Определение № 1638 от 02.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1638 гр. София, 02.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно наказателно дело № 20231100602814 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частен протест на СРП срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 915/13.03.2023г. на СРС, НО, 19-ти състав, постановено по ЧНД № 2984/2023г., с което е отменено Постановление на прокурор при СРП от 08.02.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 272/2022 г. по описа на СлО-СГП, пр. пр. №24072/2022 г. на СРП, като незаконосъобразно.

В протеста се излагат доводи, че Съдът не разполага с възможност да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правата на пострадалия. Сочи, че съдът е длъжен да се произнесе както по обосноваността, така и по законосъобразността на Постановлението на прокурора с което е прекратено наказателното производство и в тези рамки същият е следвало да ограничи своето произнасяне. Вместо да направи това, СРС бил отменил Постановлението поради това, че разследването не било предявено на пострадалите, без да вземе предвид, че фактическите и правните изводи на прокуратурата са правилни и обосновани. СРС неправилно бил отменил Постановлението на формално основание, без да вземе предвид, че престъплението, като юридически факт е правното основание за възникване на правата на пострадалия, а наблюдаващият прокурор бил направил извод, че деянието не съставлява престъпление. В заключение се иска отмяна на Определението на СРС и потвърждаване Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

Постъпила е и Молба – становище от Ц. П. Г., чрез адв. Г.Д.Г. в който отново заявяват, че и към настоящия момент не са запознати с материалите по ДП, в това число и с автотехническата и съдебномедицинската експертиза, независимо от отправените няколко молби за това към СРП. Сочи се, че фактическата обстановка не отговаря на обективната действителност, но поради това, че не са се запознали с материалите по ДП, не могат да упражнят адекватно правото си на защита. В заключение се иска потвърждаване Определението на СРС.

Съдът като взе предвид изложените в протеста доводи, намира следното :

Протестът е допустим, доколкото е подаден от процесуално легитимирано лице и в 1 законоустановения срок, но разгледан по същество, същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

На първо място, основателни са изложените доводи в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, изразяващо се в непредявяване на материалите по разследването на пострадалия, преди приключването му и изпращането му на прокурора за произнасяне по същество. Видно е от проведения разпит на св. Г. от 17.10.2022г /стр. 51 от ДП/, че същият е заявил изрично, че желае да участва в наказателното производство и желае да му бъдат предявени материалите по делото, като при невъзможност да присъства, същите да бъдат предявени на неговия упълномощен повереник. От материалите по ДП е видно, че това не е направено, а Прокурорът е постановил своят акт, без да бъдат спазени разпоредбите на чл. 227, ал. 2 от НПК и предявени материалите по разследването на пострадалия, нарушавайки по този начин правото му да защити правата и законните си интереси.

Отделно от това, както правилно е посочил прокурорът в производството по чл. 243, ал. 5 от НПК, на съдебен контрол подлежи обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това е проверка правилно и обосновано ли са упражнени правомощията на прокурора по чл. 243, ал. 1 от НПК, като орган, който ръководи разследването и осъществява надзор за законосъобразното му провеждане, който СРС е бил длъжен да извърши. Тази проверка обаче, може да бъде извършена и във въззивното производство, като настоящият съдебен състав счита, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство, са формирани необосновани фактически и правни изводи, като същото е постановено при непълнота на доказателствата.

По досъдебното производство не са извършени всички необходими за установяване на обективната истина процесуални действия и в този смисъл прокурорът необосновано е счел, че събраните доказателства са достатъчни за формиране на относимите към предмета на доказване фактически и правни изводи. Според настоящия състав, не са изяснени в цялост обстоятелствата по делото, свързани с това, в кой момент водачът на лекия автомобил Ц.Х.Ц. е възприел или е можел да възприеме движещия се с тротинетка св. Г..

Видно от протоколите за разпит на св. Г., същият е заявил, че с водачът на л. а. Фолксваген, Модел Голф, „са се видели“ когато Г. е бил задминат от управлявания от Ц. автомобил.

Действително, между казаното от Г. и от Ц. е налице противоречие, доколкото Ц. твърди, че е видял Г. едва след настъпването на ПТП-то, като това противоречие не е отстранено с предвидените в НПК способи. Определянето на момента в който св. Ц. е можел да възприеме св. Г. е от съществено значение за неговата възможност да предвиди и за задължението му да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Тези обстоятелства могат да бъдат установени както чрез повторен разпит на посочените свидетели, така също и посредством нова задача към експерта, изготвил автотехническата експертиза, който, като вземе предвид скоростта на движение на автомобила и тротинетката, дължината на улицата и времето през което двете превозни средства са се движели по нея, може с голяма точност да определи, какво е било положението на автомобила, управляван от св. Ц. спрямо тротинетката с която се е движил св. Г., във всеки един момент и да отговори на въпроса, бил ли е видим св. Г. за св. Ц. и от кой момент, тъй като от този момент възниква и задължението на св. Ц. да съобразява поведението си на пътя с движението на останалите участници в движението. Едва след изясняване на тези съставомерни обстоятелства, прокурорът може да извърши анализ и да достигне до съответните фактически и правни изводи.

С оглед на изложеното въззивният съдебен състав намира, че с постановлението на СГП от 08.02.2023 г. необосновано е прекратено наказателното производство. Досъдебното производство следва да продължи, като бъдат извършени необходимите за изясняване на обективната истина действия по разследването, каквито не са били проведени и каквито 2 настоящият съдебен състав е посочил по-горе като възможни и следващи се. Едва след това и след като бъдат изпълнени задълженията, посочени в чл. 227, ал. 2 от НПК, делото може да бъде изпратено на прокурора, който да извърши необходимата преценка, съобразно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от НПК.

Предвид всичко гореизложено, въззивният съдебен състав намира, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 915/13.03.2023г. на СРС, НО, 19-ти състав, постановено по ЧНД № 2984/2023г., с което е отменено Постановление на прокурор при СРП от 08.02.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 272/2022 г. по описа на СлО-СГП, пр. пр. №24072/2022 г. на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3