Определение № 89 от 09.02.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Ловеч, 09.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20224300500020 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,във вр.с чл.78 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *****,със седалище и адрес на управление в гр.София,ЖК“Младост-4“-Бизнес Парк София,сграда 6, чрез адвокат В. Г.- САК, съдебен адрес гр.София, бул.”България”№81, вх.“В“, ет.8, срещу Разпореждане № 737/15.12.2021г., пост. по ч.гр.д.№ 1034/2021г. по описа на РС-Троян, в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. Не се съгласява с извода на районния съд,че представеният договор за правна защита и съдействие не доказва реално плащане,в съответствие с императивните законови изисквания, регламентирани със ЗДДС. Счита,че не става ясно защо съдът отъждествява непредставянето на фактура към договора с недоказване на реално направен разход от заявителя. Прилага фактура №484/15.11.2021г.,от която е видно,че е издадена на получателя на услугата „Теленор България“ЕАД три дни след сключването на договора,приложен към заявлението.Издадена е за обща сума от 1 106.72лв.,с ДДС и е по общо 6 договора,индивидуализирани по номер,вкл.и процесниятДоговор №1004072/12.11.2021г. Смята, че съдът е следвало да приложи процедурата по чл.411,ал.1,т.1 от ГПК и да даде 3-дневен срок на заявителя за отстраняване на допуснати нередовности в заявлението,а именно представяне на фактурата за адвокатския хонорар.

Неизпълнението на това задължение на практика лишава дружеството от възстановяване на реално направени разноски,заплатени и обложени с данък. Твърди,че са спазени всички изисквания на чл.113 от ЗДДС. Възразява,че непредставянето на фактурата не е основание да се отказва присъждане на адвокатско възнаграждение.

Прилага фактура №484/15.11.2021г. и моли да се отмени обжалваното разпореждане,като се присъди направеният разход за адвокатски хонорар.

1

Въззивният състав,като съобрази изложеното в частната жалба и доказателствата по ч.гр.д.1034/2021г. по описа на РС-Троян, намира за установено следното:

По допустимостта.

Частната жалба е подадена своевременно. Жалбоподателят е уведомен за атакувания съдебен акт на 05.01.2022г.,а частната жалба е подадена на 12.01.2022г.-т.е.в рамките на едноседмичния срок. Подадена е от легитимирана да атакува съдебния акт страна,поради което съдът приема,че е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Установява се,че от „ТЕЛЕНОР България”ЕАД с ЕИК *****,чрез адв.В. Г.-САК, е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Б. К. Д. от гр.Троян. Образувано е ч.гр.д.№1034/2021г.по описа на съда. Предмет е вземане в общ размер на 641.57лв.,от която- 104.79лв.- неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 198.88лв.-незаплатени лизингови вноски, 337.90лв.неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. В заявлението са уточнени сключените от Д. договори за мобилни услуги и договори за лизинг,по които са налични тези задължения. Претендира се също и законната лихва върху общо дължимата сума с начало от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

Отправена е молба да се присъдят и направените разноски от държавна такса от 25лв. и адвокатски хонорар от 180лв. Като доказателства за ангажираното представителство е приложен Договор за правна защита и съдействие с изх.№1004072 от 12.11.2021г.,между „ТЕЛЕНОР България”ЕАД и Адвокатско дружество „Г. и Петкова“ с ЕИК 176733159,със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България, №81, вх.“В“, ет.8, ап.22, изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Б. К. Д..

Отразено е, че е договорено възнаграждение в размер на 180лв. с включен ДДС, платимо в брой.

С Разпореждане №737/15.12.2021г. РС-Троян е отхвърлил заявлението в частта по отношение претенцията за присъждане на адвокатски хонорар от 180лв.,с мотив,че не е обосновано реалното плащане на хонорара,с оглед липсата на приложена фактура, съгласно изискването на чл.113 от ЗДДС и обявената като облагаема по този закон услуга по процесуално представителство. Приел е,че при липсата на фактура договорът за правна защита и съдействие не може да служи за разписка за извършено плащане. Със Заповед № 578/15.12.2021г. заявлението е уважено в останалата част за вземането за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, неплатени лизингови вноски, неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент и разноски за държавна такса от 25лв.

Окръжен съд Ловеч споделя приетото от РС-Троян.

Страната е длъжна да ангажира всички доказателства във връзка с претенцията си при сезиране на съда и до издаване на съдебния акт. Съгласно чл.80 от ГПК и т.11 от ТРеш.

№6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС искането за разноски,макар и да е 2 акцесорно, е свързано със спорния предмет и затова следва да е заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. С оглед спецификата на заповедното производство подаването на заявлението е крайният срок за ангажиране на такива доказателства.

С оглед обстоятелството,че упълномощеният адвокат е регистрирана по ЗДДС, то за обосноваване на реално извършен разход, освен правилата на чл.78 от ГПК, са приложими и специалните изисквания на ЗДДС,съотв.на ЗСч. Съгласно чл.113 от ЗДДС данъчно задълженото лице-доставчик следва да издаде фактура за всяка извършена от него доставка на услуга. В чл.112 от ЗДДС са изброени документите,с издаването на които се удостоверява осъществяването на данъчното събитие- фактура, известие към фактура и протокол. Липсата на някой от тези документи опровергава твърдението за извършване на облагаемата сделка.

В случая към заявлението не е била представена фактура по чл.113 от ЗДДС, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че няма доказателства за реално извършено плащане.

Прилагането й към частната жалба е несвоевременно,поради което не следва да се съобразява при преценката на съда по разноските.

Не може да се сподели и възражението за наличие на задължение на заповедния съд да дава указания за отстраняване на нередовности във връзка с обосноваване плащането на претендирания адвокатски хонорар. Такива ангажименти съдът има само при неясноти по отношение на претендираното вземане-по арг.от нормата на чл.410,ал.2,във вр.с чл.127,ал., ал.3 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК. Този документ не касае вземането по същество,а и не е сред изрично изброените в чл.410,ал.3 от ГПК писмени доказателства,за прилагането на които заповедният съд следи.

По изложените съображения съставът намира,че правилно РС-Троян е отказал да уважи претенцията за адвокатски хонорар и е отхвърлил заявлението в тази част.

Разпореждане № 737/15.12.2021г.,пост.по ч.гр.д. №1034/2021г. на РС-Троян, следва да се потвърди в обжалваната част.

По изложените съображения и на основание чл.274,във вр.с чл.78 от ГПК, Окръжен съд-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №737/15.12.2021г.,постановено по ч.гр.д.

№1034/2021г. на РС-Троян , с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в полза на „Теленор България“ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК“Младост-4“-Бизнес Парк София,сграда 6, чрез адвокат В. Г.САК, съдебен адрес гр.София, бул.”България”№81, вх.“В“, ет.8, в размер на 180(сто и 3 осемдесет) лева, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4