Решение № 11 от 26.02.2021, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Плевен , 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ц. М. Янкулова Стоянова

Рени В. Г.а

Емилия А. Кунчева при участието на секретаря Десислава Ц. Гюзелева като разгледа докладваното от Ц. М. Янкулова Стоянова Въззивно гражданско дело № 20204400500704 по описа за 2020 година

Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от

ГПК.

Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от А. Г. А., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен, ул.“***“№45,ет.3 – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№941/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното от І-ви гр.с-в съдебно Решение №804/07.07.2020г.,

,в частта, в която са отхвърлени предявените от него против ответниците Л. В. К., А. Т. Т. и Ц. В. И., субективно съединени искове по чл.61,ал.2 от ЗЗД, за разликата от присъдените суми, до претендираните от 129.13лв. срещу всеки от тримата ответници.

Във въззивната жалба се твърди, че в частта, в която са отхвърлени съединените искове с правно основание по чл.61,ал.2 от ЗЗД, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Излагат се следните оплаквания: Съдът е отхвърлил иска за сумата, претендирана от ответниците за извършени от него ремонтни работи, т. нар.“обръщане“ на монтираната нова входна врата, представляваща обща част на етажната собственост. По делото са представени доказателства за извършването на тази дейност, която е заплатена от ищеца в размер на 80лв. С проекто-доклада по делото съдът е назначил 1 техническа експертиза, но не е връчил на ищеца препис от същия. Експертиза не е изготвена, но липсва определение за заличаването й. Допуснато е съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, с което са накърнени процесуалните права на ищеца. Прави се искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да се уважи исковата претенция по размер на 129.13лв. за всеки от тримата ответници.

Ответниците по въззивната жалба – Л. В. К., А.Т. Т. и Ц.В. И., чрез пълномощника адв. Н.Я. от АК-Плевен, са подали писмен отговор на същата, в който са изразили становище за нейната допустимост, но неоснователност. Правят искане да бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли изцяло иска на ищеца.

С Молба, регистрирана с Вх.№9221/09.10.2020г. по регистъра на Плевенски окръжен съд, ищецът е направил на основание чл.233 от ГПК отказ от иска, предявен от него против ответницата Ц. В. И. за сумата от 64.57лв., представляваща разлика от 64.56лв. до 129.13лв..

С Определение, постановено в открито съдебно заседание на въззивната инстанция по настоящето дело, проведено на 13.10.2020г., съдът е прекратил поради отказ от иска, производството относно предявения от ищеца А.А. против ответницата Ц. И., иск с правно основание чл.61,ал.2 от ЗЗД , за сумата от 64.57лв., представляваща разлика от 64.56лв. до 129.13лв.

Пред въззивната инстанция са представени нови писмени доказателства – нотариални актове за собственост на ответниците ( въззиваемите) , удостоверяващи вещните им права върху обекти в жилищни сгради-близнак, находящи се в гр.Плевен, ул.“***“№45 и №47, бивша ул.“Главинкова“.

Приети са заключение на единична и тройна технически експертизи.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба, обсъди събраните доказателства в двете инстанции и съобрази доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба, подадена от А. Г. А., ЕГН-********** - ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№941/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното от І-ви гр.с-в съдебно решение №804/07.07.2020г., в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца против ответниците искове по чл.61,ал.2 от ЗЗД, е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

2

Първоинстанционното производство по гр.д.№941/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание съедини при условията на евентуалност осъдителни искове, предявени от ищеца А. Г. А. ( понастоящем въззивен жалбоподател) против ответниците Л. В. К., А.Т. Т. и Ц. Насилена И. ( понастоящем ответници по въззивната жалба) с правно основание по чл.48,ал.7 във вр. ал.6 от ЗУЕС и с правно основание по чл.30,ал.3 от ЗС и обща цена 387.40лв.

В исковата молба се твърди следното: Жилищната сграда в гр.Плевен, ул.“***“№45, в която ищецът има жилище на третия етаж и жилищната сграда на същата улица, №47, в която тримата ответници притежават жилища съответно на първи, втори и трети етаж, имат общ вход. Общата входна врата е била дървена и амортизирана, изградена през 1961-1962г., и се е нуждаела от подмяна, за което ищецът е информирал собствениците на жилища. Със собствени средства същият е закупил и заплатил монтирането на нова алуминиева входна врата, като разходите му възлизат общо на стойност 774.780лв., от които 605лв. – демонтиране на старата и доставка и монтаж на нова; 114.80лв. – за „обръщане на вратата“, от които 80лв.за труд и 34.80лв. за материали;

55лв. за закупени 22бр. ключове за новата врата – за всички живущи.

Всеки от собствениците следва да поеме 1/6 от направените разходи за новата входна врата, тъй като жилищата са общо 6. Тримата ответници, обаче отказват доброволно да заплатят дължимите суми, поради което петитумът на исковата молба е да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца по 129.13лв., всеки един, представляващи 1/6 от направените разходи в размер на 774.80лв.

Ответниците са подали писмен отговор на исковата молба, с който са изразили становище за неоснователност на предявените срещу тях искове. Признават, че със свои средства ищецът е закупил и монтирал нова входна врата, но възразяват, че извършената от него дейност не е необходим ремонт на общите части. Твърдят, че не се е налагало подмяна на входната врата, а ищецът я е подменил въпреки тяхното несъгласие.

В първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства.

Плевенският районен съд, Гражданско граждански състав се е произнесъл с Решение №804/07.07.2020г. отделение,

І-ви

С него е приел, че е сезиран с обективно и субективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание по чл.48,ал.7 от ЗУЕС ( иск между етажни собственици) и по чл.61,ал.2 от ЗЗД ( водене на чужда работа без пълномощно).

Отхвърлил е предявените на основание чл.48,ал.7 от ЗУЕС субективно съединените искове, и е уважил частично обективно съединените при евентуалност, субективно съединени искове с правно основание по чл.61,ал.2 от ЗЗД, като е постановил следното:

Осъдил е ответника Л. В. К. да заплати на ишеца А. Г.А. на основание чл.61,ал.2 от ЗЗД, сумата от 115.80лв., представляваща приспадащата му се част от 3 разходите за обновяване и ремонт на входна врата, представляваща обща част на жилищни сгради-близнак, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2020г. до окончателното изплащане, като за разликата до 129.13лв., е отхвърлил иска като неоснователен.

Осъдил е ответницата А. Т.Т. да заплати на ишеца А. Г.А. на основание чл.61,ал.2 от ЗЗД, сумата от 115.80лв., представляваща приспадащата й се част от разходите за обновяване и ремонт на входна врата, представляваща обща част на жилищни сгради-близнак, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2020г. до окончателното изплащане, като за разликата до 129.13лв., е отхвърлил иска като неоснователен.

Осъдил е ответницата Ц. В.И. да заплати на ишеца А. Г.А. на основание чл.61,ал.2 от ЗЗД, сумата от 57.90лв., представляваща приспадащата й се част от разходите за обновяване и ремонт на входна врата, представляваща обща част на жилищни сгради-близнак, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2020г. до окончателното изплащане, като за разликата до 129.13лв., е отхвърлил иска като неоснователен.

Осъдил е ответниците Л. В. К. и А. т. Т. да заплатят на ищеца разноски по компенсация в размер на 102.37лв.-всеки един, а ищецът да заплати на ответницата Ц.И. разноски по компенсация в размер на 32.15лв.

Решението, в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание по чл.48,ал.7 от ЗУЕС е влязло в сила.

Ответниците не са подали въззивни жалби срещу решението, в частта, в която са уважени предявените от ищеца против тях искове по чл.61,ал.2 от ЗЗД, поради което и в тази част решението е влязло в сила.-( В частта, в която Л.К. е осъден да заплати на основание чл.61,ал.2 от ЗЗД сумата от 115.80лв., А. Т. е осъден а да заплати на основание чл.61,ал.2 от ЗЗД сумата от 115.80лв. и Ц.В. е осъдена да заплати на същото основание сумата от 57.90лв.) ЗД

Ищецът (понастоящем въззивен жалбоподател) А.А., след като е направил частичен отказ от претенцията си спрямо ответницата Ц.И., обжалва решението в частта, в която са отхвърлени предявените от него против ответниците искове по чл.61,ал.2 от ЗЗД, както следва: Срещу Л.К. – за разликата от 115.80лв. до 129.13лв., срещу А. Т. – за разликата от 115.80лв. до 129.13лв. и срещу Ц.В. – за разликата от 57.90лв. до 64.56лв., както и относно разноските.

Плевенският окръжен съд, настоящят въззивен състав приема, че в обжалваната част решението е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО, но НЕПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

4

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

За да уважи частично исковете по чл.61,ал.2 от ЗЗД първоинстанционният съд е приел следното: „Ищецът със свои средства е подменил входната врата, представляваща обща част. Извършените от него разходи не представляват необходим ремонт, а съставляват полезни разноски, тъй като увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. Съгласно чл.61,ал.2 от ЗЗД той може да претендира от останалите етажни собственици съответната част от направените разноски до размера на обогатяването и то ако работата е предприета уместно. Несъмнено, монтирането на нова алуминиева дограма на мястото на поставената през 60-те години на миналия век износена дървена врата, е уместно водена работа, която подобрява общата вещ и ползва всички етажни собственици. Ето защо всички останали собственици дължат връщане на направените от гестора полезни разноски, пропорционално на притежаваните от тях идеални части от общата част - обект на предприетата работа“. Въз основа на доказателствата, съдът е приел, че ишецът е доказал направени от него разноски за общата част в размер на 694.80лв. и съразмерно частите на ответниците е осъдил Л.К. е А. Т. да заплатят на ищеца по 115.80лв. всеки един - сума, представляваща 1/6 от доказаните разходи, а ответницата Ц.И.- сумата от 57.90лв., представляваща 1/12, тъй като същата е съсобственик с неучастващо в делото лице ( неин брат) на един от шестте апартамента в етажната собственост. Т.е. съдът е приел, че искът е доказан изцяло по основание и частично по размер.

Както беше посочено, в осъдителната част решението е влязло в сила и с оглед предмета на въззивната жалба, подадена от ищеца, пред въззивната инстанция спорът е висящ само относно стойността на труда за т. нар.“обръщане на врата“ след монтиране, за което ищецът твърди, че е заплатил 80лв.( осемдесет лв.).

За да отхвърли исковете за разликата от 115.80лв. до 129.13лв. по отношение на ответниците Л.К. и А. Т. и за разликата от 57.90лв. до 64.57лв. по отношение на Ц.И., първоинстанционният съд е приел, че твърдяната от ищеца дейност, изразяваща се в т. нар. „обръщане на врата“ е извършена, но ищецът не е представил доказателства за сумата от 80лв., която твърди, че е заплатил на трето лице за извършване същата. За да постанови този резултат е посочил, че представената разписка за получена от трето лице сума от 80лв. за тази ремонтна дейност, не е надлежно доказателство по ГПК.