Решение № 798 от 17.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000502981 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 20.06.2025 г., а въззивната жалба е подадена чрез пощенски куриер на 03.07.2025 г.), обжалва с въззивна жалба № 81901/04.07.2025 г. решение № 3519 от 06.06.2025 г., постановено по гр.дело № 10884/2023 г. по описа на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, 18 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Комисията против Т. Д., роден на ******** г. г. в гр. ***, Република Турция, иск за отнемане в полза на Държавата, с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 ЗОНПИ, на парични средства в размер на 129910 евро с левова равностойност в размер на 254081,88 лв., намерени в кабината на товарен автомобил с влекач марка „Волво“ с рег. № ********, управляван от Т. Д., на 18.03.2023 г. на ГКПП Капитан Андреево.

1

С решението ищецът е осъден да заплати разноските в производството, както и държавна такса по сметка на СГС.

Въззивната жалба е продадена чрез процесуален представител главен инспектор Р. Л., с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на стр.269 от първоинстанционното дело.

При подаване на въззивната жалба ищецът не дължи държавна такса (по аргумент на чл.154, ал.3 от ЗОНПИ).

С оглед на горното подадената въззивна жалба е редовна и процесуално допустима.

Въззивникът обжалва постановеното първоинстанционно решение в неговата цялост с твърдения за неговата неправилност, необоснованост и постановено при нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно и в противоречие на материалния закон, първоинстанционният съд въздига презумпцията по чл.107, ал.2 от закона като абсолютна предпоставка за възникване на правото на отнемане и приемайки, че тя не е установена отхвърля иска за отнемане. Неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства първостепенният съд приема, че липсва проверка на източниците на придобиване на паричните средства. Неправилно и в противоречие с приложимия материален закон-чл.5, ал.1 от ЗОНПИ, СГС приема, че на отнемане подлежи само имущество, по отношение на което е формирано обосновано предположение, че е незаконно придобито и по този начин въздига една презумпция в материално правно условие за възникване на правото на отнемане. Твърди се неправилност на извода на СГС за липса на посочена и установена престъпна дейност във връзка с имуществото, което се твърди, че е незаконно придобито.

Във връзка с така въведените възражения, във въззивната жалба се развиват подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде уважен в цялост предявеният от Комисията иск.

Претендират се сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от 2 въззиваемата страна-ответникът Т. Д. чрез процесуалния му представител адвокат Г. П. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно, приложено към отговора.

Моли съда да не уважава въззивната жалба и да потвърди решението, за което се излагат доводи по съществото на спора.

Предмет на настоящото производство е и частна жалба вх.№ 99369/22.08.2025 г., подадена в срока по чл.248, ал.3 във връзка с чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 20.08.2025 г., а частната жалба е подадена чрез куриер на 21.08.2025 г.) срещу Определение № 14542/31.07.2025 г. в частта, с която съдът е оставил без уважение искане с вх.№ 81904/04.07.2025 г. на ищеца КОНПИ за изменение на решението в частта за разноските.

По съображенията посочени по-горе жалбоподател не дължи държавна такса. на този етап частният

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба.

Отговор на тази жалба не е постъпвал от ответната страна.

Въззивникът в съдебно заседание и чрез процесуалните си представители моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно, немотивирано и необосновано и да постанови друго, с което да уважи искането за отнемане в полза на държавата на процесното имущество. Подържа и частната си жалба.

Подробни съображения развива в представените по делото писмени бележки.

Въззиваемият ответник в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да остави без уважение депозираната въззивна жалба и да потвърди изцяло първоинстанционното решение. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск предявен по реда на чл.153, ал.1 от ЗОНПИ (Обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.,) (Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 3

2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чийто правоприемник е Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с която е предявен против Т. Д. иск за отнемане в полза на държавата с правно основание чл.147 във връзка с чл.142, ал.2, т.1, във връзка с чл.141 от ЗОНПИ на парични средства в размер на 129 910 евро с левова равностойност в размер на 254 981,88 лв., открити в кабината на товарен автомобил с влекач марка „Волво“ с рег. № ********, управляван от Т. Д., на 18.03.2023 г. на ГКПП Капитан Андреево.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Въз основа на постъпило уведомление от Районна прокуратура Хасково, Териториално отделение Свиленград с вх. № УВКПКОНПИ - 488/29.03.2023 г., от което се установява, че ответникът Т. Д. /Т. С./, роден на ******** г в Репубкиа Турция е привлечен като обвиняем по бързо производство № 30/2023 г. по описа на ТД Митница - Бургас, прокурорска преписка № 1271/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Хасково, ТО - гр.Свиленград за извършено престъпление по чл. 251, ал.1 от НК. Престъплението попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.17 от ЗОНПИ.

В хода на проверката е установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице над 150 000 лева, за целия проверяван период по смисъла на чл.107, ал.2 от ЗОНПИ във връзка с §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ в размер на 254 081,88 лв., тъй като същото няма установено имущество или доходи на територията на страната.

Предвид горното и с Решение № 479/14.06.2023 г. на КОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

В изпълнение на това Решение, в Софийски градски съд е депозирано искане за допускане на обезпечителни мерки. С Определение № 7417/15.06.2023 г., постановено по ч.гр.дело № 6912/2023 г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение и е определен тримесечен срок от последния акт за налагане на обезпечителни мерки за предявяване на бъдещия иск на КОППИ. Върху иззетите парични средства е наложен запор на 4

29.06.2023 г.

Настоящите искове са предявени в съда на 29.09.2023 г.

По делото е установено, че в Районен съд – Свиленград е образувано н.о.х.д. № 151/2023 г. по описа на съда, производството по което е приключило с одобрено от съда с протоколно определение от 23.03.2023 г., споразумение № 58/23.03.2023 г., влязло в законна сила на същата дата, с което подсъдимият Т. Д. /Т. С./, роден на ******** г в Република Турция е привлечен като обвиняем по бързо производство № 30/2023 г. по описа на ТД Митница Бургас, прокурорска преписка № 1271/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Хасково, ТО - гр.Свиленград, се е признал за виновен в това че: на 18.03.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево“ - шосе, при излизане от Р.България за Р.Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация парични средства - сумата от 129 910 евро с обща левова равностойност съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към 18.03.2023 г., възлизаща на 254 081,88 лв., пренасяни през границата на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутния закон - чл.11а, ал.1 и ал.5 и чл.14г и обнародван акт на Министерския съвет - Наредба №Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон, обн. ДВ, бр.10 от 03.02.2012 г., като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери - престъпление по чл. 251, ал.1 от НК. С протоколното определение Съдът е постановил сумата от 129 910 евро да се върне на собственика или лицето, от което се предадени или на упълномощено от него лице.

Паричните средства са временно задържани и иззети, съгласно Решение № 32-106756/20.03.2023 г. и Решение № 32-144563/13.04.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас. Върху иззетите парични средства е наложен запор на 29.06.2023 г., като обезпечителна мярка и са налични и към настоящия момент.

По делото е установено, а и между страните не се спори, че ответникът е чужд (турски) гражданин, за който няма данни за регистрация и за разрешено пребиваване в Република България.

5

Установява, се че през проверявания период 30.03.2013 г.-30.03.2023 г. ответникът не е имал, няма и към момента регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на Република България, съответно не е придобивал или отчуждавал недвижими имоти, няма и не е имал регистрирани моторни превозни средства, няма подавани данъчни декларации за доходи по чл.50 от ЗДДФЛ, няма данни за осигуряване, няма данни за изплатени суми от фирми.

Пред първата инстанция е приет като доказателство договор за дълг от 14.03.2023 г., сключен между трето за спора лице в качеството му на заемодател (кредитор) Х. М. и ответника Т. Д. в качеството му на длъжникзаемополучател, по силата на който страните са се споразумели, че ответникът взема на заем сумата от 130 000 евро, за да си купи жилище в Република Турция в гр. Марадин. Договорът е сключен в Берлин-Германия.

Този договор е оспорен от процесуалния представител на ищеца като частен диспозитивен документ без достоверна дата. Във връзка с оспорването първоинстанционният съд не е събирал доказателства.

Според въззивният съд и с отказа да събира доказателства във връзка със своевременно извършеното оспорване на датата на частния писмен диспозитивен документ, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което няма да бъде обсъждано при липсата на доводи и поддържано такова възражение с отговора на въззивната жалба.

Но дори и при наличните по делото доказателства, въззивният съд намира, че договорът за дълг от 14.03.2023 г. е съставен за целите на настоящия процес, поради което не го кредитира.

Както бе посочено по-горе процесният договор е частен писмен диспозитивен документ, датата и мястото на съставянето на който, не се ползват с достоверност спрямо трети лица, в случая спрямо Държавата. За да има противопоставима за тях дата трябва без съмнение да се установи, че този договор е съществувал към датата която е посочена в него. При частните свидетелстващи документи, съдът не е обвързан от доказателствената им сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно с всички данни по делото.

С представеният договор ответникът цели да докаже, че пренасяните през границата на 18.03.2023 г. пари са получени от него в заем от трето за 6 спора лице при съставянето на договора в Берлин – Германия.