Присъда № 13 от 01.06.2022, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 435/2021
- Вид
- Присъда № 13
- Подписан
- 01.06.2022
- Състав
- Яника Тенева Бозаджиева
Цитирани разпоредби
- чл.57,ал.1, т.2 б."а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.20 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.59,ал.1 т.2 · Наказателен кодекс
- чл.144,ал.2, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда по НОХД № 435/ 2021г. по описа на СОС Обвинението, спрямо привлечените към отговорност лица по НОХД № 435/021г., за извършване на опит за убийство в съучастие като съизвършители по чл.115, вр.чл.20,ал.2, вр чл.18, ал.1 НК , е както следва:
-По отношение на подсъдимия ТР. Л. АС. - по чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.1 от НК на 24.12.2020 година, около 14.30 часа в гр. С. в къща с двор, находяща се на ул. „З.“ №, в съучастие като извършител с ПЛ. Т. ИЛ. от гр. С., направил опит умишлено да умъртви А. С. Ч. с ЕГН ********** от гр.
С., като нанесъл множество удари с ръце, с крака и с дървен предмет /пръчка/ по тялото на пострадалия, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.
-по отношение на подсъдимия ПЛ. Т. ИЛ., привлечен също за престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.1 от НК на 24.12.2020 година, около 14.30 часа в гр. С. в къща с двор, находяща се на ул. „З.“ №, в съучастие като извършител с ТР. Л. АС. от гр. С., направил опит умишлено да умъртви А. С. Ч. с ЕГН ********** от гр. С., като нанесъл множество удари с ръце, с крака и с дървен предмет /пръчка/ по тялото на пострадалия, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.- престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК.
В съдебно заседание по същество на делото представителят на държавното обвинение поддържа така повдигнатото обвинение. На базата на подробен анализ на доказателствата пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни по същото, като се вземе предвид най- вече заключението на съдебно-медицинската експертиза, от което се установява по категоричен начин, че вследствие на нанесения побой от двамата подсъдими, на пострадалия е причинено животозастрашаващо телесно увреждане, което без своевременната и компетентна намеса на медицински специалисти, би обусловило смъртта на пострадалия като еднозначна и сигурна последица.
Досежно индивидуализацията на наказателната отговорност пледира отговороността по отношение на подсъдимия Т.А. да се реализира при превес на отегчаващи същата обстоятелства, като се вземат предвид многобройните му осъждания, индикирани от справката за съдимост и се приеме, че се касае за личност с висока степен на обществена опасност.Според представителя на СОП следва да бъде определено наказание лишаване от свобода, в размер, близък до максималния, визиран в специалната разпоредба на чл.115 НК. По отношение на подс. П.И. прокуратурата застъпва становище, че е налице баланс на смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Следва да бъде определено наказанието около средния размер, посочен в НК. Счита, че гражданският иск е напълно доказан по основание и размер – да се уважи изцяло.Веществените доказателства следва да бъдат унищожени, а разноските- поставени в тежест на подсъдимите.
Представителят на частното обвинение споделя напълно фактическите и правни изводи на СОП, като застъпва становище, че обвинението, повдигнато с внесения обвинителен акт против двамата подсъдими е доказано по един безсъмнен начин. Причинната върза между нанесения побой и настъпилите 1 увреждания, за които СМЕ се произнася, че биха довели до настъпване на смъртта на пострадалия, също е извън всякакво съмнение. Поради краткото време от нанасяне на побоя до констатиране на уврежданията и травмите, не е възможен друг механизъм на причиняване на последните- напр. от самоувреждане или действията на трето лице. Частното обвинение изцяло се присъединява и подкрепя становището на прокуратурата за индивидуализацията на отговорността. Повереникът адв. П. моли съда да уважи изцяло гражданския иск така както е предявен, с твърдение, че е предявен във възможно минималния размер, предвид реалното застрашаване на живота, което е настъпило и болките, понесени от пострадалия Ч..
Защитникът на подс. А. -адв. М., принципно не оспорва изложените от прокуратурата факти за нанесен побой, съвместно от двамата подсъдими върху пострадалия, но оправдава осъществяването на побоя с пияното състояние на тримата и с невъзможността за постигане на съгласие за цената на музикална уредба, предложена да бъде закупена от страна на пострадалия от подсъдимите.При дадените факти защитникът оспорва прочита им, направен от държавното обвинение, привличайки подсъдимите за опит за умишлено убийство под формата на съизвършителство.Според защитата правилното прилагане на материалния закон налага подсъдимите да бъдат признати за виновни за причиняване на тежка телесна повреда на пострадалия, тъй като нанасяйки побоя не са целяли пряко причиняване на смъртта на пострадалия .
Към това становище се присъединява защитникът на подс. П.И.- адв. П., позовавайки се на съдебна практика, при която опит при умишлено престъпление е възможен само при пряк, а е недопустимо да има опит при евентуален умисъл. В случай, че е налице евентуален умисъл съдът следва да признае подсъдимия за виновен по по-лекия, реално причинен резултат.
И двамата защитници алтернативно пледират, в случай, че подсъдимите бъдат признати за виновни по повдигнатото обвинение, съдът да не възприема предложението на прокуратурата за определяне на наказанието лишаване от свобода в максимален размер, а следва да се вземе под внимание обстоятелството, че престъплението е останало недовършено- във фазата на опита, като съществено обстоятелство, смекчаващо отговорността при индивидуализирането и.
Същото това обстоятелство следва да се вземе под внимание при определяне на размера на гражданската отговорност- на обезщетението, което да бъде присъдено по предявения граждански иск, както и да се вземе под внимание провокативното поведение на пострадалия Ч., като инициатор на конфликта, който е предизвикал подсъдимите, псувайки ги. Налице е съпричиняване в определена степен, в каквато степен следва да бъде намален размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Съдът, на основата на съвкупната преценка от доказателства от различни доказателствени групи- писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 НПК, гласни- свидетелски показания на разпитаните свидетели пряко и непосредствено в съдебно заседание и показания от досъдебното 2 производство, приобщени по реда на чл.281 НПК, обясненията на двамата подсъдими, експертни заключения, преценени съвкупно, достигна до следните фактически изводи:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Свидетелят А. С. Ч. живеел в къща, находяща се в гр. С. на ул.“З.“ № 532. Той се познавал с подсъдимите А. с прякор „Б.“ и И. – „Ж.“, които живеели на същата улица в гр. С..Няколко месеца преди инкриминираната дата, при неволен инцидент синът на пострадалия –св. Ж.А. ударил с дърво сестрата на „Б.“ /Т.А./ с дърво в главата и от тогава отношенията между двете семейства- на Б. и на пострадалия Ал. Ч. били неприятелски, враждебни.
На 24.12.2020 година, около 14.00 часа, подсъдимият П.И. се обадил по телефона на свид. Ал. Ч. и му съобщил, че се намира в дома на другия подсъдим Т.А., като го поканил да дойде при тях в дома на „Б.“-подс. А., за да му покажат и предложат за закупуване музикална уредба с тонколони. Свид.
Ч. се съгласил и около 14.30 часа пристигнал в дома на подсъдимия А. заедно със свид. БЛ. В. М.. Двамата влезли във вътрешността на къщата, където, в една от стаите заварили двамата подсъдими, които били много пияни според констатацията на св. М.. Същият установил още, че Б. гледа към пострадалия Ч. „лошо“ и знаейки за предходния инцидент с удара на сестрата на Б., очаквал да се случи нещо лошо. Малко след това, двамата подсъдими накарали свид. Б.М. да придружи сина на подсъдимия А. до жилището на подс. И., където била уредбата за да я донесе, за да може Ч. да я пробва. В стаята останали свид. Ч., двамата подсъдими, а в жилищната сграда в този момент се намирала и свид. В.И. - леля на обв. А..
Видимо, двамата подсъдими били много пияни. Свидетелят Ч. и неговата съпруга И.Н. познавали техните навици и обичайно поведение, което имали към датата на инцидента- че имат навика „да пият по цял ден в дома на Б.“/пок.св. Н./. В един момент неочаквано за пострадалия Ч. двамата подсъдими се нахвърлили върху него и започнали да му нанасят множество удари с ръце и с крака по всички части на тялото.“Бихме го с шутове и юмруци“ –според признанията, направени от подс.И.- „Ж.“. След като по някакъв начин Ч. успял да се отскубне от нападателите си и да напусне жилищната сграда, двамата го догонили в дворното място и продължили побоя над него. В този момент по улицата в непосредствена близост до дворното място минавал непълнолетния свидетел Г.Ю.. Същият с ужас забелязал, как подсъдимите бият пострадалия с юмруци ритници. В един момент „Б.“ взел едно дърво и ударил пострадалия Ч. по гърба с него. От този удар Ч. бил повален на земята.След което „Ж.“-И. взел дървото от ръцете на „Б.“ и започнал с него да нанася последователни удари по гърба падналия на земята пострадал.През това време „Башнията“ го налагал с юмруци и ритници по цялото тяло. В един момент свидетелят дочул как Б. се опитва да възпре Ж. с думите : „Стига, ще го утепаме“, но Ж. не се съгласил да преустанови побоя: „Да го бием , няма да умре“. Свидетелят забелязал как пострадалият се е бил свил на кълбо на земята, с цел да се предпази от ударите. Уплашен за 3 живота на Ч., същият изтичал до дома му, намиращ се в непосредствена близост и съобщил на св. И.Н., с която пострадалият живеел на съпружески начала, видяното в двора на Б.: „Бързо, че бият мъжа ти“. Свид. Н. веднага излязла от къщата и тръгнала към къщата на подс. А., която се намирала наблизо на същата улица. Като наближила, забелязала пострадалия в момент, в който излизал от двора на къщата на подс. А.. Последния ходел трудно, олюлявал се, лицето му било подуто от побоя, свидетелката забелязала кръв по лицето и дрехите му. Свид. Н., подхванала пострадалия, който вече не можел да ходи. Последният и съобщил, че не му стига въздух и не може да диша. Съобщил още, че двамата подсъдими му нанесли побой. Свидетелят Б.В., който междувременно се бил върнал и също се намирал на улицата, възприел състоянието на пострадалия, наличието на кръв по лицето и дрехите му и последният го помолил: „Биха ме Б. и Ж., карайте ме в болницата, че умирам, много ме болят ребрата“.Тези думи били възприети и от сина на пострадалия –св. Ж.А.. Племеникът на пострадалия –св. А.С. забелязал състоянието на пострадалия непосредствено след нанесения побой, кръв по него и по дрехите му. По молба на св. Н. двамата със св. Василев незабавно откарали пострадалия във ФСМП С., със собствения на св. А.С. автомобил „Фолксваген Голф 3“, където му била оказана спешна помощ от дежурния лекар д-р Д., която съобщила на св.Ив. Д. – полицейски служител в РУ С., че пострадалият се намира в много тежко състояние и че съществува реална опасност за живота му.Вследствие на направената констатация от дежурния медицински екип в ЦСМП - С. , че здравословното състояние на пострадалия е критично, същият незабавно бил транспортиран с медицински автомобил в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД - гр. С., където бил приет за оказване на спешна медицинска помощ и лечение, и където критичното му състояние било овладяно след оказване на своевременна висококвалифицирана реанимационна и хирургична медицинска помощ.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза /том. първи, л. 134-143/, изготвено от в.л. Д.Н., изслушано и прието в съдебно заседание от 23.03.2022г., вследствие нанесения побой на постр. Ч. са били причинени множество контузии и двустранни околочни хематоми, множествени счупвания на 6, 9, 10 ребра в дясно и 5, 6, 7, 10, 11, 12 ребра в ляво, двустранно натрупване на въздух в средостението; масивен подкожен емфизем по глава, шия, тяло, скротум и бедрата. В заключението си, вещото лице е посочило, че горепосочените травми добре отговарят да са получени при нанасяне на удари с ръце и крака /юмруци и ритници/, както и с предмет тип „дърво“. В заключение се сочи, че гръдната травма - двустранни счупвания на ребрата с натрупване на въздух в средостението, както и масивния подкожен емфизем са довели до дихателна недостатъчност и е реализирало медикобиологичната характеристика „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“, а лицевата травма е причинила на пострадалия „болка и страдание“.
Разпечатката съдържа 18 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04e6e239-6206-4483-8899-a032ed2220db