Решение № 286 от 18.12.2025, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 727/2025
- Вид
- Решение № 286
- Подписан
- 18.12.2025
- В сила
- 28.01.2026
- Състав
- КРАСИМИР СЕМОВ
Цитирани разпоредби
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.33а · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.33б, ал.1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 286 гр. Монтана, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20251630200727 по описа за 2025 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № НП - 249/02.06.2025г. на Заместник министър на земеделието и храните, е наложено на Г. М. Г., с посочен съдебен адрес в гр.В., чрез адв.С. С. от МАК, административно наказание - ГЛОБА в размер на 1500 (хиляда, петстотин) лева на основание чл.85, ал.1, пр.1-во вр. с ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), за административно нарушение по чл.33б, ал.1 от ЗПЗП.
Недоволен от Наказателното постановление (НП), Г. М. Г., с посочен съдебен адрес в гр.В., чрез адв.С. С. от МАК, моли да бъде отменено като незаконосъобразно, поради материалноправна незаконосъобразност и съществени процесуални нарушения. Претендират се разноски. Чрез писмени бележки, адв.С. от МАК, навежда доводи в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган (АНО) - Зам. министър на земеделието и храните, чрез гл. юрисконсулт П. Г.А, пледира за оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на НП, в т.ч. чрез изложени доводи в писмено становище. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
След проверка на документи и на място в имота, извършена от комисия, назначена със Заповед № 380/14.11.2024г. на Директор Областна дирекция 1
„Земеделие” - Монтана и съставен за резултатите от същата, констативен протокол № 9 от 27.11.2024г. е прието за установено, че: на 27.11.2024г. Г. М. Г. използва неправомерно земеделска земя с обща площ от 1.4755 ха земеделска земя, попадаща в слой ,,Постоянно затревени площи“ по чл.33а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), не по предназначение, като е извършил следното: Г. М. Г. в качеството си на ползвател на имот с идентификатор *** по КККР е преобразувал 1.4755 ха земеделска земя, попадаща в слой „постоянно затревени площи“, представляваща част от имот с идентификатор *** по КККР в землището на с.С., община М., целият с площ 3.1632 ха, с НТП „Ливада“, който е собственост на Ц.М.Т., като част от преобразуваната площ е разорана, а върху останалата част има видими следи от ожъната царевица. Площта на имота, която не се ползва по предназначение, попадаща в слой ПЗП одобрен сьс Заповед № РД 09-200 от 01.03.2024г. на Министъра на земеделието и храните – 1.4755 ха, е измерена с GNSS – устройство в shp файл mon_рzp_2024_НІ_Q_LINE.shp, като за установяване на същата е извършено географско пресичане (сечение) между извършеното при теренната проверка измерване и площта на имота, попадаща в слоя.
За установеното административно нарушение по чл.33б, ал.1 от ЗПЗП, св.С. П. Ц. (актосъставител) съставил АУАН № 4/02.12.2024г. в присъствието на св.Р. Н. С. (присъствала при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН) и св.П. К. М. (присъствала при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН), връчен на 02.12.2024г., а впоследствие било издадено на основание чл.85, ал.1, пр.1-во вр. с ал.3 от ЗПЗП обжалваното НП. Във връзка така съставения АУАН, на 04.12.2024г. жалподателя/нарушител подал чрез куриерска фирма ЕКОНТ писмено възражение до МЗХ, получена на 05.12.2024г., 11:32 часа (съгласно писмо изх. № 10705/21.10.2025г. на ЕКОНТ – л.101 – л.104 от делото). Видно от писмо № 1106-67/25.11.2025г. на МЗХ, възражението на Г. М. Г. НЕ Е разгледано и съобразено преди издаване на НП.
В хода на съдебното следствие се събраха писмени и гласни доказателства в лицето на св.С. П. Ц., св.Р. Н. С., св.П. К. М., св.Г.Л.К., обяснения на жалбоподателя Г. М. Г..
По повод на възражения от жалбоподателя съдът изиска писмена справка от Областна дирекция „Земеделе“ – Монтана, в отговор на което по делото постъпи писмо изх. № ПД – 4024-1/14.08.2025г., съгласно което:
Съгласно предоставените от Общинска служба по земеделие гр.Монтана (ОСЗ – Монтана) данни, за имот с идентификатор № *** по КККР, в землището на с.С., общ. М., с площ 3.1632 ха, 5 кат., с НТП, за периода от стопанската 2019-2020г. до стопанската 2023-2024г. включително, са регистрирани едногодишни договори за наем с наемател по същите Г. М. Г.. За стопанска година 2024-2025г., в рамките на която е извършена проверката и е установено административното нарушение, НЕ е регистриран договор за наем или аренда за ползване на имот с идентификатор № *** по КККР. Следва обаче да се има предвид, че съгласно регистрирани едногодишни договори за наем за периода от стопанската 2019-2020г. до 20242025г., Г. М. Г. е ползвател на имот с идентификатор № *** по КККР в землището на с.С., общ. М., който е съседен на имот с идентификатор № *** по КККР. За същия период съгласно регистрирани договори за наем лицето е ползвател на имоти с идентификатори №№ *** и 2
*** по КККР, които са съседни на имот с идентификатор № *** по КККР, в землището на с.С., общ.М..
Относно това дали имот с идентификатор № *** по КККР е заявен за подпомагане от Г. М. Г. за съответната кампания, както и с каква култура е заявен същия, следва да се изиска информация от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция.
В тази връзка съдът изиска и такава справка, съдържаща се в писмо № 05-1/1171#1/24.09.2025г., съгласно която: предоставяме автоматична писмена справка за имот с идентификатор *** по КККР. Видно от същата, за относимата, съгласно посоченото в Наказателно постановление № НП - 249 от 02.06.2025г. на Зам. министър на земеделието и храните, кампания, а именно Кампания 2024, имотът НЕ Е заявяван за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ, включително и от Г. М. Г., УРН 215776, ЕГН **********.
Съгласно писмо изх. № 1106-67/18.08.2025г. на МЗХ, спрямо жалбоподателя Г. не са съставяни други АУАН и издадени други НП за административни нарушения по ЗПЗП, освен процесните НП и АУАН.
По делото постъпи и молба вх. № 15139/26.11.2025г. по описа на регистратурата на МРС, от гл. юрисконсулт П. Г.А, ведно със 7 бр. снимки, съгласно която:
След като извърших проверка на предоставения ми от МЗХ комплект документи, идентични с изпратените на съда, представляващи административнонаказателната преписка за издаване на процесното НП, установих, че приложеният 1 бр. CD, не съдържа снимков материал от извършеното заснемане на имота, обект на проверката и предмет на обжалваното НП. Г.А посочва, че снимките, направени от комисията, показват действителния начин на трайно ползване на имота към момента на проверката, и са неразделна част от констативния протокол, послужил за съставяне на АУАН. Приложени са 7 бр. снимки на имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) на с.С., общ. М., направени при с GNSS - устройство с координати на точки от проверката, извършена на 27.11.2024г.
Съдът като обсъди всички гласни и писмени доказателства, в контекста на разпоредбите на чл.33б, ал.1 от ЗПЗП и чл.85, ал.1, пр.1-во вр. с ал.3 от ЗПЗП, намира, че нарушението НЕ е доказано за извършено и не правилно са били съставен АУАН и издадено НП. Съдът намира, че не е безспорно доказано нарушението по чл.33б, ал.1 от ЗПЗП в лицето на жалбоподателя Г.
М. Г.. Твърденията на жалбоподателя Г., се подкрепят от доказателствата по делото. Настоящият съд изцяло споделя доводите на жалбоподателя, изложени лично и чрез адв.С. С. от МАК.
Свитетелите Ц., С. и М., посочват, че на 27.11.2024г. са установили разораване на процесния имот и остатъци от царевица, която била ожъната преди това, но това не доказва по несъмнен начин извършено нарушение по чл.33б, ал.1 от ЗПЗП, в лицето (като автор) на жалбоподателя Г.. Посоченото за извършено нарушение в АУАН и НП не е доказано за извършено от Г. М. Г., защото не е бил ползвател на имот с идентификатор ***, и не е доказано, че го е преобразувал, разорал и засял с ожъната след това царевица.
Установява се от обясненията на Г. и показанията на св.К., че всички тези действия са извършени от друго лице, което в рамките на АНП не е било установено, респ. под съмнение е останала съпричастността му към процесното нарушение. Необосновано е да се навежда твърдение за доказаност на нарушението в лицето на жалбоподателя, поради това, че Г.
3 ползвал/обработнал съседен имот на процесния с идентификатор № *** по КККР.
За прегледност следва да се посочи, че в хода на административно наказателното производство е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, които са ограчинили правото на защита на жалбоподателя, нарушител в АНП, а именно такова по смисъла на 52, ал.4 от ЗАНН. Писменото възражение на Г. против съставения АУАН, получено по надлежен ред на 05.12.2024г. в МЗХ, не е било обсъдено от АНО и съответно не е било разпоредено разследване на спорните обстоятелства, и респ. това е довело до съмнение и недоказаност на нарушението в лицето на жалбоподателя, т.е. допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на Г..
Нарушението по чл.33б, ал.1 от ЗПЗП НЕ е доказано по несъмнен начин, а НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. При условията на чл.85, ал.1, пр.1-во от ЗПЗП, НЕ правилно е наложена глоба на жалбоподателя Г., който не е доказано да е извършил административно нарушение по смисъла на чл.33б, ал.1 от ЗПЗП. Настоящият съд не споделя доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, като АНО, гл. юрисконсулт П. Г.А и споделя изцяло наведените доводи от адв.С. С. от МАК.
Тъй като нарушението не е доказано за извършено и според настоящия съд е нарушен материалния и процесуалния закон при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП, не следва да се излагат доводи за това дали е следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН. Подобен анализ се изисква при доказано за извършено административно нарушение, което в случая не е така.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по направените искания от страните за присъждане на разноски.
Искането на АНО, направено чрез гл. юрисконсулт П. Г.А за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя Г. М. Г., съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.С. С. от МАК, адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Въззиваемата страна, като АНО, чрез процесуалния си представител не е направила възражение за прекомерност. Настоящият съд относно разноските следва да се съобразява разпоредбите на чл.63д, ал.1 и сл. от ЗАНН и Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г.). Поисканите разноски от адв.С. от МАК, са в размер на 600 (шестстотин) лева, съгласно списък – разноски, като тази сума е посочена и в договора за правна защита и съдействие на л.5 от делото, които НЕ следва да бъдат присъдени, тъй като настоящия съд установява прекомерност. Като размер поисканите разноски НЕ са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2), поради което следва съобразявайки посочените разпоредби, да се присъди сумата в размер на 450 (четиристотин, петдесет) лева, а в останалата част искането да бъде оставено без уважение, а именно за присъждане на сумата 600 (шестстотин) лева. Присъденото възнаграждение следва да се заплати от МЗХ – ЮЛ, към което се числи АНО.