Решение № 517 от 10.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Бургас, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Съдия:

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100500527 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 17 от ЗЗДН вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на молителката Р. Г. К. , ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Петя СтанчеваМинкова срещу решение № 380 от 20.02.2023 г., постановено по гр. дело № 6670/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас, В ЧАСТТА, с която наложената на ответника В. К. К., ЕГН: **********, с адрес: *** мярка по чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН е определена за минималния законов срок от три месеца, считано от 20.02.2023г. и относно минималния размер на наложената му на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН глоба от 200 лв.

В жалбата се излага недоволство от решението на районния съд в горепосочените части, като се твърди, че същото е неправилно само досежно срока, за който е наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 о6т ЗЗДН и досежно размера на наложената глоба, тъй като са в минимума, предвиден в закона. Въззивницата счита, че искания от нея максимален размер на срока на посочената мярка от 18 месеца и максималния размер на глобата от 1000 лв. ще съответства на нарушението, извършено от ответника. Излага, че проявеното от ответника към нея насилие не е за първи път, като счита, че при определяне на срока на мерките съдът не следва да се ръководи от това колко предходни сигнали и искания за защита е имало срещу ответника. По подробно изложените в жалбата съображения се иска изменение на решението в обжалваните му части относно срока на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН и относно размер на наложената глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, като се иска увеличаването им до максимално предвидените в закона - съответно за срок от 18 месеца и в размер на 1000лв.

Претендира присъждане на разноските във въззивното производство.

В съдебно заседание въззивницата, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа въззивната си жалба. Излага становище, че наложения срок на мерките за защита са неадекватни на извършения акт на домашно насилие, тъй като въззивницата е пострадала сериозно от нанесения й побой и изпитва основателен страх от 1 извършителя. Сочи, че тъй като срокът на мерките изтича през м. май 2023г. това няма да окаже нужното влияние на насилника и няма да осигури нужното спокойствие на пострадалата за по-дълго време.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемият В. К. К., чрез упълномощения си процесуален представител адв. Димитринка Радева е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, с която е оспорил същата като неоснователна. Сочи, че наведените в жабата съображения нямат нищо с изложеното в молбата за защита. Излагат се подробни доводи за несъстоятелност на аргументите на въззивницата в жалбата й. Сочи се, че целта на мерките за защита по ЗЗДН е даде закрила на пострадалия, за да не се допускат понататъшни посегателства, а не да превъзпита извършителя. Счита, че изложените в жалбата оплаквания са голословни и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание, въззиваемият чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Счита, че изложеното в жалбата не съответства на целите на мерките, налагани по реда на ЗЗДН, а именно за даване на защита на пострадалия, а не за наказване и превъзпитаване на извършителя, както твърди въззивницата. Излага, че цялостното процесуално поведение на ответника е да не се влошават допълнително отношенията между страните, в т.ч. и за същото свидетелства обстоятелство, че ответникът е подал жалба срещу въззивното решение относно наложените срещу него мерки по ЗЗДН. Моли за присъждане на разноските по делото.

Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството пред районният съд е образувано на 19.10.2022г. по молба, подадена от Р. Г. К. с искане за издаване на заповед за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу осъществено на 14.10.2022г. около 21 часа от ответника- нейн съпруг В. К. К. домашно насилие, изразяващо се във физическо насилие, чрез блъскане в стената, удряне с юмруци и шамари и ритници по главата и тялото й.

На 19.10.2022г. на молителката е издадена съдебна заповед по чл. 18 от ЗЗДН за незабавна защита, с която срещу ответника са наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.

С обжалваното първоинстанционно решение, районният съд е уважил молбата по ЗЗДН, като е определил за окончателни наложените със заповедта по чл. 18 от ЗЗДН мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, чрез които е задължил ответника да се въздържа от действия на домашно насилие спрямо молителката и му е забранил да приближава жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих за срок от 3 месеца, считано от постановяване на решението – 20.02.2023г. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН съдът е наложил на ответника глоба в размер на 200 лв. и го е осъдил да заплати направените от молителката разноски по делото, както и дължимата в полза на БРС държавна такса.

Предмет на въззивно обжалване е решението на БРС в частта досежно срока на наложената мярка по чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН, която е определена за минималния законов срок от три месеца, считано от 20.02.2023г. и досежно минималния размер на наложената му на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН глоба от 200 лв.

При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното решение в атакуваната в жалбата част въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо, като по съществото на спора съдът намира следното:

2

ЗЗДН има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най - близки взаимоотношения помежду си, попадащи в категорията лица по чл. 3, т. 1 от ЗЗДН.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.

Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, въз основа на ангажираните по делото доказателства, като същата напълно се споделя от настоящата инстанция и съответства и на направените правни изводи за доказаност на твърдените от молителката обстоятелства досежно извършено спрямо нея домашно насилие на посочената дата, като същите не се оспорват от страните, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.

Спорът, повдигнат с въззивната жалба е за неправилност на решението по съображения, че минималния тримесечен срок, за който е наложена мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН не е достатъчен за да обезпечи безопасност на пострадалата, както и, че минималният размер на наложената на извършителя глоба от 200 лв. е несъразмерен с извършеното нарушение.

По отношение на срока на мярката за защита чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН:

При налагането на мерките по чл. 5 от ЗЗДН и определяне на техния срок съдът не е обвързан от искането в молбата, нито по отношение на вида, нито по отношение на срока на поисканата мярка. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН съдът сам определя както конкретните мерки, така и срока по тях в рамките на закона.

С оглед характера на производството по ЗЗДН, представляващо спорна съдебна администрация, при определяне на мерките за защита следва да се вземат предвид личността на извършителя и пострадалия, интензитета на насилието, възможността то да продължи и последиците върху пострадалите лица. В конкретният случай, предвид данните по делото, съдът правилно е преценил, че деянието състава тежко физическо насилие, при което е нормално пострадалата да изпитва страх, но и унижение и накърняване на честта и достойнството. Съобразявайки тежестта на извършеното домашно насилие в първоинстанционното решение обосновано е прието, че възможните м е р к и с оглед ефективността и целената с тях защита на молителката, които следва да се наложат са тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН. Относно продължителността на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, въпреки, че е счел, че извършения акт на насилие е тежък по своя интензитет, съдът е определил минималния законов срок от три месеца, зачитайки и времето от 4 месеца, през което тази мярка била наложена на извършителя по силата на заповедта за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН. Така определения срок е обоснован от първоинстанционния съд с мотива, че този продължителността му е достатъчна за да бъде защитена пострадалата и за осигуряване на възможност за извършителя да преосмисли поведението си с цел да се въздържа от агресивни прояви за в бъдеще.

Настоящата инстанция не споделя доводите в обжалваното решение, че при преценка на продължителността на окончателния срок на мярката, следва да се съобразява и изтеклия към момента на постановяване на решението срок на наложената незабавна защита, тъй като тези доводи нямат законова опора. Този извод следва от обстоятелството, че нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН не предвижда при определяне на окончателния срок на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да се съобразява времето, през което по отношение на извършителя е действала мярка, наложена по реда на чл. 18 от ЗЗДН. Последната няма отношение към окончателната мярка и нейния срок, тъй като има друга функция- незабавна защита на пострадалия до окончателното разрешаване на спора дали е налице твърдяното домашно 3 насилие.

По отношение на срока на приложената окончателна мярка за защита, с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН законодателят е предоставил на съда във всеки конкретен случай да прецени какъв да бъде този срок в рамките от 3 до 18 месеца.

В случая съобразно твърденията в молбата и ангажираните свидетелски показания става ясно, че това е втората насилническа проява на ответника спрямо молителката, като преди това страните-съпрузи са живели добре, без сериозни пререкания. Съдът счита, че изложените в жалбата твърдения, че молителката е била жертва на домашно насилие многократно по време на съвместния живот с ответника, не следва да се вземат предвид за определяне на срока на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, тъй като по делото няма събрани такива данни, още повече, че тези твърдения са наведени за първи път в жалбата.

Затова при определяне на продължителността на наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, в настоящата хипотеза въззивната инстанция констатирайки, че се касае за инцидентна проява, която не съставлява обичайно поведение на извършителя, намира, че същата е в резултат на предхождащи конкретната дата събития и отношения между страните по повод желанието на пострадалата да се прекрати брака си с ответника и нежеланието на последният за това. Независимо от инцидентния характер на проявата, следва да се отчете и обстоятелството, че действията на ответника представляват домашно насилие в тежка форма, тъй като същите са нарушили телесната неприкосновеност на молителката и са довели до физическото й нараняване, вследствие на което са й причинени физически болки и страдание.

Ето защо, съобразявайки интензитета, степента и тежестта на действията на домашното насилие в конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че продължителността на наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН следва да бъде определена за срок от 6 месеца. Налагането на мярката за този срок ще осигури нужната защита на молителката и същевременно ще има предупредителен ефект по отношение на ответника съгласно чл. 21, ал.2 от ЗЗДН. С оглед горните съображения се налага отмяна на решението на първоинстанционния съд в тази част и постановяване на ново, с което срокът на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН следва да се измени от 3 на 6 месеца.