Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 19.09.2022, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Административно наказателно дело 385/2020
Вид
Решение № 69
Подписан
19.09.2022
В сила
16.03.2023
Състав
Янко Венциславов Чавеев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • § 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. С., 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20201870200385 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Е.“ ООД, гр. С., обжалва Наказателно постановление № 501330-F514187, издадено на 25.03.2020 г. от Л. П. Х., на длъжност Началник на отдел „Оперативни дейности“ – С. в Централно управление на Националната агенция за приходите, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. И.С., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

В писмена защита, постъпила преди даване ход на съдебното следствие, юрк. М.

Е. – пълномощник на ответника по жалбата, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн.

1

ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление (НП).

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 08.10.2019 г. от свидетелката С. А., на длъжност „старши инспектор по приходите“ в Централно управление на НАП, за нарушение на чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), установено при извършена на 04.10.2019 г. проверка на стопанисвания от жалбоподателя търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция „Е.“, находяща се в гр. С., местност „Ч. з.“ и изразяващо се в това, че след доставки на гориво, извършени на 18.03.2019 г. и на 02.09.2019 г. дружествотожалбоподател не е качило чрез клавиатура количествата горива, постъпили в резервоарите, както следва: за 18.03.2019 г. – 2067,80 литра доставено количество дизелово гориво в резервоара при 15 о С по нивомерната система; за 02.09.2019 г. в 16,52 ч. - 1892,79 литра доставено количество дизелово гориво в резервоара при 15 о С по нивомерната система и за 02.09.2019 г. в 20,20 ч. - 4868,00 литра доставено количество дизелово гориво в резервоара при 15 о С по нивомерната система.

Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, в което, като е възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и описанието на нарушението в акта, имплицитно е приел, че то представлява повече от едно нарушения на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и за едно от тях, а именно „за нарушение за дата 02.09.2019 г.“ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер 3000 лв. на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

От събраните по делото доказателства не се установява търговското дружество жалбоподател да е извършило административното нарушение, за което е санкционирано с обжалваното НП.

Жалбоподателят е търговско дружество, стопанисващо търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр. С., местност „Ч. з.“ и представляващ бензиностанция, която разполага с 1 бр. колонка с 1 бр. пистолет за зареждане на дизелово гориво с 1 бр. надземен резервоар (цистерна) за съхранение на гориво с вместимост 10383 литра и 1 бр. автоцистерна с рег. № СО 5180 АК с вместимост 12000 литра. В обекта функционира ЕСФП с нивомерна система тип „Optilevel – DP4325“ с централно регистриращо устройство „Датекс FP-2000“ с ИН на ФУ : DT 792259 и ИН на ФП 02792259, като нивомерната система е монтирана в стационарната цистерна. В автоцистерната няма монтирана нивомерна система.

Доставките на гориво в обекта се извършват само чрез посочената автоцистерна и в 2 деня на доставката жалбоподателят въвежда в системата за дистанционна връзка с НАП количеството на доставеното в обекта гориво и номера и датата на акцизния данъчен документ (АДД). От автоцистерната горивото се прелива в стационарната цистерна, но тъй като тя обикновено не е изцяло празна, а и защото вместимостта й е по-малка от тази на автоцистерната, се налага преливането на горивото да става на части, като промените в количеството гориво в стационарната цистерна се отразяват в НАП чрез инсталираната в нея нивомерна система.

На 30.08.2019 г. в стопанисвания от жалбоподателя обект са доставени 11890 литра гориво с търговско наименование „газьол - немаркиран“ и с търговска марка „дизелово гориво 0,001 % S-Евро 5 с биодизел 6,6 %“ чрез автоцистерна с рег. № СО 5180 АК, за което е издаден АДД с уникален контролен номер

0000000004776421/30.08.2019 г. В същия ден в 14,39 ч. в системата за дистанционна връзка с НАП са въведени това количество доставено гориво и уникалният контролен номер на този АДД. В този момент в стационарната цистерна съгласно нивомерната система е имало 4648,20 литра гориво при реална температура, чийто обем при 15 о С се равнява на 4632,89 литра. На 31.08.2019 г. чрез стационарната цистерна са фактически продадени 3617,50 литра гориво и в нея са останали 1042,00 литра гориво, чийто обем при 15 о С се равнява на 1037,55 литра. Следващият ден (01.09.2019 г.) е неработен и за този ден няма данни да са извършвани продажби на гориво в обекта. На 02.09.2019 г. до 16,52 ч. в обекта е продадено количество от 3695,19 литра гориво, като в този час нивомерната система е отчела наличие на 1892,72 литра гориво при 15 о С, т. е. за да е налице в този момент в стационарната цистерна такова количество, очевидно е, че в нея в този ден е наливано гориво. Примерни елементарни изчисления (при пренебрегване на несравнимо малките разлики между обема на горивото при 15 о С и при реалната му температура) сочат, че на 02.09.2019 г. до 16,52 ч. в стационарната цистерна следва да са били налети около 4546,00 литра гориво, тъй като от сбора на наличното в този момент количество гориво (1892,79 литра) и продаденото през деня количество гориво (3695,19 литра), който е 5587,98 литра следва да се извади началното количество, крайно за предходния работен ден 31.08.2019 г. – 1042,00 литра.

Освен това в 20,20 ч. на 02.09.2019 г. нивомерната система в стационарната цистерна е отчела 4868 литра гориво при 15 о С, т. е. към този час в стационарната цистерна са постъпили още 2975,21 литра гориво. Не се установява от никакви доказателства в процесния период 30.08.2019 г. – 02.09.2019 г. стационарната цистерна в обекта да е снабдявана с горивото, което е продавано чрез колонката, от друг източник, освен от автоцистерната с рег. № СО 5180 АК.

Тези факти и обстоятелства се установяват от детайлната и съвкупната преценка на протокол за извършена проверка, съставен на 04.10.2019 г. от свидетелите С. А.

(актосъставител) и Ю. Т. (л. 43-45 от делото); акцизен данъчен документ (АДД) с 3 уникален контролен номер 0000000004776421 от 30.08.2019 г. (л. 20 от делото); справка от НАП „за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 3706260 ЕИК 131571447 „Е.“ ООД гр. С. местност Ч. з. за период от 27.06.2019 г. до 03.09.2019 г.“ (л. 52-55 от делото); служебни бонове и дневни финансови отчети от функциониращата в обекта ЕСФП и нивомерна система за 30.08.2019 г., 31.08.2019 г. и 02.09.2019 г. (л. 21-26 от делото), както и показанията на свидетелите С. А., Ю. Т. и З.

А..

Анализът на тази доказателствена съвкупност и на гореустановените факти не обосновава извод, че на 02.09.2019 г. търговското дружество – жалбоподател е извършило нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Към тази дата дружеството е използвало в стопанисвания от него обект автоцистерна с рег. № СО 5180 АК като резервоар за съхранение на течни горива – не само защото вместимостта на автоцистерната е по-голяма от вместимостта на стационарната цистерна, с която е свързана колонката за зареждане при продажби на гориво, а и защото този по-голям обем на автоцистерната ефективно е използван както за доставка, така и за съхранение на горивото.

Относимо към конкретния случай доказателство за това е обстоятелството, че на 30.08.2019 г. чрез автоцистерната в обекта са доставени 11890 литра дизелово гориво, които обективно не могат да бъдат изцяло поместени в стационарната цистерна с вместимост 10383 литра. В деня на тази доставка жалбоподателят е подал данни до НАП чрез установената дистанционна връзка за количеството гориво – предмет на доставката и за уникалния номер и дата на АДД, издаден за тази доставка. По този начин той е изпълнил задължението си, установено в чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, да предаде по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

Такова задължение не възниква за него при установените последващи доставката от 30.08.2019 г. преливания на гориво от автоцистерната в стационарната цистерна, каквито са извършени на 02.09.2019 г. видно от отчетените в НАП показатели на нивомерната система в нея, тъй като тогава в обекта не е постъпвало ново количество гориво, обуславящо възникването на такова задължение, като подобно повторно въвеждане на данни би било извършено въз основа на същия АДД и би създало привидност, че в обекта е постъпило и се съхранява ново количество гориво. Аргумент в тази насока са показанията на свидетелката С. А., дадени в с. з. на 06.11.2020 г. след предявяване на справка от НАП „за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 3706260 ЕИК 131571447 „Е.“ ООД гр. С. местност Ч. з. за период от 27.06.2019 г. до 03.09.2019 г.“ (л. 52-55). В тях св. А. сочи, че съгласно тази справка доставката на гориво е извършена в обекта на 30.08.2019 г. и тогава тя е отчетена чрез подаване на данни до НАП посредством дистанционна връзка, както и че ако след това 4 стопанисващият обекта прелее доставеното и отчетено гориво от един в друг свой съд в обекта той не следва да въвежда повторно данни чрез дистанционната връзка с НАП, тъй като документът за доставката е един и същ. От друга страна, не се установява жалбоподателят да е наливал гориво в стационарната цистерна от друго място, освен от автоцистерната, за да се приеме, че на 02.09.2019 г. за него е възникнало задължение по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС на друго, самостоятелно основание. Ето защо показанията на св.

А. за гореизложените факти са логични, добросъвестни и последователни, а освен това кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, както и с показанията на св. З. А. относно фактическата деятелност на дружеството – жалбоподател, поради което съдът ги кредитира.

По тези съображения съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин на 02.09.2019 г. търговското дружество – жалбоподател да не е изпълнило задължението си, установено в чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Поради това ангажирането с обжалваното НП на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на имуществената санкционна отговорност на дружеството за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, извършено на 02.09.2019 г. е незаконосъобразно.

Ето защо обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в редакцията на разпоредбата обн. ДВ, бр. 94/2019 г., в сила към датата на приключване на съдебните прения в настоящото производство), вр. чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер 450 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.