Решение № 330 от 03.06.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Видин, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20231320100523 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Ю. С. Б. от гр. Видин, чрез адв. Л. А. Г., против „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: Ищецът и ответникът са били в облигационно отношение, породено от индивидуален Договор за заем, код: 69988 от 09.06.2022 г. с твърдяното съдържание, като ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 200.00 лева, при условията договорени в процесния договор. Кредитът се погасява на 14 седмични вноски, съгласно погасителния план, като крайния падеж е на 23.09.2022 г. Общата дължима сума по Договора е в размер на 316.41 лев, която е изплатена изцяло от ищеца. В Договора е уговорена и начислена неустойка в размер на 104.02 лева. Същата се явява част от задължението по договора.

Въведени са възражения и мотиви, заложени в посочената съдебна практика от ищеца относно нищожност на клаузата за договорена неустойка, предвид противоречието й с добрите нрави, с оглед надхвърляне на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Предвид заплащането на неустойката от ищеца, същата се явява недължимо платена и следва да му се възстанови от ответника.

Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата за начисляване и заплащане на неустойка от Договор за потребителски кредит от 09.06.2022 г., сключен между „Моят Кредит“ ЕООД като кредитор и Ю. С. Б. като кредитополучател.

Иска се също от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 104.02 лева, представляваща получена без основание сума по Договор за потребителски кредит от 09.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

1

От ответника е постъпил писмен отговор. Не оспорва въведеното облигационно отношение между страните. Не оспорва твърденията, че ищецът е изплатил всички задължения по Договора в общ размер на 316.41 лева, от които 200.00 лева – главница, 12.39 лева – договорна лихва и 104.02 лева – неустойка по чл. 12, ал. 4 от Договора. Оспорва твърдението, че процесната неустойка е нищожна поради противоречия с добрите нрави.

Въведени са възражения във връзка с това оспорване.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове за признаване за недействителна клауза за неустойка, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.

10а, ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението си за недействителност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, както и че платил на ответника по клауза за неустойка сума в размер на 104.02 лева. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит от 09.06.2022 г. с посоченото от ищеца съдържание, в който в чл. 12, ал. 4 е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Ответникът не спори, че по клаузата за неустойка ищецът е заплатил сума в размер на 104.02 лева. Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Моят Кредит“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По иска за недействителност на клаузата за неустойка критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.о./.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 12 от договора/, като при неизпълнение е предвидена неустойка във фиксиран размер от 53.19 ЕВРО /104.02 лeвa/, разпределена на 15 вноски съгласно погасителния план. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

2

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора, а платените по тази клауза суми подлежат на връщане.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде прогласена за нищожна клаузата за неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: С оглед уважаване на иска за недействителност на клаузата за неустойка, то платено по нея се явява недължимо платено и подлежи на връщане, съгласно чл. 34 ЗЗД. С отговора на исковата молба ответникът признава, че ищецът му е заплатил по процесния договор за кредит по клаузата за неустойка сума в размер на 104.02 лева. С оглед изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 104.02 лева, като платена без основание.

Като законна последица от уважаване на този иск следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.03.2023 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено в исковата молба.

По разноските: Доколкото предявените искове са уважени изцяло в полза на ищеца Ю. С. Б. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 100.00 лева за платена държавна такса.

В полза на адвокат Л. А. Г. с личен номер ** с адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 14, ет. 1, офис 4, на основание чл. 38 от ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищеца.

Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Изрично в представения и приложен по делото договор за правна защита и съдействие е обективирано изявление на страните по мандатното правоотношение, че адвокатската защита се осъществява на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С молба вх. № 1843/13.02.2024 г. ищецът е поискал от съда да присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. по всеки един от обективно 3 съединените искове.

В отговора на исковата молба е направено възражение от ответника за прекомерност на адвокатския хонорар.

В практиката на ВКС, обективирана в определение № 533 от 30.10.2107 г. по ч. т. д.

№ 1649/2017 г. на I ТО и определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, III г. о., при обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Това е относимо и към настоящия случай, тъй като се касае за обективно съединяване на главен и акцесорен иск и минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от аритметичния сбор на всички претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно.

Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата от 400.00 лева – адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за неустойка, обективирана в чл. 12, ал. 4 от договор за заем от 09.06.2022 г., сключен между Ю. С. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Видин, ж.к. „Б“ бл.**, вх. *, ет. *, ап.** и „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК ***, като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3 ДА ЗАПЛАТИ НА Ю. С. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Видин, ж.к. „Б“ бл.**, вх. *, ет. *, ап.** на основание чл.

55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата от сумата в размер на 104.02 лева, представляваща платена при начална липса на основание неустойка по силата на сключен между страните Договор за заем от 09.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.03.2023 г. до окончателното плащане.