Решение № 763 от 14.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. Бургас, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120201966 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В.“ ЕООД, ЕИК *****, срещу Наказателно постановление № 22-0002296/15.05.2025г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас, с което за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на министъра на транспорта и съобщенията, на основание чл. 99, предл. 4 ЗАвПр на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Жалбоподателят оспорва обжалвания акт като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва извършването на нарушението. В жалбата се излагат твърдения, че дружеството –жалбоподател е отдало под наем процесното ППС на друго дружество, като жалбоподателят не е извършвал процесния международен превоз, за който е било издадено еднократно разрешително, за което се твърди, че не е било отчетено в срок от жалбоподателя. Поддържа се, че жалбоподателят не е инициирал издаването и не е получавал процесното еднократно разрешително за международен превоз. Сочи, че неправомерно е бил използван от друго търговско дружество издадения в полза на жалбоподателя международен лиценз за извършване на превози, за да се издаде разрешително за международен превоз, който е бил извършен от това друго дружество, наемател на автомобила, собственост на жалбоподателя.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно уведомен, представлява се от адв. С..

Поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Търговското дружество „В.“ ЕООД притежава лиценз на Общността № 14483 за международен превози на товари и е собственик на МПС влекач МАН TGA 8.840 с рег. № ****. На 28.05.2024 г. жалбоподателят е отдал под наем на „Т.“ ЕООД собственото си МПС за временно ползване за срок от 6 месеца.

През месец октомври 2024 г. жалбоподателят бил уведомен от митническа агенция „Е.“ ЕООД, че на тяхно име за собственото на дружеството МПС влекач МАН TGA 8.840 с рег.

№ **** е било издадено разрешително за международен превоз за Р., като транзитът не е бил приключен. След запознаване с изпратени от „Е.“ ЕООД документи (ЧМР, декларация Т-1), се констатирало, че жалбоподателят е бил посочен в тези документи като превозвач, при условие, че „В.“ ЕООД не е инициирало издаване на разрешение за превоз до Р. и не е извършвало процесния международен превоз. Установило, че спрямо „В.“ ЕООД са били извършени неправомерни действия, като са били посочени от трето лице за превозвач и въз основа на лиценза за международен превоз на „В.“ ЕООД, е било издадено еднократно разрешение за международен превоз, който не е бил извършен от жалбоподателя. На 24.10.2024 г. с нотариална покана жалбоподателят прекратил едностранно сключения с „Т.“ ЕООД договор за наем на превозното средство влекач, като изискал връщане на предаденото МПС. За така установените факти, жалбоподателят сигнализирал Районна прокуратураБургас.

След извършена справка в системата за автоматизирани резервации на разрешителни контролният орган е констатирал, че издаденото на жалбоподателя еднократно разрешително № 240477/2024 г. за международен превоз до Р. не е било отчетено в срока до 01.03.2025 г. При така направените констатации на 23.04.2025 г. свидетелят Л. на длъжност инспектор инспектор към ОО „АА“ гр. Бургас съставил срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие на 15.05.2025 г. било издадено и обжалваното в производството наказателно постановление, с което на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на министъра на транспорта и съобщенията.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелите Л. и Т.С. са обективни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно им дава вяра. Показанията на свидетеля С. изцяло се подкрепят от приложени в преписката писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

2

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

В случая на жалбоподателя се вменява извършено нарушение по чл.25 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно която получените разрешителни по реда на раздели III и V за съответната календарна година се отчитат от превозвача в срок до 1 март на следващата календарна година. От фактическа страна по делото обаче се установява, че жалбоподателят не е инициирал издаване на процесното разрешително № 240477/2024 г. и не е извършвало международен превоз съгласно разрешителното. От събрани писмени доказателства и от показанията на свидетеля Т.С. служител при жалбоподателя се установява, че притежаваните от „В.“ ЕООД лиценз за международен превоз и МПС влекач са били използвани неправомерно за издаване на еднократно разрешително за международен превоз за Р., като са били посочени неверни данни, че именно „В.“ ЕООД е превозвачът, който ще извърши превоза. Установява се, че еднократното разрешително за международен превоз № 240477/2024 г. е било издадено без знанието и съгласието на законния представител на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира, че неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, за това, че не е било отчетено в срок издаденото разрешително. След като се установява, че чрез неправомерни действия трети лица са получили разрешителното, като са посочили неверни данни за превозвача, неправилно АНО е приел, че в тежест на жалбоподателя е възникнало предвиденото в чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на министъра на транспорта и съобщенията задължение за отчитане на издаденото разрешително. Ето защо неизпълнението на това задължение не следва да се вменява във вина на жалбоподателя.

Следователно жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за което е бил санкциониран с издаване на обжалваното в производството наказателно постановление.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 22-0002296/15.05.2025г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас, с което за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на министъра на транспорта и съобщенията, на основание чл. 99, предл. 4 ЗАвПр на „В.“ ЕООД, ЕИК ***** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4