Решение № 317 от 17.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. С., 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20255500900069 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от з.“ АД – гр.С. против Д. Д. Г. от гр.Ч..

Изложено е в исковата молба, че на 17.10.2021г., около 20:20 часа по път 608, км. 30, общ. С., в посока север се е движил лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с peг. № **, собственост на К.С.Д., ЕГН **********, управляван от Д. Д. Г., ЕГН **********, като при движение със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия, водачът Г. изгубил контрол над автомобила, излязъл извън платното за движение и попаднал в дере.

Вследствие на това е реализирано ПТП - самокатастрофа и е ангажирана отговорността на „З.“ АД в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Посочено е, че във връзка с настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол с пострадали лица от 17.10.2021 г. по описа на ОДМВР - С. и е образувано досъдебно производство (ДП) № 273/2021г. по описа на ОДМВР - С.. Сочи, че лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра" с peг. № **, управляван Д. Д. Г., е бил застрахован по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите в „З.“ АД по силата на застрахователна полица BG/30/121002905219, валидна към датата на застрахователното събитие 17.10.2021 г.

Сочи, че по повод процесното събитие и предявена от името на пострадалия от ПТП пътник в лекия автомобил - Г.Й.М., в ищцовото дружество е образувана щета, регистрирана под номер ***/2021.

Грета Маринова е упражнила правото си на пряк иск срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 432 от КЗ. Вследствие на Решение на Окръжен съд – гр.С. по т.д. № 89/2022 г. и 1 последвалото въззивно решение № 134/03.04.2024 г. на Апелативен съд - М., 2-ри търговски състав по в.т.д. 718/2023г. „З.“ АД е осъдено да заплати на пострадалия от въпросното ПТП пътник Г.Й.М. сумата от 80 000,00 лв.

(осемдесет хиляди лева) главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно с лихва върху нея и други съдебни разноски.

Посочено е, че в хода на т.д. № 89/2022г. по описа на Окръжен съд - С. Д. Д. Г. е бил привлечен в качеството на трето лице – помагач, като решението по търговското и въззивното търговско дело са взети с участието на виновния водач, което изрично е посочено в горепосочените решения.

Заявява, че горепосочената сума е заплатена на ищцата Г.Й.М. в хода на образувано срещу дружеството производство, въз основа на Изпълнителен лист № 87/09.04.2024 г., издаден от Апелативен съд - М., изпълнително дело № 213/2024 г. по описа на ЧСИ Р. с peг. № 868 - с платежно нареждане от 17.06.2024г., като по този начин претенцията на ищцата е удовлетворена в пълен размер.

Заявява, че основава регресната си претенция към Д. Д. Г. на Констативен протокол с пострадали лица от 17.10.2021 г. по описа на ОД на МВР- С. и образуваното досъдебно производство (ДП) № 273/2021, в които изрично е посочено, че лицето е управлявало автомобила без валидно свидетелство за управление на МПС, както и че виновният водач е употребил алкохол, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта на виновния водач е отчетена на 1,28 % промила, които обстоятелства основават правният интерес на „З." АД да предяви регресните си права по смисъла на чл. 500, ал.1, т.3 от Кодекса за Застраховането (КЗ). Излага доводи, че съгласно чл. 500. ал.1, т.1 от КЗ: „(1) (Изм. -ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.) Освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:

1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества“. И според ал.2 на същия член от КЗ „ (2) Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.

Твърди, че при тази хипотеза възниква право на застрахователя на законова суброгация до размера на всичко платено на увредения. Сочи, че регресното право на застрахователя не е същинско застрахователно право, тъй като не е част от съдържанието на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но то възниква по силата на закона с плащането на 2 застрахователното обезщетение. Заявява, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал.2 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, след изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, застрахователят встъпва в правата на увредения водач от непозволеното увреждане срещу причинителя на вредите и застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди, че до момента претендираната сума не е изплатена, откъдето за З. АД възниква правният интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Намира, че от ангажираните доказателства с исковата молба категорично се установяват всички предпоставки за правото на застрахователя да се суброгира изцяло в правата на увреденото лице до размера на платеното му обезщетение срещу причинителя на вредите: наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования по „Гражданска отговорност”, заплатено застрахователно обезщетение на увредения водач, в изпълнение на задълженията по застрахователното правоотношение по „Гражданска отговорност”, противоправно поведение, увреждане, причинно-следствена връзка между поведението и вредите, вина на ответника делинквент, размера на вредите.

Отбелязва, че на основание чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), длъжникът е изпаднал в забава, поради което дължи законна лихва върху сумата от датата на входиране на настоящата искова молба.

На основание чл. 127, ал.4 от ГПК, представя банкова сметка, по която ответника може да плати присъдената сума.

Моли, ако ответникът не бъде открит на адреса, съдът служебно да извърши справки за постоянен и настоящ адрес, както и за актуален работодател.

Моли, да се осъди ответника Д. Д. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Ч., ** да му заплати:

1/ На основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сума в размер 80 000,00 лв. (осемдесет хиляди лева), представляваща изплатено от З. АД застрахователно обезщетение;

2/ Законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на настоящата искова молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото, в това число адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 367 от ГПК ответникът не е представил отговор, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът е направил искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е 3 представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239, ал.1, т.1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Видно от материалите по делото, тези изисквания са изпълнени по отношение на ответника, същият е редовно призован и са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа.

Второто изискване, съгласно чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение е искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Съдът счита, че и това изискване в случая е налице, видно от представените по делото доказателства.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, искът с правно основание чл. 500 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД е допустим и основателен и следва да бъде уважен от съда.

Безспорно е установено съществуването на валидна застраховка по отношение собствеността и ползването на л.а. Опел, peг. № **, с водач Д. Д. Г..

С решение № 189/08.06.2023 г., постановено по т.д. № 89/2022 г. по описа на Окръжен съд – С. з.“ АД е осъдено да заплати на Г.Й.М. сума в размер на 80 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 17.10.2021г., при което е загинал И.С.М., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 01.11.2021 г., до датата на окончателното изплащане. В мотивите си съдът е приел, че са налице обективни данни, че към момента на ПТП водачът на л.а. Опел с peг. № ** Д. Д. Г. е бил неправоспособен.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач Д. Д. Г. с ЕГН **********, на страната на з.“ АД.

Ищецът е представил по делото удостоверение по и.д. № 20248680400213 по описа на ЧСИ Р., с рег. № 868, с район на действие ОС-С., видно от което на 17.06.2024 г. по сметка на взискателя Г.Й.М. е изплатена сума в размер на 80 000 лв. – главница, законна лихва в размер на 24 572,93 лв., такси и разноски по изпълнението в размер на 7 076,12 лв., в това число адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума в размер на 80 000 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на заплатената държавна такса 3200 лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ищцовото дружество съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Или общият размер на разноските е 3500 лв.

4

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ** да заплати на з.“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., ** сумата от 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), представляваща изплатено от З. АД застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба – 25.02.2025г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ** да заплати на з.“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., ** сумата от 3500 лв./три хиляди и петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.

Присъдените сумите могат да бъдат заплатени по банковата сметка на З**“ АД с **: ** в ** АД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________

5