Решение № 614 от 20.03.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6966/2024
- Вид
- Решение № 614
- Подписан
- 20.03.2025
- В сила
- 20.03.2025
- Състав
- ВАНЯ ВАСИЛЕВА КИСИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 614 гр. Бургас, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20242120106966 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от С. Г.
В., ЕГН:...., с адрес: гр. .....чрез пълномощника адв. Б. К. – БАК, със съдебен адрес: гр. ....., срещу Н. П. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....., с която се претендира от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15550 лв., представляваща заемна сума, дадена на основание сключен между страните договор за заем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Ищецът твърди, че на 04.10.2022г. е сключил договор с ответника, по силата, на който му е предоставил в заем сумата от 15550 лв., при подписване на договора, като последния има характер на разписка. Заемната сума е следвало да бъде върната на два пъти: на 04.10.2023г. – 8000 лв. и на 04.10.2024г. – 7550 лв., но към настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си за връщане.
Така предявеният иск е с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, 1 представлява се от адв. К., който прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован по реда на ч.41, ал.2 от ГПК, не се явява, не изпраща представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на неприсъствено решение, намира следното:
Разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки. Съгласно изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, на ответника, с разпореждането по чл.131 от ГПК, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, от неявяването му в съдебно заседание, от отсъствие от адреса, на който веднъж му е връчено съобщение лично и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Вероятната основателност на иска се установява от представените по делото писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 от ГПК.
При това положение на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски, поради което следва да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 622 лева - държавна такса. Представен е списък на разноските и доказателства за реалното им извършване.
Така мотивиран и на основание чл.239, ал.1 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. П. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. .....да заплати на С. Г.
В., ЕГН:...., с адрес: гр. .....сумата от 15 550 лв., представляваща заемна сума, дадена на основание сключен на 04.10.2022г., договор за заем между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. П. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. .... да заплати на С. Г.
В., ЕГН:...., с адрес: гр. ....., сумата от 622 лева, представляваща направените 2 съдебно-деловодни разноски – държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3