Решение № 11512 от 11.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20786/2024
- Вид
- Решение № 11512
- Подписан
- 11.06.2026
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- Чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, изр. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1, изр. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 11512 гр. С., 11.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110120786 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „********“ ЕАД, с ЕИК:
********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. А. Б., срещу ЗАД „*********“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4884,24 лева /включително 15 лева ликвидационни разноски/, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ в полза на трето лице /сервиз „Инд Ауто“ ООД/ по щета № *********, за възстановяване на увреждания по застрахован лек автомобил марка „*********“ модел „*********“, с рег. № *********, които ответното дружество дължи като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния за настъпване на вредите водач на МПС марка „*********“, с рег. № ********* при настъпило на 18.07.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.07.2023г. водачът на МПС марка „*********“ с peг. № ********* управлявал автомобила по АМ „*********“, като в района на ****-ти км. без наличието на неравности или други препятствия на пътя се разкъсва една от гумите на товарния автомобил, като части от нея /протектора/ се отделя и уврежда движещото се попътно зад товарния автомобил 1
МПС марка „*********“, модел „*********“, с peг. № ********* ТМ. Ищецът посочва, че ПТП-то е документирано с Двустранен констативен протокол от 18.07.2023 г. Посочва, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на МПС „*********“ с рег. № *********.
Твърди, че водачът на МПС марка „*********“ с peг. № ********* е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с валидно застрахователно покритие към датата на настъпване на процесното ПТП.
Посочва, че за увредения лек автомобил марка „*********“, модел „*********“ с рег. № *********, е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско+” със „********”, по полица № ********* и период на валидно застрахователното покритие към датата на настъпване на настъпване на процесното ПТП.
Твърди, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана щета № ********* за възстановяване на уврежданията по застрахования лек автомобил „*********“, модел „*********“ с рег. № *********, причинени вследствие на процесното ПТП. В тази връзка и щетите били отстранени от доверен сервиз, на който ищецът е заплатил сумата от 4869,24 лв. на 12.10.2023 г.
На следващо място по делото се твърди, че ищецът като застраховател по застраховка „Каско“ на МПС имал право да встъпи в правата на увредения срещу причинителя на вредата. В тази връзка се твърди, че в случая ПТП настъпило поради виновни и противоправни действия на водач на МПС марка „*********“ с рег. № *********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „*********“ АД в срока на валидно застрахователно покритие.
Предвид встъпването в правата на увреденото лице ищцовото дружество изпратило до ответника регресна покана за заплащане на сумата 4884,24 лева, представляваща сбор от заплатено застрахователно обезщетение от 4869,24 лева и 15 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата.
Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ЗАД „*********“ АД обаче е отказал да заплати претендираната сума, поради което ищецът предявява исковата молба по настоящото дело. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени, като иска ответникът да бъде осъден да заплати пълната сума на регресната претенция в размер на 4884,24 лева.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по 2 делото, е постъпил писмен отговор, в който оспорва предявения иск изцяло по oснование и размер, като неоснователен и недоказан.
Посочва, че настъпването на процесното ПТП не се дължи на вътрешни свойства на вещта, а на преминаване на застрахованото МПС „*********“ с рег. № ********* през неравности на пътното платно. Оспорва вината на водача на застрахованото при ответника МПС за настъпване на процесното ПТП, поради което оспорва и ответника да е отговорен за вредите, настъпили от процесното ПТП, тъй като отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално зависима от отговорността на застрахования водач.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.
Твърди, че процесното ПТП е настъпило поради преминаване на застрахованото МПС през дупка/неравност на пътното платно на републиканския път, за поддържането на което е отговорна Агенция „Пътна инфраструктура“.
Отделно от това, навежда, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на увредения от процесното ПТП лек автомобил „*********“ с рег. № *********, който е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост на движение и недостатъчна дистанция зад товарния автомобил, с което е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, поради което предявява възражение за съпричиняване и моли съда да намали обезщетението, в случай, че намери, че има основание за присъждане на такова.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът признае иска за основателен, го оспорва по размер, като посочва стойността на вредите, както и че всички ремонтирани детайли са увредени от процесното ПТП.
Оспорва размер на предявения иск, като посочва, че не всички вреди, за които ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение са следствие от процесното ПТП.
Не се оспорва, че водачът на автомобил „********* *********“ с рег. № ********* е бил застрахован по имуещствена застраховка „Каско+“, а водачът на МПС „*********“ – по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника към датата на настъпване на процесното ПТП, както и обстоятелството, че ищцовото дружество е заплатило сумата от 4869.24 лева.
Моли съдът да отхвърли предявения иск изцяло, евентуално да намали размер на присъденото обезщетение.
Прави възражение за прекомерност срещу разноските на ищеца за 3 адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4884,24 лева /включително 15 лева ликвидационни разноски/, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ в полза на трето лице /сервиз „*********“ ООД/ по щета № *********, за възстановяване на увреждания по застрахован лек автомобил марка „*********“ модел „*********“, с рег. № *********, които ответното дружество дължи като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния за настъпване на вредите водач на МПС марка „*********“, с рег. № ********* при настъпило на 18.07.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ в тежест на ищеца е да установи следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска – процесното ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед твърденията и изявленията на страните, обективирани в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните в производството: че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 4869,24 лева по процесната щета № ********* като обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, а също така, че водачът на автомобил „*********“, модел „*********“ с рег. № ********* е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско+“ при ищцовото дружество 4
„********“ ЕАД, както и че водачът на МПС „*********“ с рег. № ********* е застрахован по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ответника ЗАД „*********“ АД към датата на настъпване на процесното ПТП.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява и от събраните по делото доказателства, в това число двустранен констативен протокол за ПТП от 18.07.2023 г., заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по делото съдебна автотехническа експертиза, както и показанията на свидетелите А. М. К. /водач на лек автомобил „*********“, рег. № ********* към момента на реализиранен на процесния пътен инцидент/ и Н. ХИ. /водач на лек автомобил марка „*********“ модел „*********“, с рег. № ********* към момента на реализиранен на процесния пътен инцидент/, от които се установява следния механизъм на реализиране на процесното ПТП: На 18.07.2023 г., около 22:10 часа, влекач „*********“, рег.№ *********, с прикачено към него полуремарке „*********“, per.№ *********, се движи по АМ „*********“, с посока от гр. С. към гр. Б., и в района на км ****, на полуремарке „*********“, рег.№ *********, се спуква гума, вследствие на което се отлепя протектора, като парчета от него изхвърчат на пътното платно, вследствие на което настъпва съприкосновение с движещия се зад влекача, лек автомобил „********* *********“, рег.№ *********, при което на последния са причинени имуществени щети.
Описаният по-горе механизъм на реализиране на процесното ПТП се установява от събрания по делото доказателствен материал, в това число двустранен констативен протокол за ПТП от 18.07.2023 г., заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по делото съдебна автотехническа експертиза, както и показанията на свидетелите А. М. К.
/водач на влекач „*********“, рег.№ *********, с прикачено към него полуремарке „*********“, per.№ ********* към момента на реализиранен на процесния пътен инцидент/ и Н. ХИ. /водач на лек автомобил марка „*********“ модел „*********“, с рег. № ********* към момента на реализиранен на процесния пътен инцидент.
Действително в показанията си пред съда свидетелят А. М. К. /водач на влекач „*********“, рег.№ *********, с прикачено към него полуремарке „*********“, peг. № ********* към момента на реализиране на процесния пътен инцидент/ заяви, че е участвал в ПТП през 2023 г., на АМ „*********“ след *********, посока ********* – Б.; че протекторът на гумата му се отлепил /защото 5 се спукала гума/ и след 30 - 40 метра спрял; че непосредствено преди инцидента управлявал със скорост от 70-90 км/ч, тъй като с повече от 90 км/ч не му било разрешено да управлява МПС-то, както и че пътят имал малко неравности, но без да може да каже, дали от това се е спукала гумата; че ударът между управлявания от свидетеля К. автомобил и лек автомобил марка „*********“ модел „*********“, с рег. № ********* настъпил в аварийната лента, като другият водач се ударил с автомобила си си в протектора на гумата, който се бил отлепил; че вредите по другия автомобил били от дясната му страна; че водачът на лек автомобил марка „*********“ модел „*********“, с рег. № ********* сам си скъсал гумата над бронята, тъй като знаел, че има „Каско“.