Решение № 199 от 20.05.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШ.ИЕ

№ 199 гр. ХАСКОВО, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500326 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е образувано по жалба, подадена от ЗАД „ДаллБогг:Животи Здраве“ АД – гр.София – длъжник по изпълнението против действията на частен съдебен изпълнител Николета Кавакова, извърШ.и по изп.д. № 20249290400248 и обективирани в постановление за разноски с изх.№ 12449 от 22.02.2024 год. год., с което е отказано да бъдат намалени приетите в изпълнителното производство разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 3 140 лева, с ДДС, с искане за отмяна на обжалваните действия като незаконосъобразни.

Постъпили са възражения от адвокат К. Г. – пълномощник на взискателя – К. А. Ш., със съображения за неоснователност на жалбата.

Постъпили са мотиви от частен съдебен изпълнител

/ЧСИ/ Николета Кавакова със съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително дело

№

20249290400248 по описа н а ЧСИ Николета Кавакова е образувано по молба от 26.01.2024 год., подадена от адвокат К. Г. – пълномощник на взискателя – К. А. Ш. и приложен към нея изпълнителен лист № 17 от 25.01.2024 год., издаден по в.гр.д. № 578 / 2023 год. по описа на Апелативен 1 съд - Пловдив, с който ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД – гр.София е осъден да заплати на К. А. Ш. суми в размер на 40 000 лева и на 1 514.62 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2021 год. до окончателното изплащане на сумите.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за определяне и присъждане в полза на Адвокатско дружество „Г. и Марков“, разноски по изпълнението в размер на 3 140 лева, с ДДС – възнаграждение за адвокат за осъществена безплатна правна помощ в полза на взискателя по изпълнението, съгласно приложени към молбата пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

С разпореждане от 26.01.2024 год. на съдебния изпълнител са приети разноски по изпълнението в размер на 3 140, с ДДС лева – адвокатски хонорар, съгласно искането на пълномощника на взискателя, направеното с молбата за образуване на изпълнителното дело.

На 26.01.2024 год. на длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение на парично задължение, включващо и приетите разноски от 3 140 лева – възнаграждение за адвокат и 4 202.20 лева – такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 26.01.2024 год., с възможност за заплащане на сумите в двуседмичен срок от връчване на поканата, сторено на 30.01.2024 год., видно от приложеното по делото известие за доставяне.

На 09.02.2024 год. от длъжника по изпълнението е постъпило възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на взискателя адвокатското възнаграждение в размер на 3 140 лева, с ДДС, с искане възнаграждението да бъде намалено на 200 лева, а пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ – определена по съразмерност.

С постановление от 22.02.2024 год. – предмет на обжалване в настоящото производство, съдебният изпълнител е отказал да намали приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 140 лева, с ДДС.

Постановлението е връчено на длъжника на 26.02.2024 год., а подадена от него жалба е приета на 28.02.2024 год., от което следва извода, че е подадена в двуседмичния срок за обжалване, съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна – длъжник по изпълнението и против подлежащ на обжалване акт – разноски по изпълнението, съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, по следните съображения: С реШ.ие на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд е прието, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнагражедние в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 2

101, параграф 1 от ДФЕС. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Съгласно чл.633 от ГПК, реШ.ията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища, поради което разреШ.ията, дадени в цитираното реШ.ие са задължителни за настоящия съдебен състав, който е длъжен да приеме, че Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, която е издадена от съсловна организация на адвокатите, а именно Висшия адвокатски съвет и с която се установяват минимални размери на адвокатските възнаграждения, които могат да се уговарят в сключени договори за поръчка, съдържа норми, които нарушават забраната за ограничаване на конкуренцията, установена с член 101, параграф 1 ДФЕС, както и да откаже да приложи разпоредбите на този акт. Съдът не може да приложи националната уредба, установена в Наредбата, като противоречаща на правото на ЕС, при нито едно свое произнасяне, включително и когато в друга законова норма от действащото право на Република България се препраща към този акт, защото тази правна норма също противоречи в тази си част на правото на ЕС и не може да бъде приложена. Точно такава е и нормата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, която в частта, в която е предвидено, че при определяне размера на възнаграждението дължимо на адвокат за осъществена в съдебно производство безплатна правна помощ, съдът, съответно съдебният изпълнител в изпълнителното производство, е ограничен от минималните размери на възнагражденията, предвидени в наредбата, противоречи на правото на ЕС и не следва да се прилага от съда.

Посочените в Наредбата размери не са обвързващи за съда.

За да определи какъв размер на адвокатско възнаграждение се следва на упълномощения адвокат за осъществената от него безплатна защита на взискателя следва да се вземат предвид данните за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията, извърШ.и от упълномощения адвокат.

Данни за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, се съдържат в Наредбата за заплащането на правната помощ, която за разлика от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4 / 2006 год. Съгласно чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнагражеднието за предоставяне на правна защита по изпълнително дело е от 50 лева до 150 лева.

Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че длъжник по изпълнителното дело е търговско дружество – застраховател, чийто статут и дейност за подчинени на специална регламентация, уредена в Кодекса за застраховането. Дейността на застрахователите подлежи на 3 държавно регулиране и надзор, който се извършва от Комисията за финансов надзор, като в закона са предвидени редица гаранции, които да обезпечават удовлетворяването на вземанията на лицата срещу всеки един застраховател, включително и да поддържа минимален гаранционен капитал. След като в закона са предвидени гаранции, които да обезпечават удовлетворяването на паричните вземания на всяко едно лице срещу застрахователя, то следва да се приеме, че за взискателя по процесното изпълнително дело не е съществувала необходимост да извършва каквито и да било действия по обезпечаване на възможността да се удовлетвори в хода на образуваното срещу застрахователя, изпълнително производство. Това значително намалява както правната, така и фактическата сложност на изпълнителоно дело.

С оглед на така установените факти за размера на възнагражеднието, което се заплаща за осъществена правна защита по дело, като настоящото и определената ниска степен на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че в тежест на длъжника следва да се възложат разноски за възнаграждение за упълномощен от взискателя адвокат за осъществена от него безплатна правна помощ в размер общо на 420 лева, с ДДС.

Изложените по-горе доводи обосновават извод за неправилност на обжалваното постановление, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него съдът постанови друго, с което по възражение на длъжника намали разноските за адвокатско възнаграждение на 420 лева, с ДДС.

Предвид извода за неправилно определен размер на разноските за адвокатско възнаграждение и с оглед изложените в жалбата оплаквания следва да се разгледа и въпроса за действителния размер на таксата, начислена по т.26 от ТТРЗЧСИ /Тарифата/, чието заплащане е за сметка на длъжника. Изхождайки от правилото, визирано в т.26, б.“д“ от Тарифата, от размера на дълга, формиран като сбор от вземанията, посочени в поканата за доброволно изпълнение – главници и изтеклата законна лихва, и намаления размер на адвокатското възнаграждение, посочения в поканата размер на таксите следва да бъде намален от 4 202.20 лева на 3 328 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на Частен съдебен изпълнител

Николета Кавакова, с рег.№ 929 от РКЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Хасково, извърШ.и по изпълнително дело № 20249290400248, обективирани в Постановление за разноски с изх.№ 12449 от 22.02.2024 год., вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ размера на приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна 4 правна помощ на взискателя, който от 3 140 лева, с ДДС, НАМАЛЯ на 420 лева, с ДДС.

ИЗМЕНЯ размера на определените в покана за доброволно изпълнение, разноски – такси по ТТРЗЧСИ, който от 4 202.20 лева, НАМАЛЯ на 3 328 лева.

РеШ.ието не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5