Решение № 45 от 14.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Кристина Филипова

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502982 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.463, ал.2 във връзка с чл.274 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№ 32804/17.03.2025 г. на „Централна Кооперативна Банка“ АД срещу Решение № 1190/28.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2440/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ, VI състав, в частта, с която е оставена без уважение жалба с вх.№ 6575/24.11.2023 г. на банката срещу Постановление за разпределение от 21.11.2023 г. по изпълнително дело № 905/2022 г. по описа на ЧСИ М. К. рег. № *** по регистъра на КЧСИ, като не е зачетена привилегията й по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД.

Жалбата е подадена в срока по чл.463, ал.2 във връзка с чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 11.03.2025 г., а жалбата е подадена на 17.03.2025 г.) от легитимирана да обжалва страна чрез процесуалния й представител юрисконсулт Каранджулов с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно, приложено към жалбата.

Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 17.03.2025 г. също приложен към жалбата.

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима жалба.

1

Счита обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано.

Поддържа се, че Банката има процесуално качество на „присъединен взискател“, че в рамките на процесното изпълнително производство е осъществена публична продан на апартамент, върху който е учредена и вписана в полза на Банката ипотека за обезпечаване на нейното вземане.

Твърди се, че неправилно СГС е признало привилегия на взискателя по изпълнителното дело Т. 888 ЕООД по реда на чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД, поради признато право на задържане в негова полза, което прави вземането му привилегировано и следва да се удовлетвори преди вземането на ипотекарния кредитор „ЦКБ“ АД. Поддържа се, че за да се признае привилегията по чл.136, ал.1, т.4 от ЗЗД следва да е налице съдебно признато право на задържане срещу ревандикиращия недвижимия имот собственик, а в случая не е налице съдебно признато право на задържане, тъй като липсва спор за собственост на процесния недвижим имот и освен това взискателят не е осъден да предаде владението на собствениците на имота. Твърди се, че е недопустимо произнасяне по заявено от ищеца право на задържане в рамките на иск за заплащане стойността на извършени в имота подобрения. Счита, че по отношение на признатото с арбитражното решение право на задържане в полза на взискателя Т. 888 ЕООД, до заплащане на сумите посочени в изпълнителния лист върху процесния недвижим имот, в който са направени подобренията, актът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Развиват се подробни съображения във връзка с така релевираните възражения.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отмени постановлението за разпределение в обжалваната му част.

В срока за отговор такъв е депозиран от взискателя „Тисофт Къмпани“ ЕООД, с предишно наименование „Т. 888“ ЕООД. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, а подадената жалба-неоснователна. Излагат се подробни съображения по съществото на спора.

Въззивният съд като съобрази доводите на страните и представените писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

В.гр.д. № 2440/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ, VІ състав е образувано на 2 основание въззивна жалба, подадена от „Централна Кооперативна Банка“ АД присъединен взискател по изпълнително дело № 20227880400905 по описа на ЧСИ М. К. с рег.№ *** на КЧСИ срещу Протокол от 21.11.2023 г. на ЧСИ М.

К. с рег. № *** на КЧСИ, с което е извършено разпределение. Основното възражение, подробно развито в жалбата е същото, което подробно е изложено и в жалбата, предмет на настоящото производство. Второто възражение на банката е уважено от СГС и в тази част срещу решението не е постъпвала жалба от нито една от страните, поради което е влязло в сила.

Съобразно задължителната за съда съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 22.11.2022 г., т.д. № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, при проверка по реда на чл.463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Единствената служебна проверка, която съдът извършва, е дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. С оглед на горното СГС е следвало да провери законосъобразността на разпределението от 21.11.2023 г. само въз основа на конкретно въведените с въззивната жалба оплаквания/възражения.

От фактическа страна се установява, а и тези обстоятелства не са спорни, че изпълнителното производство по изпълнително дело № 905/2022 г. по описа на ЧСИ М. К. с рег. № *** на КЧСИ е образувано на 29.08.2022 г. по молба на взискателя „Т. 888“ ЕООД, сега „Тисофт Къмпани“ ЕООД срещу длъжниците И. С. Д. и Й. Я. Н. за принудително събиране на суми, предмет на изпълнителен лист от 23.08.2022 г., издаден по т.д. № 1310/2022 г. по описа на СГС, ТО, VІ-5 състав въз основа на Решение от 19.04.2022 г., постановено по арбитражно дело № 1/2022 г. по силата на който И. С. Д. и Й. Я. Н. са осъдени на основание чл.72, ал.3 от ЗС да търпят валидно упражнено в рамките на процеса право на задържане от страна на „Т. 888“ ЕООД до заплащане на сума в общ размер на 84 000 лв., от която 70 000 лв.-разходи за подобрение и запазване на апартамент № **, находящ се в *** и неустойка в размер на 14 000 лв.

Въз основа на молба вх.№ 6959/30.11.2022 г. „ЦКБ“ АД е присъединена по изпълнителното дело в качеството й на ипотекарен кредитор, с учредена върху апартамент № **, находящ се в *** договорна ипотека за обезпечение на 3 вземанията на Банката срещу длъжниците И. С. Д. и Й. Я. Н. по договор за ипотечен банков кредит от 01.10.2008 г. Договорът за ипотека е обективиран в нотариален акт № 28, том 2, рег. № 5268, дело № 209/2008 г. на Нотариус А.

М. в полза на „Централна Кооперативна Банка“ АД.

По изпълнителното дело е пристъпено към принудително изпълнение върху недвижим имот на двамата длъжници, представляващ апартамент № **, находящ се в ***, за което и Банката в качеството й на ипотекарен кредитор е уведомена за насрочения опис и оценка на възбранения имот. За купувач е обявен взискателя „Т. 888“ ЕООД. На 21.11.2023 г. е извършено разпределението на сумата от 159 600 лв., която не е била достатъчна да удовлетвори всички взискатели. При това разпределение съдебният изпълнител е признал привилегията на взискателя „Т. 888“ ЕООД по реда на чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД и го е удовлетворил предпочтително пред привилегията на жалбоподателя по т.3, като му е разпределил сума в размер на 104 052,85 лв., а на Банката - 45 203,30 лв.

При така безспорно установените факти, СГС е приел, неоснователно възражението на Банката за неправилно зачитане на привилегията на „Т. 888“ ЕООД по чл.136, ал.1, т.4 от ЗЗД.

Приел е, че съдебният изпълнител няма правомощия да проверява материалната законосъобразност на признатото с изпълнителния лист право на задържане. Единствено може да изследва дали правото на задържане междувременно не е погасено в следствие на загубване на фактическата власт върху имота. Такива са и правомощията на съда сезиран с жалбата срещу разпределението.

Той не може да ревизира решението, установяващо/признаващо правото на задържане върху имота на длъжника, а може да изследва и установява само обстоятелства водещи до неговото погасяване. Защитата на другите взискатели при съмнения от тяхна страна за валидното пораждане на правото е само исковото производство по чл.464 ГПК. Приел е, че след като в изпълнителния лист от 23.08.2022г. издаден по т. д. № 1310/2022г. на СГС, ТО, VI-5 състав на взискателя „Т. 888“ ЕООД е признато право на задържане съгласно 3 чл. 72, ал. 3 ЗС върху имота, предмет на публичната продан, което не е погасено към извършване на проданта, то вземането по изпълнителния лист касае разходи за подобрения в имота и следва да се удовлетвори преди вземането на жалбоподателя ЦКБ АД - арг. от 4 чл. 136, ал. 1, т. 4, пред. последно ЗЗД, поради което разпределението в частта, с която е предвидено пълното погасяване на вземането на взискателя „Т. 888“ ЕООД преди вземането на взискателя „ЦКБ“ АД е правилно и законосъобразно и като такова го е потвърдил.

От правна страна:

Частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.463, ал.1 връзка с чл.275, ал.1 ГПК срещу акт подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и от активно легитимирана за това страна.

Принципно, страните по изпълнението - длъжникът и всички взискатели, притежават активна процесуална легитимация да обжалват разпределението (арг. чл. 462, ал. 1 ГПК).

По същество жалбата на присъединения ипотекарен кредитор се явява неоснователна.

Настоящият съдебен състав напълно споделя разрешението дадено от СГС. Съдебният изпълнител е обвързан от съдържанието на изпълнителния лист и няма правомощия да преценява валидността или да променя отразеното в него право на задържане. Той не може да преценява материалноправни въпроси като валидността на правото на задържане, налице ли са насрещни вземания и други подобни. Тези въпроси могат да се разглеждат само от съда, като оспорването на вземането на друг кредитор може да стане само по съдебен ред и в конкретния случай по реда на чл.464, ал.1 от ГПК.

Съгласно изречение второ на тази разпоредба, предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане, а в зависимост от изхода на делото по иска по чл.464, ал.1 от ГПК може да се стигне до ново разпределение.

Горният извод следва и от правната същност на изпълнителния лист, който съобразно правната теория е съдебен акт, който удостоверява право за принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието доказано с изпълнителното основание, въз основа на което изпълнителният лист се издава и чието съдържание той възпроизвежда. Органът на принудително изпълнение следва безусловно да се съобрази с изпълнителния лист, като няма право да отлага, спира или прекратява принудителното изпълнение освен в предвидените от 5 закона случай.

С оглед на горното и предвид неоснователността на релевираните с жалбата възражения, решението на СГС следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1190/28.02.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.

№ 2440/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ, VI състав, в обжалваната му част.

В останалата част решението като не обжалвано е влязло в сила.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6