Акт от 30.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 55167/2025
- Подписан
- 30.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 20392 гр. София, 30.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110155167 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца суми, които касаят топлоснабден имот апартамент ., находящ се в гр. .., както следва:
Срещу Г. С. Г. за сумата 703,99 евро, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2023г. до м.04.2025г., ведно със законната лихва от 16.12.2025г. до изплащане на вземането, сумата 74,75 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2024г. до 21.11.2025г., сумата 7,20 евро, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2023г. до м.04.2025г., ведно със законната лихва от 16.12.2025г. до изплащане на вземането и сумата 2,19 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 16.07.2023г. до 21.11.2025г.
Срещу Н. Ц. Д. за сумата 703,99 евро, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2023г. до м.04.2025г., ведно със законната лихва от 16.12.2025г. до изплащане на вземането, сумата 74,75 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2024г. до 21.11.2025г., сумата 7,20 евро, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2023г. до м.04.2025г., ведно със законната лихва от 16.12.2025г. до изплащане на вземането и сумата 2,19 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за 1 периода от 16.07.2023г. до 21.11.2025г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ответниците Г. С. Г. и Н. Ц. Д. не са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. В открито съдебно заседание ответницата Н. Д. заявява, че не оспорва предявените искове.
Третото лице помагач „.“ EООД изразява становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците по силата на което е престирал и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на всеки от ответниците е да докажат погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са 2 длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме за установено, че през исковия период собственик на имота се явява П. Г. Ц.. В тази насока е представен нотариален акт за покупко-продажба ., том ., дело № ., съставен от нотариус при СРС, от който се установява, че на 18.04.1996 г. Д. Г. Б. и Т. И. Б.а са продали на П. Г. Ц. процесния недвижим имот – апартамент ., находящ се в гр. .
От извършената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2019 г. се установява, че П. Г. Ц. е починала на 10.10.2025г. (след края на процесния отчетен период), за което е съставен смъртен акт № . г., издаден от ., като е оставила за наследници по закон синовете си Г. С. Г., Д.Ц.Д. (починал) и дъщеря си Н. Ц. Д.. Съгласно чл.5, ал.1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, поради което следва да се приеме, че всеки от ответниците е придобил по 1/3 ид.ч. от собствеността върху имота. Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е наличието на собственост върху топлоснабден имот, което в случая следва да се приеме за установено, респективно по силата на нормативните разпоредби е съществувало облигационно отношение между наследодателя на ответниците и ищеца през периода от м.05.2023г. до м.04.2025г. С оглед настъпилата смърт на наследодателя на 10.10.2025г., ответниците Г. С.а Г. и Н. Ц. Д. отговарят за процесните задължения в качеството си на наследници до размера на квотата 3 си в съсобствеността – по 1/3 ид.ч. всеки от тях, а не както се твърди от ищеца при квота ½ ид.ч. Иск срещу наследници на починалия син на наследодателката П. Ц. - Д.Ц.Д. не е предявен, съответно не би могло да се приеме, че неговата 1/3 ид.ч. е преминала към другите ответници в производството.
Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Между страните няма спор за реално доставеното и консумирано количество на топлинна енергия, поради което съдът приема, че посочените от ищеца суми и обективирани в представените писмени доказателства /фактури и изравнителни сметки/ съответстват на реално доставеното количество топлинна енергия, възлизаща в общ размер на 2753,77 лева за периода от м.05.2023 г. до м.04.2025 г. Както се посочи и по-горе ответниците отговарят до размера на квотата си в съсобствеността, или в случая по 469,33 евро за всеки ответник, като искът до пълния предявен размер от 703,99 евро следва да се отхвърли.
За процесния период приложими към облигационните отношения между страните са били ОУ одобрени с Решение № .г. на КЕВР, в сила от 11.07.2016г.
Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за забава. Доколкото се установи частична основателност на предявения иск за главница, а ищецът е начислил законната лихва върху общо претендираната сума, то искът за законна лихва срещу ответниците на основание чл. 162 ГПК следва да се уважи до размера от 49,83 евро, като се отхвърли до пълния предявен размер от 74,75 евро.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Ето защо, предявеният иск за услугата дялово разпределение следва да се уважи до размера на квотата на ответниците в съсобствеността или по 4,80 евро за всеки. Следва да се приеме, че ответниците не дължат обезщетение за забавено плащане, тъй като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че техният наследодател е бил поканен или че е следвало да заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва основание за отговорност за неизпълнение в срок.
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца за исковия процес следва да бъде присъдена сумата 71,43 евро - разноски за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
4
Ответниците не са заявили искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. .. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ на .. ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. .., сумата 469,33 евро, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2023г. до м.04.2025г., ведно със законната лихва от 16.12.2025г. до изплащане на вземането, сумата 49,83 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2024г. до 21.11.2025г., сумата 4,80 евро, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2023г. до м.04.2025г., ведно със законната лихва от 16.12.2025г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент ., находящ се в гр. .., като ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия до пълния предявен размер от 703,99 евро, иска за мораторна лихва до пълния предявен размер от 74,75 евро, иска за дялово разпределение до пълния предявен размер от 7,20 евро и иска за сумата 2,19 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2023г. до 21.11.2025г.
ОСЪЖДА Н. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. .. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ на .. ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. .., сумата 469,33 евро, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2023г. до м.04.2025г., ведно със законната лихва от 16.12.2025г. до изплащане на вземането, сумата 49,83 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2024г. до 21.11.2025г., сумата 4,80 евро, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2023г. до м.04.2025г., ведно със законната лихва от 16.12.2025г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент ., находящ се в гр. .., като ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия до пълния предявен размер от 703,99 евро, иска за мораторна лихва до пълния предявен размер от 74,75 евро, иска за дялово разпределение до пълния предявен размер от 7,20 евро и иска за сумата 2,19 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2023г. до 21.11.2025г.