължимост на същата сума от 1 897.94 лв. по същата фактура-за правения интерес от заявяване на настоящия положително установителен иск по чл.422 от ГПК , следва ли да се счетат за установени фактите и обстоятелствата, част от предмета на предходно воденото дело ,преклудирано ли е повторното им въвеждане с възражение от потребителя ; при съобразяване действието по време на ПИКЕЕ и отмяната на чл. 48 до чл.51, налично ли е законово основание, енергоразпределителното дружество едностранно да извърши корекция на сметка на потребителя ,нищожна ли е нормативната уредба, респ. в правомощията ли е на гражданския съд да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на посочения нормативен акт; налични и приложими ли са в отношенията между страните Общи условия ,издадени и публикувани след отмяната на ПИКЕЕ,съдържащи детайлизация на правото потребителя за уведомяване и участие във всеки един етап от корекционната процедура; коректно ли е проведена корекционната процедура; съставлява ли вземането ,начислено в корекционна процедура периодично плащане и следва ли да се счете ,че е изтекла давността за неговото погасяване .

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Установява се по делото,че “ЧЕЗ Електро България“ АД,като оператор на съответната мрежа е извършил преизчисление на количеството електрическа енергия на клиента ИЛ. СП. Б. след установяване на доставена, но неизмерена електрическа енергия по правилата на чл.47-51 от ПИКЕЕ (2013 год.)–така констативен протокол № 1012979/01.09.2015 год.,

2 предложение за корекция на сметка от 02.09.2015 год.,изпратено до абоната уведомително писмо за извършената проверка и за предстоящата корекция на сметката с пощенска пратка,връчена му лично на дата

08.09.2015 год.Доставчикът “ЧЕЗ Електро България“ АД е съставил фактура № 0173946495/07.09.2015 год. за дължима сума по чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ по констативен протокол в размер от 1 581.62 лв. и ДДС 20% от 316.32 лв.Дължима за плащане е била общо сумата от 1 897.94 лв.,а срокът за плащане от 07.09.2015 год. до 23.09.2015 год. Фактурата е била връчена с пощенска пратка на абоната,получена от него лично на дата 11.09.2015 год.

(л.16 от първоинстанционното дело).

Вземането на “ЧЕЗ Електро България“ АД по корекционна сметка е било оспорено от абоната ИЛ. СП. Б. с иск от дата 18.09.2015 год. С решение №487467/13.09.2018 год. по гр.д.№ 56435/2015 год. на Софийския районен съд е отхвърлен предявения на дата 18.09.2015 год. от ИЛ. СП. Б.,ЕГН ********** срещу ”ЧЕЗ Електро България“ АД,ЕИК 175133827 отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК да бъде признато в отношенията между страните,че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 897.94 лв. по фактура № 0173946495/07.09.2015 год. ,представляваща начислена цена за електрическа енергия за периода от 04.06.2015 год. до 01.09.2015 год. за имот с аб.№ **********,кл.№ ***, находящ се в гр.С.,ул.“Д.Г.“ №**.Съобщение за постановеното решение е било получено на дата 19.09.2018 год. и в срока по чл.259 ал.1 от ГПК ,изтичащ на дата 03.10.2018 год. не е било обжалвано –така определение № 69161/13.03.2020 год. по гр.д.№ 56435/2015 год. на СРС,с което е отказано да бъде възстановен срока за въззивно обжалвано,потвърдено с определение от 15.02.2021 год. по в.ч.гр.д.№ 10984/2020 год. на СГС.

Въз основа на заявление рег.№ 3022330/ 22.05.2020 год. е била издадена заповед № 260080 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№584/2020 год. на Районен съд Балчик,с която е разпоредено длъжникът ИЛ. СП. Б.,ЕГН **********, от гр. С., ул. „Д.Г.** да заплати на кредитора ”ЧЕЗ Електро България“ АД,ЕИК 175133827,със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.ш.**, Б.М.Б.Ц. сумата от

1 897.94 лв.,представляваща главница ,ведно със законната лихва,считано от 26.05.2020 год. до изплащане на вземането;сумата от 578.39 лв.,представляваща лихва за периода от 11.05.2017 год. до 11.05.2020 3 год.;сумата от 49.53 възнаграждение. лв.-ДТ и сумата от

50 лв.-юрисконсултско

След подадено от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК възражение рег.

№ 261656/11.12.2020 год. и връчени на кредитора на дата 06.01.2021 год. указания на заповедния съд е депозирана искова молба рег.№

260431/28.01.2021 год.,въз основа на която е било образувано гр.д.№ 48/2021 год.

С исковата молба е била заявена претенция на ЧЕЗ Електро България“ АД срещу ИЛ. СП. Б. по чл.422 ал.1,във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК за установяване вземания :1./ за допълнително начислена на основание чл. 83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката и чл. 51 от ПИКЕЕ електрическа енергия за периода

04.06.2015 год.01.09.2015 год. по фактура

№

0173946495/07.09.2015 год. в размер на сумата 1 897.94 лв.,ведно със законната лихва,считано от 26.05.2020 год. до изплащане на вземането и 2./за сумата от 578.39 лв., обезщетение за забавата в плащането на главното задължение,определено по размер на законната лихва ,изтекла за времето от 11.05.2017 год. до 11.05.2020 год.Претенцията е основана на твърдения че е “ЧЕЗ Електро България“ АД,като оператор на съответната мрежа е извършил преизчисление на количеството електрическа енергия на клиента ИЛ. СП. Б. след установяване на доставена, но неизмерена електрическа енергия по правилата на чл.47-51 от ПИКЕЕ (2013 год.) въз основа на констативен протокол № 1012979/01.09.2015 год., предложение за корекция на сметка от 02.09.2015 год.,изпратено до абоната уведомително писмо за извършената проверка и за предстоящата корекция на сметката с пощенска пратка,връчена му лично на дата лично на 08.09.2015 год.,както и съставена фактура № 0173946495/07.09.2015 год. за дължима сума по чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ .

Претенцията е била оспорена от ответника с отговора на исковата молба.

Не е било спорно между страните,че вземането за сумата от 1 897.94 лв. е било предмет на по гр.д.№ 56435/2015 год. на Софийския районен съд ; както и че размерът на изтеклите лихви за забава в плащането на сумата от 1 897.94 лв. за периода от 11.05.2017 год. до 11.05.2020 год. възлиза на сумата от 578.39 лв. - така становищата на страните в съдебното заседание 4 от 07.06.2021 год.

С обжалваното решение ,претенцията е била уважена в пълния размер на заявяването й.

При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост.

Силата на пресъдено нещо е една от абсолютните отрицателни процесуални предпоставки за правото на иск. Решаването на правния спор с влязло в сила решение има за последица недопустимост на последващ процес между същите страни със същия предмет (чл. 299 ал. 1 ГПК ), т. е. решеният с влязло в сила решение спор не подлежи на пререшаване,освен в случаите,когато законът разпорежда друго.

Правните последици на влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск са равнозначни на тези на уважен положителен установителен иск относно същото вземане ,предявен от ответника по отрицателния иск.Това произтича от правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ал. 1 от ГПК при предявен отрицателен установителен иск, която доказателствена тежест се носи от ответника- той следва да докаже съществуването на отричаното от ищеца право на всички основания -така практиката на ВКС по решение № 530 / 05.07.2010 год. по гр. д. № 1560/2009 год. на I г. о., решение № 32/10.03.2016 год. по гр. д. № 4741/2015 год., II г. о. решение № 68/18.06.2019 год. по гр.д.

№3931/2018 год.,ІІ г.о.

Съобразно разпоредбата на чл. 298 ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание,т.е. допустимо е след отхвърляне на отрицателен установителен иск,ответникът по този иск да предяви осъдителен иск за правото ,на което е носител срещу ищеца .Решението по такъв иск съставлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404 т.1 от ГПК и въз основа него ищецът може да се снабди с изпълнителен лист за присъденото му вземане.

Заповедното производство е уредено в глава тридесет и седма от част V “Изпълнително производство“ на ГПК.Заповедта за изпълнение е публичноправен,властнически акт ,постановяван от съд,насочен към констатиране на съществуването на нуждаещо се от принудително 5 осъществяване материално субективно право/изпълнение на задължение и съдържа повеля към длъжника да предприеме действия за изпълнение на задължението си.Заповедта за изпълнение е изпълнително основание,което подлежи на принудително изпълнение-чл.404 т.1 от ГПК.По правилото на чл.416 от ГПК ,когато възражение не е било подадено в срок или е оттеглено,или след влизане в силата на съдебното решение за установяване на вземането,заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

Влязлото в сила решение на СРС,с което е отхвърлен отрицателно установителен иск на ИЛ. СП. Б. срещу “ЧЕЗ Електро България“ АД за недължимост на сумата от 1 897.94 лв.,начислена му в корекционна процедура ,не обуславя недопустимост на предявения по настоящото дело положително установителен иск на “ЧЕЗ Електро България“ АД за вземане в размер на сумата от 1 897.94 лв.,съставляващо стойност на преизчислено количество електрическа енергия на клиента ИЛ. СП. Б. , независимо от пълното съвпадение на предмета и страните по предявените искове.

Предявения установителен иск, предмет на настоящото дело е специален различава се от иска по чл. 124 ал. 1 от ГПК , тъй като е предявен по реда на чл. 422 ал. 1 , вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК . Целта на установяване на процесното вземане, заявено с иска по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е след влизане в сила на решението ,да влезе в сила заповедта за изпълнение за това вземане , издадена срещу ответника и на основание на влязлата в сила заповед, която се ползва с изпълнителна сила, ищецът да получи изпълнителен лист и да може да събере принудително вземанията си. Като последица от тази специфика на предявения по настоящото дело заповеден иск, то той не е недопустим, въпреки, че процесното вземане е установено със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на СРС, доколкото последното като постановено по иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК не се ползва с изпълнителна сила. Решение по отрицателен установителен иск, макар да съдържа извод ,че “ЧЕЗ Електро България“ АД е носител на вземане от корекционна процедура, не може да служи за изпълнителен титул на дружеството , което именно и е довело и до иницииране на заповедното производство.