Определение № 3927 от 29.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3927 гр. Варна, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20263100501483 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във връзка с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу Разпореждане рег. № 1815/08.06.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 432/2026 г. по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК срещу В. Ц. Б. за разликата над 1708,59 евро до 2095,39 евро главница, за 234,00 евро договорна лихва за периода 25.03.2025 г. – 25.04.2026 г., за 344,68 евро мораторна лихва за периода 25.03.2025 г.

– 14.05.2026 г., както и за съответната част от разноските.

Жалбоподателят поддържа, че застрахователните премии са финансирани по изрично искане на потребителя и законосъобразно са включени в общия размер на кредита като част от предоставения финансов ресурс. Твърди, че застраховките са доброволни, не са условие за получаване на кредита или за получаването му при конкретните условия, поради което премиите не са общ разход по кредита и правилно не са включени като разход при изчисляването на ГПР. Позовава се на договорните декларации на потребителя, на правото му да прекрати застрахователното правоотношение и на включени в частната жалба примерни изображения от процес по онлайн кандидатстване, при който застраховката може да бъде включвана или изключвана. Оспорва и възможността в рамките на заповедното производство да се извършва пълно изследване на действителния размер на ГПР. Иска отмяна на разпореждането в отхвърлителната част и издаване на заповед и изпълнителен лист за всички заявени вземания.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От представените документи се установява, че на 23.12.2024 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и В. Ц. Б. е сключен договор за целеви потребителски кредит № 4054391371 за закупуване на стоки и заплащане на услуги. В чл. 7.1 от договора е посочен общ размер на кредита 4618,99 лв., а в чл. 8 са описани стоки на обща стойност 3992,99 лв., застраховка пакет „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ с цена 466,39 лв. и застраховка пакет „BANK 1

ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ с цена 159,84 лв. Уговорени са фиксиран годишен лихвен процент 17,44 %, ГПР 18,76 %, общо дължима сума 5210,24 лв. и 16 месечни погасителни вноски по 325,64 лв., с краен падеж 25.04.2026 г.

Съгласно чл. 7.2 от договора частта от кредита, предназначена за стоките, се превежда на продавача, а частта, предназначена за застрахователните премии – по сметка на застрахователя или на застрахователния посредник. В чл. 10 изрично е посочено, че при изчисляването на ГПР като пряко свързан с кредита разход е включен единствено годишният лихвен процент, а застрахователните премии не са включени като разход, тъй като според договора застраховките не са задължително условие за получаване на кредита при предлаганите условия. В чл. 19 от договора отново е заявено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка.

В договора са посочени и допусканията, използвани при изчисляването на ГПР – началната дата, действието на договора за целия първоначално уговорен срок при точно изпълнение, приемането на година от 360 дни и месеци от 30 дни и непроменяемостта на лихвения процент и останалите разходи. Поради това въззивният съд не споделя констатацията на първата инстанция, че договорът изобщо не съдържа допусканията по чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този извод обаче не променя крайния резултат, тъй като посоченият ГПР не отчита разходите за застрахователните продукти.

От стандартния европейски формуляр и заявлението-декларация се установява, че потребителят е отбелязал желание за сключване на застраховка, като едновременно с това в предварително изготвения формуляр е отразено, че застраховката не е задължителна. На същата дата са подписани декларация за определяне на изискванията и потребностите, застрахователен сертификат, общи условия за програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и условия за допълнителните медицински услуги.

Застрахователните документи сочат, че програмите се предлагат на кредитополучатели на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД по групов застрахователен договор, по който банката е застраховащ и застрахователен агент, получаващ комисиона, включена в премията.

По програма „Защита на кредита“ банката е ползващо се лице до размера на остатъка по кредита при настъпване на част от покритите рискове. Срокът на застрахователното покритие е равен на срока на договора за кредит и приключва на 25.04.2026 г. Еднократната дължима сума по „Защита на кредита“, включително медицинските услуги, се определя като процент от първоначалния размер на кредита, умножен по продължителността му в месеци, а премията по „Защита на сметките“ – като фиксирана месечна сума, умножена по същата продължителност. Премиите са дължими еднократно при отпускане на кредита и са изцяло финансирани от банката.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, известни на кредитора и подлежащи на заплащане от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги и по-специално застрахователните премии, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита или когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Това разрешение съответства на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО.

В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 84 от 19.03.2026 г. по т. д. № 1533/2025 г., I т. о., ВКС е приел, че разходът за застрахователна премия се третира като общ разход по кредита и участва при формирането на ГПР винаги когато при преценка на всички условия на договора се установи, че застраховката е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия. Преценката е по действителното съдържание и икономическата структура на сделката, а не само по декларативното обозначаване на услугата като доброволна.

2

В същото решение ВКС е счел, че изричното посочване в стандартния европейски формуляр, че застраховката не е необходима за получаване на кредита при предложените условия, не е достатъчно, когато останалите договорни обстоятелства сочат обратното. Като релевантни са отчетени сключването на кредита и застраховката на една дата и с посредничеството на кредитора, съвпадението между сроковете им, прякото плащане на премията на застрахователя и включването в задълженията по кредита.

При прилагане на даденото от ВКС разрешение към настоящия случай се налага извод, че независимо от текстовете на чл. 10 и чл. 19 от договора и от декларацията в СЕФ, присъединяването към застрахователните програми е било част от конкретно предложената на потребителя пакетна сделка. Кредитът, двете застрахователни програми и медицинските услуги са договорени едновременно; срокът на покритието съвпада със срока на кредита; размерът на дължимите суми се определя непосредствено от размера и срока на кредита; премиите са финансирани изцяло от кредитора, включени са в главницата, олихвяват се с договорната лихва и се погасяват чрез единния погасителен план; банката е едновременно кредитор, застраховащ, ползващо се лице по част от рисковете и застрахователен агент, получаващ комисиона от премията.

Заявлението за застраховане, декларацията за потребности и приемането на общите условия са стандартно формулирани документи, подписани в рамките на същия процес. Те удостоверяват формално изразено съгласие и съществуването на реално застрахователно покритие, но сами по себе си не установяват, че на конкретния потребител е била предоставена действителна възможност да получи същия кредит при същите лихвен процент, срок и останали параметри без застрахователните продукти.

Предвидената възможност за отказ или последващо прекратяване на застрахователното покритие също не установява условията, при които кредитът е бил предложен и одобрен към момента на сключването му. Това право възниква след вече осъщественото пакетно договаряне и не замества доказателството, че кредитът е бил достъпен без застраховките при същите финансови параметри.

Представените с частната жалба изображения не обосновават различен извод. Самият жалбоподател ги определя като примерен процес на онлайн кандидатстване. Те се отнасят до кредит с различни размер, срок, месечна вноска и финансови параметри, не съдържат идентификатор на процесното заявление, дата или версия на използвания интерфейс и не удостоверяват извършените от настоящия потребител действия. Не е представена индивидуална оферта без застраховки, системен журнал (log file) за избора на потребителя или друго доказателство, че след одобрението той е могъл да изключи всеки от застрахователните продукти, като запази лихвата 17,44 %, срока и останалите условия на процесния кредит.

Наличието на действително застрахователно покритие и възможната полза за потребителя не променят правната квалификация на премията. Допълнителната услуга може да предоставя реална защита и едновременно с това да представлява общ разход по кредита, когато е фактически необходима за получаването му при конкретно предложените условия.

Не съществува принципна забрана застрахователната премия да бъде финансирана с кредит и да бъде възстановявана на кредитора заедно с останалата главница, когато застрахователната услуга е реално и самостоятелно избрана. Самото финансиране обаче не разрешава въпроса дали премията е разход по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. Ако застраховката е задължителна за кредита или за конкретните му условия, договорното обозначаване на премията като част от главницата не може да промени императивната квалификация като общ разход по кредита.

След като в процесния случай застрахователните продукти са част от конкретно предложената пакетна сделка, разходите за тях е следвало да участват при изчисляването на 3

ГПР. В чл. 10 от договора обаче изрично е посочено, че тези суми са изключени от общия разход и при изчисляването на ГПР е отчетен единствено годишният лихвен процент.

Включването на премиите в номиналния размер на главницата и погасителния план не е равнозначно на отчитането им като разход при изчисляването на ГПР. То води до изчисляване на процента върху общ размер на кредита, в който е включен разход, вместо разходът да бъде отчетен като цена, платима от потребителя във връзка с кредита.

Поради това посоченият ГПР от 18,76 % не съответства на действителния ГПР. За този извод не е необходимо в заповедното производство да бъде установена точната стойност на действителния процент чрез съдебно-счетоводна експертиза. Достатъчно е, че при неговото формиране съзнателно не е включен разход, който по силата на императивната законова дефиниция е част от общия разход по кредита. Обстоятелството дали преизчисленият ГПР би надхвърлил ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК е отделен въпрос и не отстранява неточното посочване на задължителен елемент от съдържанието на договора.

Съгласно Решение № 50013 от 05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ВКС, както и съобразно задължителното тълкуване в Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, неточното посочване на ГПР има същото значение като неговата липса и обуславя недействителност на договора по чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последицата по чл. 23 ЗПК е, че потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи договорна лихва или други разходи по кредита.

Задължението на заповедния съд да извърши тази проверка произтича от чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Ограничените доказателствени способи в заповедното производство не налагат издаване на заповедта, когато представените от самия заявител документи установяват нарушение на императивните правила на ЗПК или най-малкото създават обоснована вероятност вземането да се основава на неравноправна клауза. В случая правната квалификация на премиите и неточността на ГПР следват от съдържанието на писмените договори и не изискват събиране на гласни доказателства или експертиза.