Определение № 1506 от 11.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1506 гр. Варна, 11.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20243100900243 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от С. Х. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“П. К.“ №**, действаща чрез адв.Д. П., със съдебен адрес: гр.Сливен, ул.“Добри Чинтулов“ №6, против “Марвен 2011“ ЕООД, с ЕИК 201451645, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“, бл.18, вх.Г, ет.2, ап.40, представлявано от Галина Томова Апостолова, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Сливница“ №52, чрез адв.М. Х.-Х., с която са предявени частични обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.265, ал.1, т.2 от ЗЗД и чл.79, ал.1 вр. чл.82 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 25150лв., съставляваща частична претенция от общо 37000лв., представляващи размера на разходите, необходими за поправката на неточно и некачествено изпълнени СМР по Договор от 10.07.2020г. за строителство на обект: Жилищна сграда в УПИ *******, кв.155 по плана на с.о.“Т.“, гр.В., мст “К. д.“, /ПИ с идентификатор ***********/, р-н “П.“, общ.Варна, от които: -936.54лв. с ДДС, представляващи разликата в стройността между договорени и изпълнени СМР; 3500.95лв. с ДДС, представляващи стойността за направа на необходими замазки за да се изравнят недопустимо големи неравности по подове; -10630.75лв. с ДДС, представляваща стойността за направа на хастарна мазилка на фасади; -9981.76лв., съставляващи частичен иск от 13767.39лв. с ДДС, представляващи стойността на разходите, нужни за отстраняване на отклонения при изпълнение на вертикални елементи /колони/ и хоризонтални елементи /греди и плочи/ и -100лв., съставляващи частичен иск от 3164.37лв. с ДДС, представляващи стойността на разходите, нужни за отстраняване на некачествено изпълнени СМР в резултат от неспазване на техническите правила и нормативи, и одобрените проекти при изпълнение на извършените от строителя СМР на процесния обект, както и сумата от 200лв., съставляваща частична претенция от 5000лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на Договор за строителство от 10.07.2020г., изразяващи се в средствата, нужни за преизчисляване на сградата с параметри на реалното й изпълнение, чрез което ще могат да бъдат остойностени разходите за отстраняване на констатираните 1 отклонения при изпълнение на вертикалните и хоризонтални елементи на сградата, ведно със законната лихва върху главниците, считано от дата на предявяване на иска-04.01.20224г. до окончателното им изплащане на дължимата сума. На основание чл.127, ал.4 от ГПК е посочена банкова сметка, по която могат да се заплатят претендираните суми, а имено сметка с IBAN: ****************

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което постановено разпореждане за връчване на препис от същата на ответника. В тази връзка съдът намира за неоснователно оплакването на ответника за нередовност на исковата молба, тъй като твърдените непълнота и противоречие, в действителност са отстранени с уточняващите молби на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, като наред с това при условията на чл.211 от ГПК е предявил насрещен частичен иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на С. Х. П. да му заплати сумата от 25200лв., съставляващи част от общо дължимите 90052.48лв. с ДДС, представляваща стойността на извършени и приети от ответницата СМР по Договор за строителство от 10.07.2020г., съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД за присъждане на въпросната сума, като стойността на извършени от ищеца без противопоставяне на ответницата строително-монтажни работи на процесният обект до етап “груб строеж“ на сградата. Отново в условията на евентуалност е предявен и частичен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за присъждане на процесната сума, с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, който се е обеднил в резултат от извършени за негова сметка СМР на процесният обект. Претендира се и законната лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба-19.06.2024г. до окончателното й изплащане на основание и чл.86, ал.1 от ЗЗД. На основание чл.127, ал.4 от ГПК е посочена банкова сметка, по която могат да се заплатят претендираните суми, а имено сметка с IBAN:

****************.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани с отговора на ответника, като е подаден и отговор на насрещната искова молба.

В срока по чл.373 от ГПК е депозиран допълнителен отговор, с който оспорват доводите на ищцата изложени в ДИМ. Подадена е и допълнителна насрещна искова молба.

От страна на ответницата по насрещният иск е подаден отговор на допълнителната насрещна искова молба

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че предявените насрещни претенции, са процесуално допустими, поради което производството по делото, следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:

2

С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

Възражението на ищцовата страна, че делото следва да се гледа реда на гражданските, а не по реда на търговските дела, се явява неоснователно, тъй като такова възражение може да се прави само от ответника, най-късно в срока за отговор на ИМ.

Обстоятелството, че в производството е приет насрещен иск, не може да повлияе на реда за разглеждане на делото, още повече, че ответника не е сезирал съда с искане по чл.369, ал.1 от ГПК, респективно към момента на възражението на ищцата, вече е била предприета двойна размяна на книжата.

Ищцата е направила искане за привличане на трето лице помагач-строителният надзор на обекта “Жилфонд-Инвест“ ЕООД, което е своевременно по смисъла на чл.219, ал.1 от ГПК вр. с чл.372, ал.2 от ГПК, в надлежната форма и от активно легитимирано лице.

Предвид изложените твърдения, че ако се установи, че лицето изпълняващо строителен надзор на процесния обект, е допуснало неспазване на технически правила и нормативи, и отклонения в одобрените инвестиционни проекти при изпълнение на СМР на обекта, то ищцата би имала иск към това трето лице за заплащане на тези щети на основание чл.168, ал.7 от ЗУТ, съдът намира, че при евентуален неблагоприятен за страната изход на спора, тя би имала противопоставими права, срещу третото лице помагач, т.е. че е налице правен интерес от привличането, поради което са налице предпоставките за положително произнасяне по искането.

Ответникът е направил искане за привличането на негова страна на трети лица помагачи, а именно на Д. К. М., в качеството й на проектант на строежа по част “Конструктивна“ и дружеството осъществявало функциите на строителен надзор на строежа-“Жилфонд-Инвест“ ЕООД. Така направеното искане е своевременно по смисъла на чл.367, ал.4 от ГПК вр. с чл.219, ал.1 от ГПК, в надлежната форма и от активно легитимирано лице.

С оглед наведените доводи за изпълнение от строителя на последващи СМР по задължителни предписания на проектанта, които са вписани в заповедната книга и които евентуално са основание за ангажиране на отговорност му по реда на чл.162 ал.6 от ЗУТ за действия при упражняване на авторския надзор по време на строителството, се налага извод, че при евентуален неблагоприятен за страната изход на спора, тя би имала противопоставими права, срещу третото лице помагач. Ето защо съдът намира, че за ответника е налице правен интерес от привличането Д. К. М. като подпомагаща го страна, поради което искането в тази му част следва да бъде уважено.

Искането за привличане на “Жилфонд-Инвест“ ЕООД като подпомагаща ответника страна, се явява неоснователно. Действително първата част от текста на чл.168, ал.7 от ЗУТ, предвижда носенето на отговорност от строителният надзор за щети, които са нанесени на възложителя и на другите участници в строителството, но в случая от страната не са 3 наведени твърдения за действия на надзора, които да са причинили щети конкретно на строителя. Наред с това визираната в цитираната правна норма солидарна отговорност на надзора заедно със строителя за щети, причинени от неспазване на техническите правила и нормативи, и одобрените проекти, всъщност обосновава интереса на възложителят-ищца за привличането на въпросното дружество като на подпомагаща я страна. Ето защо искането на ответното дружество за конституирането на “Жилфонд-Инвест“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ответника, следва да се остави без уважение.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните писмени доказателства, се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Искането на страните, в частност това на ищцата, за назначаване на СТЕ, следва да бъде уважено, тъй като поставените въпроси са от значение за пълното и правилно изясняване на спора от фактическа страна. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недопускане на експертиза по част от въпросите, тъй като доводите на страната се базират и налагат коментар на вече изслушаните заключения по същество, както и преценка на доказателствената им стойност, което на този етап е недопустимо. Ето защо, с оглед сложността и обема на задачите, и наличието на изслушани предходни експертни заключения, следва да се назначи тричленна СТЕ, която да отговори на въпросите на страните поставени с насрещните им искови молби и отговори на същите.

Искането на ищцата за назначаване на СИЕ, следва да се уважи тъй като поставените въпроси са допустими и относими за изясняване на спора от фактическа страна, като неоснователни са възраженията на ответника в обратният смисъл.

Като относимо за спора, следва да се уважи искането за задължаване на основание чл.190 от ГПК на ищцата и на третото лице помагач “Жилфонд-Инвест“ ЕООД, да представят по делото Акт обр.12 за строеж “Жилищна страда“ в УПИ *******, кв.155 по плана на СО “Т." /ПИ ***********/ гр.Варна. Също така следва да се уважи и искането на ищцата за задължаване на дружеството-изпълнител да представи документи за закупени след 12.01.2021г. арматурно желязо и бетон, нужни за направата на вертикали до кота + 6,75 м и + 8,85 м и плочите на кота 6,75 м и кота 8,85 м.

На основание чл.183 от ГПК, следва да се задължи ищцата да представи за констатация документ-три листа от тетрадка, съдържащи описание на дадени средства на М.

В..

С оглед изявлението на ответното дружеството, че понастоящем не може да потвърди или оспори подписите върху горепосоченият документ-три листа от тетрадка, понастоящем искането на ищцата за откриване на производство по чл.193 от ГПК за установяване на автентичността /авторството/ на документа не може да бъде открито, съответно не следва да се назначава СГЕ, защото не са сбъднали условията, при които се налага изследване на 4 достоверността на подписа на автора на твърдените разписки.

Оспорването от ищцата на съдържанието на представените по делото 8 бр. Актове обр.7 на основание чл.193 от ГПК, по съществено се явява вътрешно противоречиво, тъй като самата страна сочи, че същите представляват частни документи, които не носят нейн подпис, т.е. оспорва се доказателствената им стойност /непротивопоставимост/. Наред това въпросните документи не подлежат на проверка по посоченият процесуален ред за вярност /съдържание/, а само за автентичност /авторство/. Ето защо понастоящем не е възможно да се извърши произнасяне по искането на ищцата за откриване на производство по оспорване на частен документ по реда на чл.193 от ГПК, като това следва да стане в о.с.з., след съответните уточнения от страната.