Решение № 308 от 09.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Варна, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000096 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД със седалище гр.Добрич срещу решение № 96 от 07.10.2022г. по търг.дело № 13/22г. по описа на Добрички окръжен съд, с което дружеството осъдено да заплати на „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД със седалище гр.София на основание чл.99 във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 45 325.47лв., представляваща неплатена сума по договор за прехвърляне на вземания № 0106-ЦУ от 01.08.2018г., сключен между „Енергийна Финансова Група“ АД като цедент и „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД като цесионер, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.07.2021г. до окончателното плащане и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 13 345.83лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното задължение за периода на забавата от 28.08.2018г. до 22.07.2021г., както и направените по делото разноски, като решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – „Винер – Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД.

1

Твърди се че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и процесуалния закон необосновано, доколкото не се опровергава от събраните по делото доказателства.

Оспорва извода на съда за нищожност на договора за цесия от 26.07.2018г. поради липса на съгласие – чл.26 ал.2 пр.второ от ЗЗД, а именно че не са налице насрещни и съвпадащи волеизявления на страните по договор тъй като при полагането на подписите представляващият „Винер – Индустрия и мениджмънт“ ЕООД е подписал договора в качеството на цедент, а не на цесионер, както е посочен в титулната част, а също така представляващият „ЕФГ“ АД се е подписал в качеството на цесионер, а не съобразно посоченото в титулната част качество на цедент.

На първо място твърди че съдът е приел нищожност без да е направено възражение от страна на ищеца, че договорът за цесия между „ЕФГ“ АД и „Винер – Индустрия и мениджмънт“ ЕООД е нищожен.

Твърди че подписването на договора от страните на различни места не води до извод за липса на съгласие. Твърди че съдът е следвало да търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и всяка да се тълкува в смисъла, който от произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Излага че при правилно прилагане на чл.20 от ЗЗД се стига до обратния извод – за наличие на насрещни и съвпадащи волеиязвления на страните по договора и за изразена воля, годна да породи правни последици.

Твърди че дори и да се приеме че страните са подписали договора за цесия от 26.07.2018г. без представителна власт, то в случая договорът е потвърден от представляваните, видно от събраните по делото доказателства.

Излага, че по делото са събрани доказателства, че договорът за цесия от 01.08.2018г. между „ЕФГ“ АД и „ЕСО“ ЕАД е сключен шест дни след договора за цесия между „ЕФГ“ АД и „Винер – Индустрия и мениджмънт“ ЕООД и същият е нищожен и не е породил правно действие.

Твърди че претенцията на „ЕСО“ ЕАД срещу него е неоснователна като сочи че по процесната фактура № 9040 от 25.07.2018г. за сумата 377 463.78лв. са извършени плащания в пълен размер на кредитора „Винер – Индустрия и мениджмънт“ ЕООД и дружеството не дължи други суми по нея, 2 включително и на ищеца.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

„Винер – Индустрия и мениджмънт“ ЕООД със седалище гр.София, трето лице помагач на въззивника - ответник, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предмет на въззивно производство е предявен осъдителен иск за незаплатена цена на електрическа енергия за периода от 01.07.2018г. до 15.07.2018г. по договор за продажба на електрическа енергия, сключен между „ЕФГ“ АД и въззивника „ВиК Добрич“ АД и по фактура № 9040 от 25.07.3018г., което вземане е прехвърлено от доставчика „ЕФГ“ АД на ищеца „ЕСО“ ЕАД с договор за цесия № 0106-ЦУ от 01.08.2018г., както и осъдителен иск за обезщетение за вреди от забава в плащането за периода от 28.08.2018г. до 22.07.2021г.

Няма спор пред въззивната инстанция досежно съществуването на договор за продажба на електрическа енергия, сключен между праводателя на ищеца - „Енергийна Финансова Група“ АД и въззивника „ВиК Добрич“ АД, по силата на който „ЕФГ“ АД е доставяло на въззивника електрическа енергия, както и издаването на фактура № 9040 от 25.07.2018г. за сумата общо 634 322лв., представляваща стойността на електрическа енергия за периода от 01.07.20208г. до 15.07.2018г., представена като доказателство по делото.

3

От въззивника „ВиК Добрич“ АД не е оспорено съществуването на задължение за плащане на продажна цена на електроенергия към „ЕФГ“ АД, а само неговия размер с твърдения, че задължението му по тази фактура е намалено със сумата 256 859.87лв. Доколкото исковата претенция на цесионера за вземането по фактура № 9040 от 25.07.2018г. е предявено до размера на сумата 45 325.47лв. въззивният съд намира, че няма спор по делото по отношение на претендирания с исковата молба размер.

Ирелевантни за настоящия иск са всички твърдения на въззвиаемия – цесионер досежно съществуването и размера на негови задължения към цедента „ЕФГ“ АД, наложили според него сключването на договора за цесия, поради което и същите са извън предмета на обсъждане в производството.

Именно поради размера на предявения иск е без значение и действителността на соченото от длъжника – въззивник намаляване на размера на задължението по фактура № 9040 от 25.07.2018г. от кредитора „ЕФГ“ АД и издаването от него на кредитно известие към фактурата на 01.11.2018г., извършено след сключването и на двата, представени по делото договора за цесия.

От въззивника „ВиК Добрич“ АД е направено възражение за погасяване на задължението по фактура № 9040 от 25.07.2018г. чрез прехвърляне на негови вземания към друг цесионер на същото вземане „Винер Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД, както и възражение за нищожност на договора за цесия от 01.08.2018г.

Като доказателство по делото е представен договор за цесия от 26.07.2018г., по силата на който цедентът „ЕФГ“ АД е прехвърлило на „Винер Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД свое парично вземане от „ВиК Добрич“ АД, което ще има за извършени доставки на електрическа енергия за периода 01.07.2018г. – 31.07.2018г. по договор за продажба на електрическа енергия и допълнителни споразумения към него. Представено е по делото и уведомление от цедента „ЕФГ“ АД до длъжника „ВиК Добрич“ АД по чл.99 ал.3 от ЗЗД, получено от него на 31.07.2018г.

С исковата молба като доказателство по делото е представен договор за цесия № 0106-ЦУ от 01.08.2018г. , по силата на който цедентът „ЕФГ“ АД е прехвърлило на „ЕСО“ ЕАД вземането си от „ВиК Добрич“ АД по фактура № 9040 от 25.07.2018г. за продажба на електроенергия за периода 01.07.2018г. – 15.07.2018г. за частта от 450 000лв. Представено е по делото и уведомление 4 от цедента „ЕФГ“ АД до длъжника „ВиК Добрич“ АД по чл.99 ал.3 от ЗЗД, като не е спорно, че същото е получено от него на 06.08.2018г.

Съставът на въззивния съд намира възражението на въззиваемия „ЕСО“ ЕАД за недействителност на договора за цесия от 26.07.2018г. поради това, че е с предмет бъдещи вземания, за неоснователно.

Действително от правилото, установено в ал.2 на чл.99 от ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях /в този смисъл решение № 32 от 09.09.2010г. по търг.дело № 438/09г. на ВКС, второ т.о./ Но в настоящия случай съставът на въззивния съд намира, че с договора за цесия от 26.07.2023г. не са прехвърлени бъдещи вземания на цедента, а негови съществуващи вземания към момента на сключване на договора.

Независимо, че в договора от 26.07.2018г. е посочен като период целия м.юли 2018г. налице е идентитет по отношение периода 01.07.2018г. – 15.07.2018г., за който е издадена фактура на 25.07.2018г. Т.е. към датата на сключване на договора за цесия от 26.07.2018г. задължението за плащане на ел.енергия за първата половина от месеца е възникнало и същото е определено по размер от доставчика на ел.енергия, независимо, че в договора за цесия същото не е индивидуализирано посредством посочване на вече издадената фактура.

Предмет на договора за цесия е вече възникнало и определено по размер вземане, поради което и не се касае за прехвърляне на неопределено бъдещо вземане. Поради което и възражението на въззиваемия за нищожност на договора за цесия от 26.07.2018г. поради липса на предмет на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД е неоснователно.

Съставът на въззивния съд намира, че служебното произнасяне на първоинстанционния съд по въпрос за нищожността на договора за цесия от 26.07.2018г. поради липса на съгласие, не е в противоречие с разрешенията, 5 дадени в тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк.дело № 1/20г. на ОСГТК на ВКС и не е недопустимо. Първоинстанционният съд е констатирал посочване в края на договора при полагане на подписите на представляващия „Винер Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД като цедент, а представляващия „ЕФГ“ АД като цесионер, което е видимо от съдържанието на акта. По същество обаче, констатираното от първата инстанция разминаване на местата, на които са поставени подписите на цедент и цесионер не води до извод на липса на съгласие. Съгласието между страните за сключването на договора е постигнато със съвпадането на двете насрещни волеизявления на страните и наличието на подписи и на двете страни под договора е доказателство за това. Грешното посочване на качеството на страната по договора до подписа и не води до извод на липса на изявление на страната. Поради което и в рамките на служебната проверка за нищожност нищожност поради липса на съгласие не е налице.

Във връзка с направеното от ищеца оспорване на автентичността на подписите на лицата, подписали договора за цесия от 26.07.2018г. като доказателство по делото е прието заключение на съдебно – почеркова експертиза, обективно и компетентно дадено и неоспорена от страните, поради което и кредитирано от въззивния съд изцяло. От заключението въззивният съд приема за установено, че подписът на представляващия „Винер Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД Катя Симеонова не е положен от нея. Независимо от установеното по делото, че договорът за цесия не е подписан от представляващия дружеството цесионер следва да намери приложение нормата на чл.301 от ТЗ. Няма твърдения че след узнаването е налице противопоставяне от страна на представлявания, напротив от страна на цесионера „Винер Индустрия и Мениджмънт“ ЕООД са предприети действия по събиране на вземането, включително и сключване на споразумение от 28.02.2019г. с длъжника „ВиК Добрич“ АД.

Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04e35502-d955-4d14-b571-ee2b11e6688b