Решение № 575 от 26.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Пловдив, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело № 20235300100374 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Г. Р. М., ЕГН **********, адрес: гр. С.**** предявена против С. Н. Т., с ЕГН:

**********,постоянен адрес: с. Р.**** и „Телевизия Евроком“ ООД, с ЕИК:

12176199, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, Парк хотел Москва, ет. Мецанин.

Ищецът твърди,че е к. на О. С. и о. к. на ПП „Герб“ за Пловдив област, а ответникът е бил н. п. в 48-то Народно събрание.

На 24.11.2022г. ответникът Т. взел участие в телевизионно предаване „Д.“, излъчено по телевизия „Евроком“, запис от което впоследствие бил качен и на интернет страницата на телевизията. Предаването било посветено на ищеца – и. д. к. на О. С.. По време на излъчването, паралелно на общ екран били излъчени изображения и интервюта на М.. През цялото предаване многократно се правели негативни внушения спрямо честността и почтеността на ищеца, като от Т. били изказани следните реплики: „…Имаме сигнал, който сме събрали доказателства за натиск и рекет върху хора, заплахи..“; „..М. е закачил на частна фирма вендинг машини за без електромери за общинската мрежа, за стълбовете за осветление без да отчита потреблението на ток, аз го разкрих това, подадох сигнал, има 1 доказателства, има снимки в полицията 400 страници доказателства...“, „..Ние от ПП „Възраждане“ много се радваме, че точно той е о. к. на Герб, защото той е символ на корупцията в нашия регион…“. Всяко от тези изявления съдържало само по себе си обвинение в извършване на престъпление.

Освен това, на 17.01.2023г. в 23:19 часа на интернет страницата на Т. било публикувано съобщение със следното съдържание: „К. на С. е прибрал над милион лева за да закупи техника за събиране и управление на отпадъците. С парите е закупил пребоядисана втора употреба техника.

Някои от фадромите са толкова зле, че две години не могат да ги регистрират в КАТ. Цените на които са закупени са като за нови. Освен това е прибрал почти още 200 хиляди лева за закупуване на специални кофи за разделно събиране на различните отпадъци. Някой в С. има ли кофи за разделно събиране, защото аз не съм виждал? За какво са отишли парите?“. Твърди се, че с това изказване също се приписва извършването на тежко престъпление, доколкото употребената дума „прибрал“ била равнозначна на „откраднал“.

Ищецът твърди, че изявленията на ответника Т. са неверни, тъй като той не е бил съпричастен към подобна престъпна дейност. Публичното разпространяване на клеветнически твърдения, каквито са посочените изявления, излизало от рамките на добросъвестното изразяване на мнение и свободата за словото. От направените изявления, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на личността му, уронване на неговия престиж и авторитет, изпитвал несигурност за бъдещето, бил опозорен пред близки хора, както и пред обществеността.

Твърди , че вторият ответник - „Телевизия Евроком“ ООД също следва да понесе деликтна отговорност, свързана с излъченото телевизионно предаване, тъй като носи редакционна отговорност за неговото съдържание.

Касае за вреди, претърпени от един и същ юридически факт по отношение на първия иск, се претендира осъждане на ответниците при условията на солидарност да му заплатят сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 24.11.2022г., представляващи неимуществени вреди, вследствие направени изказвания от С. Т. по време на телевизионно предаване „Д.“, излъчено по телевизия „ЕВРОКОМ“, 2 публикувано впоследствие на сайта и фейсбук страниците на телевизията и предаването.

По отношение на изказването, публикувано на интернет страницата на С. Т., се иска осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща неимуществени вреди, настъпили вследствие публикацията от 17.01.2023г.

В срока по чл.131 от ГПК са депозирани отговори на исковата молба.

В отговора си, ответното дружество оспорва предявения срещу него иск, както по основание, така и по размер. Твърди , че в случая не следва да се ангажира отговорността на дружество по чл. 49 от ЗЗД, тъй като не било налице възлагане по смисъла на закона. Освен това, деянието на първия ответник само по себе си не било противоправно, тъй като в нито едно от направените изказвания не се е съдържало обвинение в извършването на престъпление. Единствено, в изложената информация се съдържали изявления за знание, че има подадени сигнали, а в останалата си част Т. изказвал лично мнение и критика по политически и обществено значими въпроси. Употребените думи и изрази са били извадени от контекст, поради което не можело еднозначно да се установи техния смисъл и значение.

Посочва се също така, че свободата на печата и средствата за масова информация, правото на мнение, търсене и разпространение на информация са основополагащи принципи, закрепени в КРБ и ЕКЗПЧОС, поради което не следва да бъдат ограничавани. В случая дори следвало да се приеме поголяма търпимост към изразената критика с оглед качеството на ищеца – к. на О. С.. Оспорва се и настъпването на вреди от това деяние, тъй като в самата искова молба се съдържали данни за други и прехождащи излъчване на предаването „пререкания“ между С. Т. и Г. М., които именно са допринесли за неприятните усещания на ищеца. Твърди,че претендирания размер на обезщетението не съответствал на принципа за справедливост, тъй като бил прекомерно завишен. Формулиране е искане предявения иск да бъде отхвърен като неоснователен.

В писмения си отговор ответникът С. Т. не оспорва,че е бил народен представител и е гостувал в посоченото телевизионно предаване, но оспорва твърденията, че изразеното от него мнение представлява непозволено увреждане. Твърди, че е подал няколко сигнала до прокуратурата, което 3 всъщност е оповестено в телевизионния ефир, без да се съдържат конкретни твърдения за извършено престъпление. Ето защо, твърди,че поведението му не е противоправно. Искането е исковете като неоснователни да бъдат отхвърлени.

От фактическа страна в процеса се установи следното:

От приложените материали по пр. № 3736/2021г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, се установява, че проверката е инициирана по жалба на С. Т. за това, че според неговите твърдения е бил заплашен от ш. на г-н М..

Снети са обяснения от Т. и А.П. – ш.. С постановление от 02.04.2021г. е отказано образуването на досъдебно производство.

Приложена е пр.пр. № 12651/2022г. на РП – Пловдив, съдържаща материалите по преписка рег. № 333000-7788/2022г. по описа на РУ-С., образувана по повод сигнали на С. Т., завършила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство във връзка с твърдения за извършени престъпления по служба от Г. М..

Изготвена е по делото съдебно-техническа експертиза. Чрез експертизата е пресъздаден разговор на водещия и неговия гост в предаването „Д.“ на телевизия „Евроком“ от 24.11.2022г. Изследван е фейсбук профила на ответника Т., като е открита публикация без прикачен видео материал към нея от 24.11.2022г. По ключова дума „Т.“ е открит видеозапис на предаването във Фейсбук и на интернет страницата на телевизията, който съответства на представения от ищеца видео и аудио материал. Съдът кредитира изготвеното заключение като компетентно и безпристрастно. При разпита на в.л. в съдебно заседание се установява наличие на публикация на Фейсбук страницата на Т. от 17.01.2023г. с цитирано в исковата молба съдържание.

По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитана е св. Й.Б., която твърди, че е работила като ф. към О. С.. Сочи, че е имало много публикации от страна на г-н Т., които били обидни, затруднявали работата, тъй като влияели психически както на к., така и на сл.. Знае за конкретната публикация, съдържаща обвинения, че к. е присвоил 200 000 лв. за закупуване на техника. Свидетелката показала публикацията на М., който много се ядосал като я видял. Заявява, че в О.та много се работило, благодарение на к. се променил града. След тези публикации, хората започнали да шушукат, М. се затворил в себе си, отказвал срещи със сл..

4

Закупените кофи за боклук за О.та и фадроми били нови, чрез обществена поръчка, след което раздадени в О.та. Имало и техника втора употреба.

Разпитан е и св. Л.М. – зам.-к. в О. С.. Спомня си за телевизионната изява на Т.. Гледал видеото, чул обвинения срещу к., че е свързал кафе машини към осветлението на О.та. Казаното не отговаряло на истината. Има кафе машини, закачени към общинската мрежа, но с поставен електромер. Към уличното осветление през деня нямало електрозахранване. Във видеото, ответника квалифицирал к. като символ на корупцията. Това му се отразило, спрял да обядва със сл.. Не излизал в града, затворил се в кабинета, спрял да общува с колегите. Паркирал на задния вход на О.та, не влизал през централния, за да избегне контакта с хора. Свидетелят заявява, че е виждал на бюрото на М. хапчета. В този период, ищецът значително отслабнал. Променил начина си на обличане. Разбрал от с. на ищеца, че не можел да спи, не се хранил вечер.

Свидетелят заявява, че няма сведения за рекет в О.та, противно на твърденията на ответника. Знае, че ш.ът на О.та е имал някакви допирни точки с Т., но когато М. разбрал, веднага го освободил от работа. От „С.о.“ и ТСУ са ходили на проверки по сигнали на граждани. Към момента, М. не бил вече к.. Загубил изборите заради такива обвинения.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. т. е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпване на вреди, причинно следствена връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат, наличието на вина у причинителя, като наличието на вина се предполага по силата на оборимата презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба.

За да бъде уважен предявен иск по чл. 49 от ЗЗД, освен посочените елементи, следва да бъде установено също, че деликтът е осъществен по повод или в изпълнение на възложена работа.

В конкретният случай се касае за телевизионно интервю в предаването „Д.“ на телевизия „Евроком“, в което е участвал ответникът С. Т.. Описаната 5 в исковата молба фактическа обстановка, съответно направените изявления от страна на ответника, се потвърдиха изцяло от събраните по делото доказателства, а именно – изготвената съдебно-техническа експертиза, както и разпитаните по делото свидетели. Установи се фактът, че предаването е било излъчено от телевизията, управлявана от втория ответник и разгласено чрез интернет и Фейсбук страниците на телевизията.

Доколкото от фактическа страна, твърденията на ищцовата страна се потвърждават от събраните доказателства, следва да се анализират останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

В исковата молба се навеждат съображения за клеветнически твърдения от страна на ответника Т. по адрес на Г. М..

Като клевета следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Фактическите твърдения, за които се поддържа, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на издателя. В случай, че са неверни - издателят носи отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото лицето, което ги изнася не е проявило дължимата грижа да провери достоверността на информацията. Във всеки конкретен случай следва да се прави разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на ограниченията на правото на свободно изразяване на мнение по чл. 39-41 от КРБ и оценъчните съждения, които са извън този обсег. Не е противоправно поведението по повод изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (в този смисъл е решение на ВКС, III г. о. по гр. д. № 1438/2009 г.).