Определение № 1069 от 04.12.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1069 гр. гр. Добрич, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500753 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от „АПС Бета България“ ЕООД,ЕИК 203374133,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н

„Триадица“,бул.“България“

№81В срещу определение №518/26.09.2025 г. по гр.д.№489/2025 г. на Балчишкия районен съд,с което производството по цитираното дело е прекратено на основание чл.129 ал.3 от ГПК,върната е на частния жалбоподател искова молба с рег.

№4137/21.08.2025 г. и е обезсилена заповед за изпълнение №251/14.08.2024 г.,издадена по ч.гр.д.№507/2024 г. на БРС.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение,като се настоява за отмяната му и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Исковата молба била върната,респ. производството по цитираното дело прекратено,поради неизпълнение от дружеството-ищец в указания срок на задължение за изправяне нередовност на исковата молба,а именно подписването й с валиден електронен подпис.Положеният подпис бил автентичен и валиден,за което към жалбата било приложено доказателство.

По правилото на чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна-ответника по делото П. Б. К. с ЕГН ********** от гр.В.,поради което същият не е изразил становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е уведомен за атакуваното определение на 08.10.2025 г.,частна жалба вх.№5226/16.10.2025 г. по описа на БРС,подадена чрез ЕПЕП на 13.10.2025 г.,е депозирана в рамките на 1 едноседмичния преклузивен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 15.10.2025 г.Предвид горното и като подадена от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от обжалване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.129 ал.3 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Гр.д.№489/2025 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№4137/21.08.2025 г.,с която са предявени от „АПС Бета България“ ЕООД,ЕИК 203374133,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н

„Триадица“,бул.“България“ №81В срещу П. Б. К. с ЕГН ********** от гр.В.,жк *** обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК за установяване вземанията на ищеца от ответника-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№507/2024 г. на БРС,а именно главница в размер на 200 лв,дължима по договор за потребителски кредит №363548/13.10.2019 г.,сключен със „Сити Кеш“ ООД,като вземанията са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 13.01.2022 г.;договорна лихва в размер на 13,51 лв за периода от 13.10.2019 г. до 13.01.2020 г.;законна лихва за забава върху главницата в размер на 56,64 лв за периода от 13.01.2020 г. до 27.06.2024 г.;сума от 171,78 лв-неплатени такси,дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите,събирани от „Сити Кеш“ ООД;сума от 73,49 лв-дължима неустойка съгласно чл.6.2 от договора за потребителски кредит,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,до окончателното плащане.

При постъпване на исковата молба в РС-Балчик по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване е извършена от първоинстанционния съд проверка за валидно положен в исковата молба от пълномощника на ищцовото дружество юрисконсулт П. Ц. квалифициран електронен подпис /КЕП/.Проверката,обективирана в документа на лист 66 от делото на БРС,е удостоверила липса на валидно подписване на исковата молба.С разпореждане №930/21.08.2025 г. първоинстанционният съд е констатирал нередовността на исковата молба и на основание чл.129 ал.2 от ГПК е указал на ищцовото дружество в едноседмичен срок от получаване на съобщение за разпореждането „да подпише исковата молба с валиден електронен подпис“.Съобщението за разпореждането е връчено на ищеца на 03.09.2025 г. /съобщение на лист 71 от делото на БРС/.В указания едноседмичен срок дружеството е депозирало молба вх.№4531/12.09.2025 г.,подадена чрез куриер на 10.09.2025 г.,с която заявява,че подписът на юрисконсулт П. Ц. върху подадената по електронен път искова молба е напълно валиден и автентичен,като настоява да се зачете от съда и да не се счита за пречка за продължаване на съдопроизводствените действия.С 2 обжалваното определение №518/26.09.2025 г. районният съд приема,че указанията му за отстраняване нередовността на исковата молба не са изпълнени,поради което на основание чл.129 ал.3 от ГПК прекратява производството по делото,връща исковата молба на подателя й и обезсилва издадената заповед за изпълнение.

За да постанови връщане на искова молба на основание чл.129 ал.3 от ГПК,съдът следва да е дал предварително в процедурата по чл.129 ал.2 от ГПК точни и ясни указания на ищеца в какво се състои нередовността и по какъв начин следва да бъде отстранена.В мотивите към разпореждане №930/21.08.2025 г. съдът е констатирал,че исковата молба,подписана с електронен подпис,не може да бъде валидирана и че на ищеца следва да се даде указание да подпише исковата молба с електронен подпис,способен да валидира подписания документ.В диспозитива на акта се съдържа указание ищецът да подпише исковата молба с валиден електронен подпис.Доколкото се касае за специфична терминология,която е недостъпна за широкия кръг лица без специални познания в сферата на информационните технологии,съдът е следвало да положи повече усилия да разясни на ищеца в какво се състои порокът на подписването на исковата молба и по какъв начин същият може да бъде отстранен.

В случая извършената от първоинстанционния съд проверка,обективирана в документа на лист 66 от делото на БРС,не е установила невалидност на положения от пълномощника на ищеца КЕП,а невалидно положен подпис.Валидност на КЕП и валидност на полагането на КЕП са различни понятия.Невалиден е КЕП с изтекъл срок на сертификата или отменен сертификат,а невалидно полагане на дори валиден КЕП може да бъде последица от различни технически проблеми при подписването /напр. ползване на неподходящ или остарял софтуер от полагащия подписа/.При констатация за невалидно полагане на КЕП в настоящия случай първоинстанционният съд е следвало не да дава указание на ищеца да подпише исковата молба с валиден КЕП /невалидност на самия КЕП не е била установена при проверката/,а да положи подпис в исковата молба по технически подходящ начин,позволяващ валидирането й,т.е. да стане ясно от указанието,че проблемът не е в липсата на сертификат на подписа,а в начина на полагане на подписа.От указанията на БРС горното не е станало ясно.Това личи от реакцията на ищеца,който с молбата от 12.09.2025 г. е заявил,че указанието на съда не е адекватно на действителността,тъй като положеният в исковата молба КЕП е валиден и автентичен.Последното ищецът е удостоверил и с представената към частната жалба екранна снимка,съдържаща проверка за установена валидност на положения от юрисконсулт Ц. КЕП.Правилното указание,което съдът е следвало да даде на ищеца,е да подаде наново исковата молба по електронен път,като пълномощникът му,чрез който се подава молбата,да положи КЕП по технически подходящ начин,позволяващ валидирането й.Редно е било при констатирания проблем при полагане на подписа да се укаже на ищеца и 3 възможността да подаде исковата молба на хартиен носител с положен саморъчен подпис.

След като първоинстанционният съд е дал неточни и неясни указания на ищеца,неизпълнението им не може да доведе до прилагане на санкционните последици по чл.129 ал.3 от ГПК спрямо него,а именно до връщане на исковата молба като нередовна и прекратяване на производството по делото.Обжалваното определение на БРС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №518/26.09.2025 г. по гр.д.№489/2025 г. на Балчишкия районен съд.

ВРЪЩА делото на Балчишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1069 гр. гр. Добрич, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500753 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от „АПС Бета България“ ЕООД,ЕИК 203374133,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н

„Триадица“,бул.“България“

№81В срещу определение №518/26.09.2025 г. по гр.д.№489/2025 г. на Балчишкия районен съд,с което производството по цитираното дело е прекратено на основание чл.129 ал.3 от ГПК,върната е на частния жалбоподател искова молба с рег.

№4137/21.08.2025 г. и е обезсилена заповед за изпълнение №251/14.08.2024 г.,издадена по ч.гр.д.№507/2024 г. на БРС.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение,като се настоява за отмяната му и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Исковата молба била върната,респ. производството по цитираното дело прекратено,поради неизпълнение от дружеството-ищец в указания срок на задължение за изправяне нередовност на исковата молба,а именно подписването й с валиден електронен подпис.Положеният подпис бил автентичен и валиден,за което към жалбата било приложено доказателство.

По правилото на чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна-ответника по делото П. Б. К. с ЕГН ********** от гр.В.,поради което същият не е изразил становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е уведомен за атакуваното определение на 08.10.2025 г.,частна жалба вх.№5226/16.10.2025 г. по описа на БРС,подадена чрез ЕПЕП на 13.10.2025 г.,е депозирана в рамките на 1 едноседмичния преклузивен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 15.10.2025 г.Предвид горното и като подадена от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от обжалване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.129 ал.3 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Гр.д.№489/2025 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№4137/21.08.2025 г.,с която са предявени от „АПС Бета България“ ЕООД,ЕИК 203374133,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н

„Триадица“,бул.“България“ №81В срещу П. Б. К. с ЕГН ********** от гр.В.,жк *** обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК за установяване вземанията на ищеца от ответника-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№507/2024 г. на БРС,а именно главница в размер на 200 лв,дължима по договор за потребителски кредит №363548/13.10.2019 г.,сключен със „Сити Кеш“ ООД,като вземанията са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 13.01.2022 г.;договорна лихва в размер на 13,51 лв за периода от 13.10.2019 г. до 13.01.2020 г.;законна лихва за забава върху главницата в размер на 56,64 лв за периода от 13.01.2020 г. до 27.06.2024 г.;сума от 171,78 лв-неплатени такси,дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите,събирани от „Сити Кеш“ ООД;сума от 73,49 лв-дължима неустойка съгласно чл.6.2 от договора за потребителски кредит,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,до окончателното плащане.