Определение № 183 от 21.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. София, 21.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

А. Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20258002901784 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

„САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД обжалва Решение №

236/30.04.2025 г. по в.т.д. № 949/2024 г. на АС-София, с което след отмяна на Решение № 1054/22.07.2024 г. по т.д. № 1568/2023 г. на СГС са отхвърлени предявените от него срещу Б. Ж. Б. и „Сън хорайзън 44“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 105, ал. 1 ЗК и чл. 86 ЗЗД за сумата от 664 350,38 лв. – обезщетение за ползата, пропусната от касатора в причинна връзка с нарушения на правилата на конкуренцията, и за сумата от 210 052,46 лв. – обезщетение за забава за периода 22.08.2020 г. – 22.08.2023 г., ведно със законната лихва след този период до погасяването.

В жалбата са наведени касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Според касатора въззивният съд не се е съобразил със задължителното установително действие на влязлото в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно обективните признаци на деянията, съставляващи основание за търсената от ответниците солидарна отговорност, и противоправността им по общия и специалния състав на нелоялната конкуренция по чл. 29 и чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Касаторът допълва, че съдът се е произнесъл по защитни възражения, които преди това сам е определил за изключени от предмета на доказване именно поради влязлото в сила решение на КЗК и за които със същия аргумент е отказал на ответниците събиране на доказателства, а впоследствие се е позовал на несъбраните доказателства и то без да даде възможност на ищеца също да ангажира такива. Заявява още, че в нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК не са обсъдени всички релевантни доказателства и доводи, както и че не му е указана възможността да предприеме действия по посочване на относими към делото доказателства поради непълнота или неточност на доклада. Поддържа, че необосновано е прието за доказано допринасяне чрез бездействие на увреденото лице по време на извършване на нарушенията и че грешно е приложена като последица на такова евентуално допринасяне пълното отпадане на отговорността на ответниците. Счита и че в противоречие с поддържаните в 1 исковата молба твърдения съдът е намерил за релевантна разликата между стойността на печалбата, реализирана от касатора преди започване на противоправните деяния, и стойността на намалението й след извършването им, вместо да съобрази единствено стойността на печалбата, която е била реализирана от дружеството ответник чрез сключените в процесния период конкретни сделки с досегашен клиент на касатора. Сочи, че в нарушение на материалния закон съдът е обвързал началото на давностния срок за погасяване на процесното вземане не с момента на откриване на дееца, а с момента, в който увреденият при полагане на дължима грижа би могъл да узнае за противоправните действия на своя служител. Допълва, че процесните нарушения са продължавани и едва след преустановяването им би могла да започне да тече давност, ако тогава деецът е открит. За допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Наред с това в касационната жалба са изложени доводи за неправилност на инкорпорирания в решението акт за потвърждаване на първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата на касатора за присъждане на разноски за държавна такса. Иска се те да му бъдат присъдени след отмяна на въззивното решение.

Ответниците Б. Ж. Б. и „Сън хорайзън 44“ ЕООД заявяват, че поставените от касатора въпроси не са правни, а въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС относно приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, относно задължителната сила на акта, установяващ извършването на нарушение на ЗЗК, и относно началния момент на погасителната давност за вземането за обезщетение. Сочат, че несъгласието на касатора с правните изводи на въззивния съд не може да послужи за допускане на касационно обжалване. Изразяват становище за неоснователност на жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Следователно е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „САТЕЛИТ-ДЖИ ЕМ ПИ-БЪЛГАРИЯ“ ООД срещу Б. Ж. Б. и „Сън хорайзън 44“ ЕООД обективно и субективно (при условията на солидарност) съединени осъдителни искове за сумата от 664 350,38 лв. – обезщетение за ползата, която ищецът е пропуснал да реализира в периода 2016 г. – 2019 г. в причинна връзка с нарушения на правилата на конкуренцията, за които ответниците отговарят, и за сумата от 210 052,46 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 22.08.2020 г. – 22.08.2023 г.

За да уважи изцяло исковете, първоинстанционният съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на конкурентния деликт.

Противоправните действия на двамата ответници са установени при зачитане на влязлото в сила решение на КЗК, с което е признато извършване от страна на „Сън хорайзън 44“ ЕООД (с предишна фирма „САТЕЛИТ ТРЕЙДИНГ“) на нарушения по чл. 29 и чл. 35, ал. 2 ЗЗК, а от страна на Б. Б. – нарушение по чл.

2, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 29 ЗЗК. Позовавайки се на мотивите на решението на административния орган, съдът е заключил, че в периода 02.12.2015 г. – 2019 г. дружеството-ответник е осъществило имитация на фирма и марка, използвайки по този начин усилията на ищеца по популяризиране и налагане 2 на наименованието и логото „Сателит“ на съответния пазар (внос и търговия с фолио) с цел улесняване на започването и развитие на собствена търговска дейност на същия пазар; от своя страна Б., който в периода до 26.11.2018 г. е заемал трудовата длъжност „изпълнителен директор“ при ищеца, а в периода от 03.12.2015 г. до 24.10.2018 г. е бил собственик на капитала и управител на ответното дружество, е използвал притежаваната от него информация за клиентите, контактите и базите данни на ищеца, както и е създавал невярна представа у съконтрахентите на последния за връзка между двете дружества.

Съдът е намерил още, че преди процесния период ищецът се е снабдявал с фолио от доставчика „К-Лами“ Ко.Лтд. (дружество, регистрирано в Южна Корея), но на 29.12.2015 г., непосредствено след учредяване на ответното дружество, Б. Б., действайки от името на ищеца, е поискал разделяне вече направената на доставчика поръчка и доставяне на по-голямата част от стоката по нея на ответното дружество вместо на ищеца. Прието е също, че всички следващи доставки в периода до 2019 г. са били фактурирани и получавани само от „Сън хорайзън 44“ ЕООД, а доставките на фолио към ищеца от този доставчик са били преустановени. Според съда „К-Лами“ Ко.Лтд. е изпълнявало процесните поръчки със субективната увереност, че търгува с ищеца, но по указания на Б. фактурира сделките с посочените от последния фирмени данни – извод, основан на издаденото от южнокорейския доставчик писмо за потвърждение на доставките. От заключението на счетоводната експертиза първоинстанционният съд е установил още, че в периода 2016 г. – 2019 г. така полученото от „Сън хорайзън 44“ ЕООД фолио е реализирано от него на вътрешния пазар чрез препродажбата му за негова сметка на „КАПЕЛЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – дружество, което преди 2016 г. е имало с ищеца продажбени отношения във връзка с идентична стока и с което ищецът е сключил своята последна сделка относно доставените през 2016 г. стоки.

При тези факти първоинстанционният съд е заключил, че е налице сигурност относно пропускането на възможността ищеца да реализира чрез препродажба на „КАПЕЛЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД същите стоки, които по нареждане на Б. в периода 2016 г. – 2019 г. са били доставени на и препродадени от ответното дружество. За да стигне до този извод, съдът е приел, че в процесния момент набавянето на стоките от ищеца е било възможно (доказано от факта на изпълнените от южнокорейското дружество доставки) и едновременно с това е имало пазарно търсене на идентични стоки за идентична цена (доказано от факта на реализираните от ответника продажби с българския клиент). Връзката между пропускането на тази полза и действията на ответниците съдът е извел чрез анализ на цялата фактическа обстановка, при която доставката и препродажбата на стоките е извършена, включително на обстоятелството, че дружеството-ответник е учредено непосредствено след влошаване на здравословното състояние на управителя на ищеца в резултат от инсулт, че при осъществяване на сделките е използвано имитиращо ищеца наименование и лого, както и че изместването на ищеца от пазара на процесната стока не се дължи на предлагане на по-добри и конкурентни условия на досегашния му клиент, а единствено на действията на едно и също лице, управляващо и ищеца, и ответното дружество.

За да остойности размера на пропусната полза, първоинстанционният съд се е позовал на данните от заключението на счетоводната експертиза, според които нетната печалба, реализирана от ответното дружество чрез препродажба на получените в периода 2016 г. – 2019 г. стоки, възлиза на 685 3

289,20 лв. Дължимото обезщетение за забава е определено според правилото на чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Така съдът е стигнал до извод за наличие на предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност на двамата ответници до размера на търсените главница и лихва. Възражението за допринасяне от увреденото лице, обосновано от ответниците с бездействие на управителя на дружеството-ищец да предприеме действия срещу недобросъвестното поведение, е счетено за неоснователно поради липса на противоправност.

Отхвърлено е и възражението за погасяване на вземането по давност, тъй като според съда давностният срок е започнал да тече от момента, в който е доказано узнаване от ищеца за извършените противоправни действия (октомври 2018 г.), и течението му е било спряно с предявяване на исковете.

Въззивният съд е споделил правния извод, че не могат да бъдат преразглеждани фактите относно нарушенията и нарушителите, установени в влязлото в сила решение на КЗК. В отлика от първонистанционния съд обаче е изложил следните доводи: макар и след прекаран исхемичен мозъчен инсулт, управителят на дружеството-ищец е можел да упражнява контрол върху дружествените дела (установено от доказателства за съставяни от него в същия период документи, касаещи други дружества) и бездействието му е от значение за отговорността на ответниците; ответникът Б. не е бил снабден с правомощия да ръководи дейността на дружеството-ищец, а единствено е комуникирал с съконтрахентите му; не е доказана сигурната възможност за увеличаване на имуществото на ищеца, претендирана като пропусната полза, тъй като липсват твърдения и доказателства относно печалбата, реализирана от ищеца до началото на вредоносните действия, и печалбата след извършването им; печалбата, формирана при ответното дружество, не може да се третира като пряка пропусната от ищеца полза, нито има доказателства какъв би бил нейният размер; бездействието на ищеца да вземе необходимите мерки срещу намаляване на печалбата прекъсва причинната връзка между евентуална вреда и противоправното поведение на ответниците; вземанията са погасени по давност, тъй като при полагане на дължимата грижа управителят на дружеството-ищец е могъл да установи нарушенията „навреме“. При тези съображения първоинстанционният акт е отменен, а исковете са отхвърлени.

Касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос – такъв, който е включен в предмета на спора, обуславящ е за правните изводи на съда, кореспондира с наведените касационни основания по чл. 281 ГПК и отговорът му не произтича от събраните доказателства (които се преценяват само във фазата на вече допуснато касационно обжалване), а може да бъде даден абстрактно и независимо от конкретиката на делото.