Решение № 26 от 08.04.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Карлово, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20265320200009 по описа за 2026 година Установи следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 36360193 на ОДМВР Пловдив, на основание чл.189 ал.4 във вр. чл.182 ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, на В. Х. В., ЕГН********** с адрес гр. С., ул. ***, е наложена глоба в размер на 200.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.

Моли да бъде отменен електронния фиш като незаконосъобразен, излага съображения. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от пълномощници, които поддържат жалбата, а адв.

Л. претендира адвокатско възнаграждение при безплатно представителство.

Ответната по жалбата страна ОДМВР Пловдив взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.

Претендира разноски.

Съдът, като се запозна с материА.те по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото електронният фиш е издаден срещу собственика, на който е регистрирано МПС, в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14- дневен срок, поради което е допустима.

1

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 11.09.2022 г., автопатрул на РУ на МВР - Карлово, бил дежурен по контрол безопасност на движението. НамирА. се в гр.К., ул. *** в полицейски автомобил с рег. № ****. Били оборудвани с преносима автоматизирана система TFR1-M 612, за работа с която служителят на РУ на МВР Карлово Николов бил запознат на 04.01.2021г. Техническата система за контрол на скоростта била настроена съобразно максимално разрешената за участъка за движение скорост за движение в населено място 50км/ч., като в 09.09 ч. било констатирано движение на приближаващ се л.а. Фолксваген голф с рег. № ****. Скоростта от 76 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 79 км/ч - т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с мобилна автоматизирана система TFR1-M 612. Същата била преминала проверка на 04.11.2021г., за което бил издаден Протокол от проверка № 8-33-21, при която било установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № А616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН в т. 31 от заповедта е определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите - една година. За мобилната система за видеоконтрол на 24.02.2020г. било издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, което към датата на проверката се явява одобрен тип.

От служителя на РУ на МВР Карлово Николов бил съставен протокол №281р14707 от 11.09.2022г. за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който било отразено, че на дата 11.09.2022г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 612 е заснела статични изображения с номера от 28677 до 28700, с начален час на работа 09:00 ч. и краен час на работа 11:30 ч. и с място на контрол гр.К., ул.

***, посока на движение на контролираните автомобили - приближаващи, където е действало общо ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч. Последвало издаване на електронен фиш за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП, извършено с л.а. Фолксваген голф с рег. № **** , с който на основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал.4, вр. ал.1, т.3 т. 4 от ЗДвП на собственика, на който е регистрирано превозното средство, била наложена глоба в размер на 200 лв. Собственикът на превозното средство не е посочил различно от него лице, което е било водач на превозното средство по време на нарушението.

При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е нА.це осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил Фолксваген голф с рег. № ****, тъй като същият се е движил със скорост от 76 км/ч при разрешена в конкретното място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на административно-наказателна отговорност на правен субект, който е посочен по изричните разпоредби на закона - чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът на 2 превозното средство, който се наказва за нарушението, което е извършено с МПС, освен ако не посочи лицето, на което да е предоставил управлението на същото. В процесния случай това право не е било упражнено от жалбоподателя, нито се възразява в посочения смисъл. Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21 ал. 1 ЗДвП.

Съдът счита, че са спазени сроковете за издаване на ЕФ, като в случая са неприложими тези по чл. 34 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал.

11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, което налага извода за неприложимост по отношение на ЕФ, на разпоредби, отнасящи се специфично до АУАН или до НП, каквито са тези по чл. 34 от ЗАНН. По силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80 ал.

1 т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и 6 месеца на основание чл.81 ал. 3 от НК. Процесното деяние е извършено на 11.09.2022 г., като тогава е издаден и електронният фиш . Със съставянето му давността е била прекъсната и е започнал да тече 3-годишен давностен срок. Следващото действие на наказващия орган, предприето срещу жалбоподателя във връзка с осъществяване на отговорността му, е било връчването на електронния фиш, което е станало на 06.01.2026 г. Доказателства за предприети действия по прекъсване на давността преди това не са представени. Т.е. към датата на връчване на електронния фиш е бил изтекъл 3-годишния срок по чл. 80 ал. 1 т.

5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Изтичането на предвидената от закона давност обуславя изключване на административно-наказателното преследване за административно нарушение. По посочените съображения издаденият електронен фиш следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна не са дължими разноски. Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Съдът присъжда на страните на разноски по реда на АПК, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя и с оглед изхода на спора.

В случая е представено Пълномощно от 12.01.2026 г. и Договор за правна защита и съдействие от същата дата, в който е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно 3 на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са нА.це, поради което следва да бъде заплатено от въззиваемата страна адвокатското възнаграждение в размер на 204, 52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/, респ. 400 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Минималния размер на представителството за конкретното дело е в размер на 204, 52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/, респ. 400 лева. След постановяване на решение по дело С-438/22 на СЕС е нА.це формирана практика на ВКС, според която Наредба № 1/09.07.2004 г. не е обвързваща за съда и третите лица. Въпреки това, в конкретния случай съдът ще се позове на Наредбата при разглеждане на претенцията за присъждане на разноски за процесуално представителство, като приема, че следва да присъди на жалбоподателя разноски за адвокат в производството пред настоящата инстанция в размер на 204, 52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/, респ. 400 /четиристотин / лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

1.ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 36360193 на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, на В.

Х. В., ЕГН********** с адрес гр. С., ул. *** е наложена глоба в размер на 200.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

2. ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на адв. Б. Л. от АК София, с адрес на кантора: гр. С., ул. ***, сумата от 204, 52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/, респ. 400 /четиристотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие на В. Х. В., ЕГН********** в настоящото производство.

3.РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 -дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Пловдив.

МТ

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 4