Решение № 285 от 04.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Бургас, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20212100502198 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 261143/14.10.2021г., постановено от Районен съд–Бургас по гр. д. № 1189/2020г. С това решение съдът приема за установено по отношение на К. Г. Т., ЕГН: ********** от гр. С, ул. ***, № ** че К. П. Д., ЕГН:

********** и П. Д. Д., ЕГН: **********, двамата от гр. П, ул. ***** № **** са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, находящ се в гр.

Созопол, местността „Буджака“ с площ от 703 кв. м., предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: лозе, осма категория с номер по предходен план 007136 при съседни имоти: ***; ***; ***; *** и ***.

С решението, Бургаският районен съд осъжда К. Г. Т. да заплати на К. П. Д. и П. Д. Д. съдебни разноски в размер на 1 128 лева.

Подадена е въззивна жалба от К. Г. Т., против решение № 261143/14.10.2021г., постановено от Районен съд–Бургас по гр. д. № 1189/2020г. Жалбоподателят въвежда следните оплаквания:

1) съдът неправилно е приел, че Т. е придобил имота от праводател, който не е бил собственик на имота, поради което сделката няма транслативен ефект и правото на собственост не е преминало на основание покупко-продажба;

2) неправилен е изводът на съда, че по делото не е доказано владението на праводателя на Т. и на самия него, тъй като показанията на свидетелите се отнасят за друг, а не за процесния имот;

3) съдът не е изложил доводи защо приема, че свидетелите на ответната страна са заинтересовани от изхода на спора и не кредитира показанията им като достоверни;

4) водените от ищцовата страна свидетели имат епизодични наблюдения върху имота; свидетелят Г. в качеството си на геодезист е посетил имота в хода на съдебното производство, за да заснеме границите му, тъй като ищецът знаел горе-долу къде 1 се намира имота, но искал да знае точното местоположение;

5) съдът неоснователно е приел, че показанията на свидетеля С касаят друг имот;

6) по делото е доказано безспорно владението и ползването на имота от К.Т., което започва от момента на покупката и към което е присъединено владението на праводателя Д Л Я, закупил процесния имот от наследниците на К Р на 13.10.2014г. Нито Д Я, нито К.Т. са знаели, че купуват от несобственик, което ги прави изцяло добросъвестни владелци. Т. е придобил имота на основание давностно владение, продължило повече от пет години, съгласно нормата на чл.70, ал.1 от ЗС

Жалбоподателят поддържа възражението, направено при условията на евентуалност за придобиване на имота от К.Т. на основание обща придобивна давност, присъединявайки и владението на праводателите на Д Л Я, легитимиращи се като собственици от 08.11.2007г. на основание решение за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Созопол № 1251/08.11.2007г. на ОС „Земеделие“ – Созопол, вписано в АВ под № 174 в том 37, вх. рег. № 11870/01.10.2014г.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат Илиева от БАК, която поддържа възраженията, въведени в жалбата и пледира за отмяна на първоинстанционното решение. Адвокат Илиева претендира разноски.

Ответните страни – К. П. Д. и П. Д. Д. представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Ответниците отричат възражението на жалбоподателя за изтекла в негова полза придобивна давност, обсъждат поотделно оплакванията, въведени в жалбата и развиват аргументи за тяхната несъстоятелност.

Въззиваемите страни искат от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание ответните страни се представляват от адвокат Х. от БАК, който пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на К. П. Д. и П. Д. Д. против К. Г. Т. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Ищците твърдят, че са наследници на В К П, б. ж. на гр. Созопол, починала на 04.04.2001г. С решение № 1251/08.11.2007г., издадено от Общинска служба по земеделие и гори – гр. Созопол им е възстановено правото на собственост върху имот № 007136, находящ се в землището на гр.

Созопол, ЕКАТТЕ 67 800, местността „Буджака“ с площ от 0,703 дка, VIII категория при граници и съседи: имот № 007135 – лозе на община Созопол, имот № 0000166 – друга нестопанска територия на Министерство на отбраната; имот № 007137 – изоставена нива на „Ивъл Емпайр“ ООД и имот № 007167 – друга селищна територия на С Г Ч. Ищците заявяват, че въз основа на решението е издадена скица № Ф 07802/29.11.2007г. на ОС „ЗГ“ – Созопол и са въведени във владение на имота с протокол от 28.12.2007г. Имотът е отразен в кадастралната карта на гр. Созопол с идентификатор ***. При опит да се снабдят със скица на имота, ищците установяват, че като собственик в кадастралния регистър е записан К. Г. Т.. При проверка в имотния регистър К.Д. и П.Д. констатират, че ответникът е придобил имота от Д Л Я с договор за попукпко-продажба, обективиран в нотариален акт № 76, том II, дело № 187/18.05.2015г. на нотариус Виктория Дралчева с рег.№ 491. Я се е легитимирал като собственик на имота с нотариален акт за покупко-продажба № 142, том III, дело № 10851/13.10.2014г. на нотариус Виктория Дралчева, рег.№ 491. С този договор Я е придобил имота от К Д. Р и З Д.а Ра, на които същият е реституиран с решение № 1251/08.11.2007г. на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Созопол.

Ищците заявяват, че посочените договори нямат вещно-правен ефект, тъй като продавачите по тях не са били собственици на процесния имот. Поради това, К.Д. и П.Д. твърдят, че ответникът не е придобил собствеността върху процесния имот и искат от съда да установи по отношение на него, че именно те са собственици имота.

2

В отговор по чл.131 от ГПК ответната страна представя писмен отговор, в който оспорва основателността на иска и правото на собственост на ищците върху процесния имот.

На първо място, ответникът Т. оспорва идентичността на имот с идентификатор *** и твърди, че спорният имот, собствеността върху който ищците целят да установят, е различен от имота, описан в нотариален акт № 76, том II, рег.№ 5273, дело № 187/18.05.2015г. на нотариус Виктория Дралчева.

На второ място, ответникът оспорва факта, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот преди кооперирането на земеделската земя и твърди, че реституцията на същия е осъществена в нарушение на ЗСПЗЗ.

На трето място, Т. прави възражение за нищожност на решение № 1251/08.11.2007г. на ОС „Земеделие“ – гр. Созопол, тъй като с него се изменя и допълва предходно решение № 1450/17.03.1999г. на ОС „З“ – Созопол без да са налице предпоставките за това. При условията на евентуалност, ответникът оспорва решението като невярно, тъй като към датата на постановяването и на стабилизирането му е действала кадастралната карта на гр.

Созопол, одобрена със заповед № РД-18-60/04.10.2007г. на изпълнителния директор на АГКК и описанието на имотите в нея е извършено въз основа на актуалната кадастрална карта по административен ред, а такова описание в решението липсва.

На четвърто място, при условията на евентуалност, ответната страна прави възражение за придобиване на имота поради изтичане на кратката давност. Т. твърди, че е добросъвестен владелец и към неговото владение трябва да се присъедини това на праводателя му, Д Л Я, считано от 13.10.2014г. до 10.08.2020г., когато е получил исковата молба – чл.79, ал.2, вр. чл.82 от ЗС.

На пето място, отново при условията на евентуалност, ответникът прави възражение за придобиване на имота поради изтичане на общата давност. Т. твърди, че към владението, осъществено от него, трябва да се присъедини владението на праводателя му Д Л Я и това на предходните праводатели К Д. Р и З Д.а Ра, считано от 08.11.2007г., когато е реституирана собствеността на имота с решение № 1251/08.11.2007г. на ОС „Земеделие“ – гр. Созопол, вписано в АВ – имотен регистър, том 37, № 174, вх. рег.№ 11870/01.10.2014г.

На основание чл.214, ал.1 от ГПК, при условията на евентуалност с първоначално заявеното основание на иска, ищците въвеждат допълнително основание за установяване на правото на собственост върху процесния имот – придобиването му поради изтекла в тяхна полза обща давност чрез присъединяване на владението на техния наследодател В К П.

В писмено становище, ответната страна оспорва въведените от ищеца твърдения за придобиване на имота по давност.

В хода на първоинстанционното производство е представено удостоверение за наследници № ГРН-2016-389/19.10.2020г., издадено от Община Созопол, от което е видно, че К. П. Д. и П. Д. Д. са наследници на покойната В К П, починала на 04.04.2001г. Ищците представят в оригинал решение № 1251/08.11.2007г., издадено от Общинска служба по земеделие и гори – Созопол, с което е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху поземлен имот № 007136 с площ от 0,703 дка на общия им наследодател В К П. Представят също в оригинал скица № Ф07802/29.11.2007г. и протокол № 478/28.12.2007г. за въвод във владение на поземления имот.

По делото е приложена и приета административна преписка № 478/1992т. на Поземлена комисия- Созопол, която е образувана по заявление на В К П за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи и по която е възстановено правото на собственост върху процесния имот.

Пред първоинстанционния съд е представена административна преписка № 388/1992г., по която е възстановено правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на К С Р. В преписката се съдържа решение № 1251/08.11.2007г., издадено от 3

Общинска служба по земеделие и гори – гр. Созопол, с което на наследниците на К С Р е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху процесния поземлен имот. Решението не е приложено в оригинал и според твърдението на административния орган е приобщено към преписката в препис.

Административната преписка не съдържа заявлението, по което е образувана, скица към решение № 1251/08.11.2007г. и протокол за въвод във владение на спорния имот.

Представено е удостоверение за наследници № ГРН-23/11.01.2019г., издадено от Община Созопол, от което е видно, че наследници на покойния К С Р са З Д Р и К Д Р.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 142, том III, рег.№ 10851, дело № 401/13.10.2014г., от който е видно, че наследниците на К С Р – З Р и К Р продават на Д Л Я шест поземлени имота, между които е и процесният с идентификатор № ***. Представен е и нотариален акт № 76, том IIрег.№ 5273, ведно с материали от нотариално дело № 187/18.05.2015г., от които се установява, че Д Я продава на ответника К. Г. Т. осем поземлени имота, шест от които е придобил от Ри, включително и процесният с идентификатор № ***.

За установяване на идентичността на спорния имот, по делото е извършена и приета без оспорване съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че имот № 007136 по КВС е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол.

Според експертизата, двата имота съвпадат като местонахождение, конфигурация, площ и граници. Процесният имот е с площ от 0,703 дка и е отразен в КВС за землището на гр.

Созопол от 29.11.2007г. на наследниците на В К П.

В хода на първоинстанционното производство е открито производство по оспорване на истинността на решение № 1251/08.11.2007г., с което е възстановена собствеността на наследниците на К С Р и е прието заключение на съдебно-криминалистична експертиза.