Определение № 3533 от 13.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3533 гр. София, 04.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20231100606134 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 345,ал.1,вр. с чл.341,ал.2, вр. с чл.249,ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на СРП срещу Протоколно определение № 2591 от 16.02.2023г., с което, в хода на разпоредително заседание по НОХД № 9285/2022г., по описа на СРС, НО, 96 състав, по реда на чл.248, ал.1,т.3, вр.чл.249, ал.1 от НПК, е прекратено съдебното производство по делото и то е върнато на прокурора поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

А именно: В обстоятелствената част на ОА за деяние по чл.206,ал.3,вр. с ал.1,вр. чл.29,ал.1,б.А НК не е конкретно посочването на мястото на извършване на деянието и съществува противоречие с посоченото там и това, в постановлението за привличане в качеството на обвиняем.

Горното нарушение, допуснато на фазата на досъдебното производство, според първоинстанционния съдия, е ограничило сериозно правата на обвиняемия, тъй като е довело до неяснота на повдигнатото обвинение и е затруднило организирането на защита на подс. И. К., а не може да бъде коригирано в съдебна фаза.

В подадения срещу определението частен протест се твърди, че атакуваното определение на СРС е незаконосъобразно, необосновано и 1 неправилно, като прокурорът се е аргументирал, че счита разминаването в местоизвършването, посочено в постановлението за привличане и това – в ОА за „незначително“, доколкото касае един и същ адрес, а и предвид константната съдебната практика и Тълкувателно решение № 2/02г. на ОСНК на ВКС, съгласно която окончателното обвинение по делото се повдига от прокурора с внесения обвинителен акт. Иска се отмяна на атакуваното протоколно определение.

Настоящият въззивен състав на СГС, като взе предвид доводите изложени в протеста и материалите по цялото производство по НОХД 9285/2022г., по описа на СРС, НО, 96 състав, намира следното:

Производството пред СРС е образувано по обвинителен акт, изготвен от прокурор от СРП, с който е повдигнато обвинение срещу И. С. К. за престъпление по чл.206,ал.3,вр. с ал.1,вр. чл.29,ал.1,б.А НК – за това, че :На 9.02.2019г., в гр.София, противозаконно присвоил чужда движима вещ – един брой мобилен телефон, марка „Ноки“",модел „3.1“, на стойност 234,60 лв., собственост на Ж.А.С., която владеел – била му предоставена от собственика да проведе телефонен разговор, като след разговора, К. не върнал телефона на С., като обсебването представлява опасен рецидив.

В изпълнение на задълженията си по чл.247а от НПК, съдиятадокладчик е насрочил разпоредително заседание по делото, в хода на което е постановено атакуваното определение на основание чл.249,ал.3 от НПК.

За да постанови определението си по чл.248, ал.1,т.3 от НПК, първоинстанционния съд е приел, че на досъдебното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо и в същото време е ограничило процесуалните права на обвиняемия, поради което и съдебното производство е било прекратено, а делото върнато на прокуратурата.

Протестът е подаден от надлежна страна, в срока по чл.342,ал.1 от НПК, като оспорвания съдебен акт подлежи на въззивен контрол на основание чл.249,ал.3 от НПК и като такъв, е допустим.

Разгледан по същество, протеста е основателен.

Първоинстанционния съд е констатирал следните обстоятелства, които е приел за съществени отстраними процесуални нарушения,ограничили 2 правата на обвиняемия:

С постановление за привличане в качеството на обвиняем от 15.06.2022г., подс. К. е привлечен за това, че на инкриминираната дата в гр.София, ж.к.“****“,бл.****“, на стълбите във входа на съответната жилищна сграда, е извършил престъплението , за което му е повдигнато обвинение. В обстоятелствената част на ОА обаче е посочено, че деянието е извършено не на стълбите във входа на жилищната сграда, а пред жилището на пострадалия С. в ж.к.“****“.

Районният съдия е приел, че от ОА не става ясно къде е извършено процесното деяние – дали на стълбите във входа на жилищната кооперация на ж.к.“****“,бл.****“ или пред самата жилищна сграда или на друго място в ж.к.“****“, доколкото в обстоятелствената част на ОА липсва каквато и да било конкретика в тази насока.

С горната констатация, приета от СРС за съществено и отстранимо нарушение, ограничило процесуалните права на обвиняемия, настоящия въззивен състав не намира, че следва да се солидаризира по следните аргументи:

Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване, като главното му предназначение е да формулира недвусмислено обвинението от фактическа и от юридическа страна.

Разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК изрично изисква, в обстоятелствената част на ОА да се посочи мястото на извършване на престъплението.

Настоящият въззивен състав констатира, че в обстоятелствената част на внесения срещу К. ОА за място на престъплението е посочено „…пред жилището си /на постр. С./, находящо се в ж.к.“****“, докато в диспозитива на ОА за място на извършването е посочено само „…в гр.София…“.

В постановлението за привличане на К. пък мястото на извършване е посочено като: „ …в гр.София, ж.к.“****“,бл.****, на стълбите във входа…“.

В цитираното в частния протест Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС се казва:

„…Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за 3 наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт….“.

„На предварителното производство се повдига обвинение, предназначено да определи най-общ, първоначален, "работен" предмет на доказване по делото. То може да бъде изменяно в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на разследването. В този смисъл обвинението по чл. 207 НПК е нестабилно, вариращо според настъпилите оперативни промени. Различните формулировки на обвинението за едно и също деяние, промените в правната му квалификация до изготвянето на обвинителния акт следват динамиката на процеса на разследване и промяната във фактическата обстановка съобразно събраните доказателства.

„Реквизитите на постановлението за повдигане на обвинение по чл. 207, ал. 2 НПК са задължителни с изключение на посочването на доказателствата, на които се основава обвинението. За конкретизацията на престъплението е достатъчно в постановлението да се посочат времето и мястото на извършването му, в обобщен вид всички фактически признаци на престъпния състав и приложимата норма от Особената част на Наказателния кодекс“.

И в този смисъл е неправилен извода на първоинстанционния съд, че същественото отстранимо нарушение идва от противоречието относно местоизвършителството, посочено в постановлението за привличане в качеството на обвиняем и това - в обстоятелствената част на ОА.

Съдът констатира, че в настоящия случай в обстоятелствената част на ОА е отразено, че инкриминираното деяние е осъществено пред жилището на пострадалия С. в ж.к.“****“, като не е посочен номер на блок, вход, етаж или апартамент, а в диспозитива за местоизвършителство се сочи само „в гр.София“.

При цялостно възприемане и оценка на ОА обаче, се вижда че местоизвършването е достатъчно точно индивидуализирано, предвид че в обстоятелствената част на ОА то е определено като „пред жилището“ на Жан С., а в самия ОА с точност е посочен адресът, на който се намира това жилище, поради което и не може да се приеме, че обвиняемият не би могъл да разбере в извършването на какво деяние е обвинен и къде го е извършил, за да се затрудни адекватно да организира защитата си.

Доколкото изготвянето на ОА се явява процесуална дейност във фазата на 4

ДП и доколкото ОА е финализиращото средство за формулиране на окончателното обвинение и единствено средство за повдигане на обвинение пред съда, съдебната практика приема, че разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 НПК охранява правото на обвиняемия „да бъде в подробности информиран за характера и причините за обвинението срещу него“ /чл.6, т.3 б.“а“ от ЕКЗПЧОС/.

В случая, настоящия въззивен състав намира, че внесения срещу И. К. ОА за престъпление по чл.206,ал.3,вр. с ал.1,вр. с чл.29,ал.1,б.А НК напълно отговаря на критериите, посочени в чл.246 НПК и правото на обвиняемия „да бъде в подробности информиран за характера и причините за обвинението срещу него“ е в пълен обем охранено, поради което и не счита, че е налице съществено отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на му на фазата на досъдебното производство.

Поради всички гореизложени аргументи, Втори въззивен състав на СГС не може да се солидаризира с мнението на първата инстанция, че е наложително да бъде върнат обвинителния акт на СРП за неговото коригиране.

Така мотивиран и на основание чл.345, вр. чл. 341, ал.2, вр. чл.

249, ал. 3 от НПК, Втори въззивен състав на СГС, НО ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Протоколно определение № 2591 от 16.02.2023г., с което, в хода на разпоредително заседание по НОХД № 9285/2022г., по описа на СРС, НО, 96 състав, по реда на чл.248, ал.1,т.3, вр.чл.249, ал.1 от НПК, е прекратено съдебното производство по делото и то е върнато на прокурора поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

В Р Ъ Щ А НОХД № 9285/2022г., по описа на СРС, НО, 96 състав продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

5 за

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6