Решение № 4774 от 17.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4774 гр. София, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110171311 по описа за 2021 година

Страни в производството са ищецът ЮР. Ч. СТ. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, бл.135, вх.В, ет.1, ап.42, и ответникът *** с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б.

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК за признаване за установено, че не съществува възможност поради изтичане на погасителна давност за принудително събиране на сумите 120,25лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.10.2014г. до плащането, 18,29лв. лихва за периода 30.11.2011г.-30.9.2014г., и 54,17лв. – разноски, по изпълнителен лист от 09.10.2015г., издаден по ч.гр.д. № 57702/2014г. на СРС, 51 състав, въз основа на който е образувано изп.д. № 1319/2018г. на ЧСИ ***, рег. № 844 на КЧСИ.

Ответникът оспорва иска. Сочи, че по изпълнителното дело са предприемани действия, които са прекъсвали давността, както и че вземането е установено с влязло в сила решение, поради което се прилага чл.117, ал.2 ЗЗД.

Страните не спорят, че *** е взискател, а ЮР. Ч. СТ. е длъжник по изп.д. № 1319/2018г. на ЧСИ ***, рег. № 844 на КЧСИ, за сумите 120,25лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.10.2014г. до плащането, 18,29лв. лихва за периода 30.11.2011г.30.9.2014г., и 54,17лв. – разноски, по изпълнителен лист от 09.10.2015г., издаден по ч.гр.д.

№ 57702/2014г. на СРС, 51 състав

Спори се дали давността е прекъсвана.

В тежест на ответника е да установи, че е предприел действия, прекъсващи давността.

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 57702/2014г. на СРС, 51 състав се 1 установява, че за гореспосочените суми е постановено влязло в сила на 2.10.2015г. съдебно решение. Изпълнителен лист е издаден на 9.10.2015г., молба за образуване на изпълнително дело с искане за предприемане на изпълнителни действия по преценка на ЧСИ е подадена на 18.5.2018г. Подавани са следващи молби за предприемане на изпълнителни действия – от 21.10.2019г., 21.11.2021г., а на 16.4.2021г. и 2.12..2021г. са наложени запори по вземания на длъжника. Освен това се установява, че на 6.12.2021г. длъжникът е платил по изпълнителното дело сумата 308,61лв., от които ЧСИ е превел на ответника 260,21лв.

Изпълнителното дело продължава да се води за публични задължения на ищеца, както и за събиране на разноски по изпълнението.

От правна страна съдът намира, че в случая възможността вземанията на ответника да се съберат по принудителен ред се погасява с изтичане на 5-годишен период от влизане в сила на съдебното решение /чл.117, ал.2 ЗЗД/, или ако давността не е прекъсвана/спирана, би изтекла на 2.10.2020г.

Относно допустимостта на иска: съдът намира, че въпреки извършеното плащане преди предявяване на иска по чл.439 ГПК ищецът има правен интерес от предявяването му.

/В този смисъл е Определение № 113 от 26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 577/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***: „Извършеното от жалбоподателя плащане на част от вземането, основаващо се на съдебно изпълнително основание - влязлото в сила решение по гр. д. № 361/2003 г. на СРС, не обосновава правен извод за отпадане правния интерес на длъжника да установи със сила на пресъдено нещо, че изпълняемото право е погасено и на взискателя не се дължи събиране на вземането по издадения изпълнителен лист, вкл. и по съображения черпени от диспозитивното начало./

От приложеното копие на изп.д. № 1319/2018г. на ЧСИ *** е видно, че с молбата за образуване на изпълнителното дело са поискани изпълнителни действия. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Следователно в процесния случай давността е прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, като в тази молба са поискани изпълнителни действия. След това давността е прекъсвана с молбите от 21.10.2019 и 21.11.2021г., както и с извършеното плащане на 6.12.2021г.

Перемпцията има правно значение за прекъсването на давността при действието на ППВС №3/1980г., тъй като до обявяването му на изгубило сила на 26.6.2015г. с т.10 от ТР №2/26.6.2015г. новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело. /Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/. В случая обаче изпълнението се е развило след отмяната на ППВС №3/1980г., поради което перемирането на изпълнението няма отношение към течение на давността. Съгласно цитираното Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик Борислав Белазелков, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, 2 че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

Предвид изложеното, съдът намира, че давността за процесните вземания не е изтекла, исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Относно разноските: При този изход на делото разноски се дължат на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Воден от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮР. Ч. СТ. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, бл.135, вх.В, ет.1, ап.42, срещу *** с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, иск за признаване за установено, че не съществува възможност поради изтичане на погасителна давност за принудително събиране на сумите 120,25лв. – главница, ведно със законната лихва от 23.10.2014г. до плащането, 18,29лв. лихва за периода 30.11.2011г.-30.9.2014г., и 54,17лв. – разноски, по изпълнителен лист от 09.10.2015г., издаден по ч.гр.д. № 57702/2014г. на СРС, 51 състав, въз основа на който е образувано изп.д. № 1319/2018г. на ЧСИ ***, рег. № 844 на КЧСИ.

ОСЪЖДА ЮР. Ч. СТ. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, бл.135, вх.В, ет.1, ап.42, да плати на *** с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Ястребец“ №23Б, сумата 100лв. съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3