Решение № 5548 от 02.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5548 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно гражданско дело № 20231100511578 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. №61688/21.09.2023г. на ЧСИ Ст. Я., подадена от С. И. И., с ЕГН:********** и адрес: гр.София, ул.“****, срещу отказ за прекратяване на производство по изп.дело № 20238440401554 на ЧСИ С. Я. с рег.№ 844 и район на действие СГС, обективиран в писмо изх.№39694/28.08.2023г. на ЧСИ С. Я..

В жалбата се твърди, че вземането по процесния изпълнителен лист е погасено по давност. Поради това се иска отмяна на отказа като неправилен и незаконосъобразен, както и прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените запори.

В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК няма подадено писмено възражение от взискателя Национална агенция по приходите.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона, като изложените от взискателя съображения, касаят съществото на спора, по който компетентен да се произнесе и съдът.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК. Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдебната практика приема, че с регистрацията на физическото лице като едноличен търговец не възниква нова правна личност, различна от самото физическо лице, а същият си остава физическо лице с разширена правосубектност. Едноличният търговец за своята дейност носи материална отговорност с цялото имущество на физическото лице собственик.

Процесното изп. дело № 20238440401554 на ЧСИ С. Я. е образувано по молба от 31.05.2023г. на Национална агенция за приходите, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 07.06.2008г. от Софийски районен съд, ГО, 63 с-в., по ч.гр.д. № 16732/2008г., с 1 който длъжникът ЕТ „С.К. - С. П.“ е осъден да заплати на ДФ“Земеделие“ сумата от 216 408,04лв. главница и сумата от 91184,49лв. лихва за забава. Няма спор по делото, че процесният изпълнителен лист е за частно държавно вземане.

Съгласно чл. 3, ал. 7, т. 5 от Закона за Националната агенция за приходи същата агенция събира частни държавни вземания на Държавен фонд "Земеделие", за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

На 25.08.2023г. длъжникът по изпълнението С. И. И. е подала по изпълнителното производство възражение за погасяване на процесното вземане по давност, като е направила искане за прекратяване на процесното изпълнително производство и вдигане на обезпечителните мерки.

С писмо изх.№39694/28.08.2023г. на ЧСИ С. Я. същият е отказал да уважи възражението на длъжника, тъй като произнасянето по изтекла погасителна давност е извън неговите правомощия.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са регламентирани в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 – т. 8 ГПК. Съгласно тази норма изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или чл. 440 и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Инвокираните от жалбоподателя обстоятелства, на които е основано искането му за прекратяване на изпълнителното производство, свързани с погасителната давност, не попадат в обхвата на нито едно от основанията, установени в действащата нормативна уредба, касаещи приложението на разглеждания правен институт.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и че съдебният изпълнител като орган на принудителното изпълнение няма правораздавателни правомощия и същият не е компетентен да решава материалноправни спорове между страните в изпълнителния процес, да събира доказателства и да извършва проверка дали са настъпили предпоставките на погасителната давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД. Тези въпроси могат да бъдат разрешени само в рамките на общия исков процес. Доколкото жалбоподателят – длъжник в изпълнителното производство се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно настъпила погасителна давност на вземането, то процесуалният ред за защита в случая е чрез иск по чл.

439 ГПК, където съдът ще изследва въпроса за дължимостта на вземането с оглед наведените възражения. В този смисъл, когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността. В хипотезата на висящ изпълнителен процес (в какъвто контекст се разглежда този въпрос), предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица прекратяване на изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК).

Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното 2 изпълнение и е необходимо да се прави разлика от процесуалния преклузивен срок, водещ до перемпция на изпълнителното дело (в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК).

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваният отказ на ЧСИ Ст. Я. е правилен, поради което и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №61688/21.09.2023г. на ЧСИ Ст. Я., подадена от С. И. И., с ЕГН:********** и адрес: гр.София, ул.“****, срещу отказ за прекратяване на производство по изп.дело № 20238440401554 на ЧСИ С. Я. с рег.№ 844 и район на действие СГС, обективиран в писмо изх.№39694/28.08.2023г. на ЧСИ С. Я..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3