Определение № 957 от 16.10.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 957 гр. Габрово, 16.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500598 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Юробанк България“ АД, чрез адвокат М. Ц. срещу Определение № 423 от 13.06.2025 г. постановено по гр.д. № 539/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК за допълване в частта за разноските на Решение № 82 от 19.03.2025 г.

Сочи, че в постановеното решение съдът правилно е приел, че ответникът Ц. Х. е дала повод за завеждане на настоящото дело, тъй като към датата на подаване на исковата молба дългът по кредита не е бил изплатен. След като ответницата е дала повод за завеждане на делото, в нейна тежест е да бъдат присъдени разноските по делото. Сочи, че ищецът е заплатил действително разноски в размер на 1155,89 лв., представляващи адвокатски хонорар за водене на настоящото производство срещу длъжника. Твърди, че съдът неправилно е приел, че договоренот адвокатско възнаграждение се претендира в определения в Наредба № 1/2004 г. размер, като никъде по делото не е посочено че тези разноски се основават на този подзаконов нормативен акт. Разноските са договорени между страните и техния размер и определянето им са изцяло вътрешни отношения, като не касаят предмета на делото. Изпълнените са законовите изисквания за присъждането им, като се представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение. Счита, че присъдените разноски в размер на 218,00 лв. за заповедното производство и 508,69 лв. за исковото производство са неоснователно намалени. По делото са положени всички необходими и съответстващи усилия за защитаване на правни интерес на „Юробанк България“ АД. Съдът е следвало да присъди адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на иска, като същевременно са положени всички действия с цел защита интереса на клиента.

Моли да се отмени обжалваното определение, като неоснователно и да се присъди пълния претендиран размер на разноските за адвокатско възнаграждение.

Отговор по подадената частна жалба не е постъпил от насрещната страна в указания 1 срок.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно легитимирано лице.

От събраните по делото доказателства се установява, че пред Районен съд – Севлиево е подадено заявление по чл. 417 от ГПК от „Юробанк България“ АД срещу длъжника Ц. А. Х. за парично вземане в размер на 11 152,00 лв. – дължима главница за периода от 12.09.2022 г.

– 16.10.2023 г.; възнаградителна лихва в размер на 666,13 лв., дължими за периода от 12.09.2022 г. до 04.05.2023 г.; мораторна лихва в размер на 1446,65 лв., дължими за периода 12.09.2022 г.-16.10.2023 г.; законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК до изплащане на вземането и съдебни в разноски в размер на държавна такса 265,30 лв. и адвокатски хонорар размер на 1 155,89 с ДДС. Представено е извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД. Издадена е Заповед № 641 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за претендираните суми по ч.гр.д. № 1145/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

С определение № 239 от 20.03.2024 г. е спряно допуснатото предварително изпълнеине по отношение на длъжника Ц. А. Х. по изп.д. № 20237320400530 на ЧСИ Весела Цонева и е указал на заявителя че може да предяви иск, като представи доказателства за това.

В указания срок е подадена искова молба от „Юробанк България“ АД срещу Ц. А. Х. с цена на иска 13 264,78 лв. по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. с определение № 650 от 01.08.2024 г. на ответника по делото е назначен особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, който е подал отговор на искова молба.

Делото е протекло в едно съдебно заседание, на което ищцовата страна не се е явила, но е депозирала молба със списък на разноските, като претендира: платена държавна такса в размер на 265,30 лв., заплатен адвокатски хонорар в размер на 1912,60 лв., депозит за особен представител в размер на 900,00 лв. и депозит за вещо лице в размер на 400,00 лв.

С решението си първоинстанционния съд е признал за установено, че Ц. А. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***” № *, дължи на „Юробанк България” АД, с ЕИК ***, и със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” № *, сумата в размер на 9 640,00 лв. – чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № FL1308271 от 10.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2023 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 641/26.10.2023 г. по ч. гр.д. № 1145/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево, на основание чл. 422 от ГПК, като е отхвърлила иска за главница над този размер до пълния претендиран размер от 11 152,00 лева, както и исковете за акцесорните вземания: сумата от 666,13 лева – възнаградителна лихва за периода 12.09.2022 г. до 04.05.2023 г. и сумата от 1446,65 лева – мораторна лихва за периода от 12.09.2022 г. до 16.10.2023 г., като неоснователни. Осъдила е Ц. А. Х. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на „Юробанк България” АД, с ЕИК ***, сумата от общо 2056,99 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които: сумата 1646,19 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 410,80 лева, представляваща разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 1145/2023 г. по описа на Районен съд - Севлиево.

В мотивите на решението, първоинстанционния съд е определил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство в размер на 218,01 лв., съобразно уважената част на иска е присъдено възнаграждение 508,69 лв. за исковото производство.

От „Юробанк България“ АД е постъпила молба за изменение на решението по чл. 248 от ГПК, като се иска за се присъдят претендираните разноски в пълен размер. Отговор на молбата не е постъпил.

2

С определение рег. № 423 от 13.06.2025 г. постановено по гр.д. № 539/2024 г. на СРС, молбата за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение, като съдът се е мотивирал, че при определяне на адвокатския хонорар е съобразил направеното възражение за прекомерност, обема на осъщественото процесуално представителство от пълномощника на заявителя в заповедното производство, фактическата и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания, както и цената на иска.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Материално правната отговорност за разноските по производството е деликтна по своя характер и безвиновна. Тя обхваща вредите за разноски, които са направени от насрещната страна по воденото производство, включващи и възнаграждението за един адвокат.

Настоящият състав намира, че е налице основание за редуциране на размера на разноските направени за един адвокат в исковото производство, след като съдът се съобрази със задължителният характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, §1 от ДФЕС и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

Въззивният състав приема, че при определяне на дължимите разноски от страна на ответника, първоинстанцинния съд е взел предвид всички сторени разноски от страна на ищеца: заплатени държавни такси, депозити за вещо лице и особен представител, както и заплатеното адвокатско възнаграждение. Също така е съобразил фактическата и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания – едно на 19.02.2025 г., цената на иска и възражението за прекомерност направено от особения представител с отговора на исковата молба и е определил нисък размер на адвокатското възнаграждение в исковото производство.

Предявената искова претенция е в размер на 13 264,78 лв., като е уважена от съда до размер на чистата стойност на изтегления кредит в размер на 9 640,00 лв., а е отхвърлена за останалата част.

Дължимият размер за адвокатско възнаграждение се присъжда, при съобразяване с действително извършената работа от адвоката и фактическата и правна сложност на делото.

При преценка на последните, въззивният съд намира, че определеният от първоинстанционния съд адвокатски хонорар в размер от 218,01 лв. за заповедното производство е правилно, но следва да бъде завишен размера на адвокатското възнаграждение съобразно уважената част на иска на 1 000,00 лв., което в достатъчна степен овъзмездява висококвалифицирания адвокатски труд пред първата инстанция по иск по чл.

422 от ГПК.

Във връзка с гореизложеното, на частния жалбоподател следва да се доприсъди сумата от 491,31 лв.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение рег. № 423 от 13.06.2025 г., постановено от Районен съд Севлиево по гр.д. № 539/2024 г., В ЧАСТТА, в която е оставено без уважение искането за изменение на Решение рег. № 82 от 19.03.2025 г. в частта за разноските по отношение на присъдения адвокатски хонорар за исковото производство пред Районен съд – Севлиево, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение рег. № 82 от 19.03.2025 г. постановено от Районен съд - Севлиево по гр.д. № 539/2024 г. като

ОСЪЖДА ответника Ц. А. Х., ЕГН ********** с адрес в гр. ***, ул. „*** „ № * да 3 дозаплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.

***, ул. „***“ № * сумата от още 491,31 лв. – заплатен адвокатски хонорар.

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 423 от 13.06.2025 г. по гр.д. № 539/2024 г. на Районен съд - Севлиево в останалата обжалвана част, с която е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение на Решение рег. № 82 от 19.03.2025 г. постановено по гр.д. № 539/2024 г. на Районен съд - Севлиево, в частта за разноските за заповедното производство – ч.гр.д. № 1145/2023 г. на СРС.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 957 гр. Габрово, 16.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500598 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Юробанк България“ АД, чрез адвокат М. Ц. срещу Определение № 423 от 13.06.2025 г. постановено по гр.д. № 539/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК за допълване в частта за разноските на Решение № 82 от 19.03.2025 г.

Сочи, че в постановеното решение съдът правилно е приел, че ответникът Ц. Х. е дала повод за завеждане на настоящото дело, тъй като към датата на подаване на исковата молба дългът по кредита не е бил изплатен. След като ответницата е дала повод за завеждане на делото, в нейна тежест е да бъдат присъдени разноските по делото. Сочи, че ищецът е заплатил действително разноски в размер на 1155,89 лв., представляващи адвокатски хонорар за водене на настоящото производство срещу длъжника. Твърди, че съдът неправилно е приел, че договоренот адвокатско възнаграждение се претендира в определения в Наредба № 1/2004 г. размер, като никъде по делото не е посочено че тези разноски се основават на този подзаконов нормативен акт. Разноските са договорени между страните и техния размер и определянето им са изцяло вътрешни отношения, като не касаят предмета на делото. Изпълнените са законовите изисквания за присъждането им, като се представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение. Счита, че присъдените разноски в размер на 218,00 лв. за заповедното производство и 508,69 лв. за исковото производство са неоснователно намалени. По делото са положени всички необходими и съответстващи усилия за защитаване на правни интерес на „Юробанк България“ АД. Съдът е следвало да присъди адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на иска, като същевременно са положени всички действия с цел защита интереса на клиента.