Определение № 30113 от 19.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30113 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110115584 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Раздел III „Разглеждане на делото“, „Подготовка на делото в закрито заседание“ - чл. 140, вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 срещу Д. М. Д., ЕГН **********, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 1047,20 евро - представляваща главница по договор за потребителски кредит № 382096298/24.09.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от „Ай Тръст“ ЕООД /същият погасил дължимите от ответника в полза на кредитодателя суми и така встъпил в правата на последния/ на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва о т датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.01.2026 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 99/30.01.2026 г. по ч.гр.д. № 157/2026 г. по описа на РС – Търговище.

1

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ответникът Д. М. Д., ЕГН ********** не е подал отговор на исковата молба нито в срока по чл. 131 от ГПК, а и до настоящия момент, макар редовно да е получил книжата по делото чрез своя работодател – „ГРУП-7“ ЕООД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, а и доколкото изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявен е от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 срещу Д. М. Д., ЕГН **********, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл.

240, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 1047,20 евро представляваща главница по договор за потребителски кредит № 382096298/24.09.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от „Ай Тръст“ ЕООД /същият погасил дължимите от ответника в полза на кредитодателя суми и така встъпил в правата на последния/ на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания 2

(цесия) от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.01.2026 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 99/30.01.2026 г. по ч.гр.д. № 157/2026 г. по описа на РС – Търговище.

Ищецът твърди, че на 24.09.2019 г. между Д. М. Д. и трето за спора лице – „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит с номер 2096298, по силата на който юридическото лице се задължило да предостави в полза на физическото лице кредит в размер на 2200 лева. Уговорено било сумата да бъде върната на 24 броя вноски – всяка в размер на 111,97 лева, с краен срок по договора – 30.09.2021 г. (тогава е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора за потребителски кредит). Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 20 %, както и годишен процент на разходите в размер на 21,94 %. Твърди, че безспорно се установява сключването на съглашение между страните в посочения от ищеца обем и съдържание, препращайки и към относимите ОУ на дружеството – кредитодател. Счита, че с оглед правилата на ЗПК, процесният договор е действителен и като такъв валидно обвързва страните.

На следващо място, разяснява, че на 24.09.2019 г. кредитодателят и друго лице „Ай Тръст“ ЕООД подписали договор за поръчителство, по силата на който последният търговец се задължил спрямо кредитодателя за всички задължения на ответника Д. във връзка с процесния договор за кредит. Ответникът не погасил навреме задълженията си и това наложило същите да бъдат изпълнени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД – това се случило на 23.02.2021 г.

С извършеното плащане това лице се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор „Кредисимо“ ЕАД, и уведомило длъжника по електронната поща. По-късно, на 02.03.2021 г. е постигнато съгласие за подписване на цесионен договор /договор за прехвърляне на вземания/ между ищеца в настоящото производство и „Ай Тръст“ ЕООД. Вземането към ответника било индивидуализирано в Приложение 1 към процесния договор за кредит. На последно място, релевира, че длъжникът е надлежно уведомен, с оглед нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. При така изложените фактически обстоятелства, счита, че претенциите са основателни и като такива съдът следва да ги уважи. Претендира разноски.

3

По делото няма депозиран отговор на исковата молба от ответника Д. М.

Д..

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени е положителен установителен иск, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 от ЗЗД .

3. Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл.

240, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника е съществувала валидна облигационна връзка със съдържанието, описано в исковата молба, и по повод на цитирани там договор за кредит, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената в исковата молба сума, а последният се е задължила да я върне в посочения срок; че между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД е имало валидно правоотношение по силата на сключен договор, с който последното дружество се е задължило спрямо дълговете на ответника във връзка с процесния договор за кредит от 24.09.2019 г.; че длъжникът е изпаднал в забава; че вместо длъжника плащане е осъществено от „Ай Тръст“ ЕООД; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за който длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника е и да установи погасяване на паричното си 4 задължение, за което той не сочи доказателства.

Съгласно трайно установената практика на Съда на Европейския съюз националният съд е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, включително и когато потребителят не е релевирал изрично такова възражение. Това задължение произтича от необходимостта да се гарантира ефективната защита, предвидена в Директива 93/13/ЕИО (в този смисъл са следните: решения по дела C-618/10 Banco Español de Crédito, C-415/11 Aziz, C-168/05 Mostaza Claro, C-473/00 Cofidis и C-40/08 Asturcom Telecomunicaciones).

6. По доказателствата:

УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.

5

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 29.10.2026 г. от 10:20 часа, за които дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6