Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 729 от 27.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 452/2025
Вид
Решение № 729
Подписан
27.02.2026
В сила
10.07.2026
Състав
ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 45, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл.402 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 415в, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 62 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 66 · Кодекс на труда
  • чл. 66, ал. 1 · Кодекс на труда
  • § 1, т. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. ***, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. Й.А при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.А Административно наказателно дело № 20251110200452 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “***” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район * * * , ул. „З***, вх. ***, представлявано от управителя М. С. Ш. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-2400530 от 25.11.2024 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр.*** към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.

62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият излага доводите си за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита. В тази връзка се сочи, че наказателното постановление не съдържа описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, с което е нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. От съдържанието на обжалваното НП не ставало ясно въз основа на какъв акт е извършена проверката, не били посочени датата и часът, когато същата е била извършена, като липсвали данни и за свидетели, които да са присъствали. По отношение на лицето, за което се твърди, че е заварено да престира труд в обекта липсвало описание на трудовите му функции и дейности, от което да може да бъде направен такъв извод. В декларацията по чл.402 от КТ лицето Й.

К. Й. е посочило, че се обучава, а не че полага труд като охрана без трудов 1 договор. В НП не било споменато за наличието на граждански договор между дружеството и посоченото лице. Не били събрани безспорни доказателства, че санкционираното дружество е извършило нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Възраженията, подадени срещу АУАН не били обсъдени от наказващия орган. Неправилна била преценката на АНО и относно наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна – Директор а на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр.*** към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, редовно призована за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение № 23-2400530 от 25.09.2024 г., съставен от С. А. М. на длъжност главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда Софийска област, гр.***, при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 24.07.2024 г. на място в обект на контрол – „паркинг за самоходна техника/ солище", находящ се в гр.

***, бул. „Симеоновско шосе“, до автокъща „Галерия“, стопанисван от жалб.

“***“ ЕООД и от 30.07.2024 г. до 25.09.2024 г. по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр.***, бул.“***“ № *** е установено, че жалб. “***“ ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Й. К. Й., с ЕГН **********.

Към момента на проверката на място– 24.07.2024 г., около 07.34 часа, в горепосочения обект лицето Й. К. Й., с ЕГН ********** било заварено да престира труд като охрана без трудов договор.

На място, в собственоръчно попълнена и подписана декларация, Й. декларирал, че работи за дружеството „***“ ЕООД /т.3/, а в т.5 от декларацията същият посочил, че работа като охрана. В т.12 от декларацията лицето посочило, че няма трудово правоотношение с дружеството, а се обучава. Посочва работно време от 20:00 до 08:00часа.

По време на проверката по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ е представен граждански договор за лицето.

Извършилият проверката инспектор при Д „ИТ-Софийска област“ приел, че жалбоподателят “***“ ЕООД, е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр.

2 с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В акта е отразено, че нарушението е извършено на 24.07.2024 г., в гр.***, когато лицето е заварено полага труд в горецитирания обект и същото е установено при приключване на проверката по документи.

Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление.

Наказващият орган посочил, че съгласно императивната разпоредба на чл.

415в, ал. 2 от КТ, нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2, не могат да бъдат квалифицирани като маловажни. Законовите разпоредби, регламентиращи сключването, регистрацията и изпълнението на трудовия договор между работодател и работник са императивни. Тяхното нарушаване води до застрашаване на обществените отношения, свързани с предоставяне на работна сила от работника и на правата, с които той разполага като страна в едно трудово правоотношение. Предвид тежестта на процесното нарушение, и с оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН наказващият орган посочил, че административното наказание следва да бъде определено над минимално предвидения от закона размер за извършеното нарушение.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С. А. М., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК ; идентификационна карта; декларация от 24.07.2024 г. от Й. Й.; писмено сведение от Н.Ч.; граждански договор от 22.07.2024 г.; Заповед № 3-0864 от 17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“;

Заповед № ЧР-43/30.01.2023 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“; длъжностна характеристика за длъжност „директор“ на ДИТ-СО; длъжностна характеристика за длъжност „главен инспектор“ в ДИТСО.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При изграждане на своите изводи съдът се довер и на изложеното от свид.

М., доколкото показанията й са последователни, логични, непротиворечиви и намират опора в приобщените по делото писмени доказателства. От попълнената на място декларация от лицето Й. К. Й. се установява, че той е работил на обекта на дружеството – жалбоподател : „паркинг на Околовръстен път, до автокъща „Галерия“ на длъжност „охрана“ с посочено работно време от 20.00 до 8.00 часа.

Относно твърденията на жалбоподателя, че Й. не е бил на работа, а се е обучавал, следва да бъде посочено следното: Действително подобно твърдение е закрепено в собственоръчно попълнената и подписана декларация от лицето. В представения граждански договор № 07/22.07.2024 г. обаче се съдържа клауза, съгласно която изпълнителят /Й. К. Й./ се задължава еднократно да извърши наблюдение на техниката в склада на „Симеоновско шосе“ до 24,00 часа.

3

Полагането на труд във фиксирано работно време и това, че е в период на обучение е в разрез с инцидентния характер на предмета на гражданския договор – да се осъществи еднократно наблюдение на техниката в склада.

С оглед спорния по делото въпрос относно характера на отношенията между санкционираното дружество и заварения в обекта да полага труд – Й.

Й., следва да бъде посочено, че трудовият договор има за предмет престирането на работна сила от работника за продължителен, в повечето случаи неопределен срок, а при гражданския /облигационен/ договор се дължи конкретен трудов резултат. От това произтичат и другите разлики между същите, докато при трудовия договор работникът е в дисциплинарна зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, то при договора за изработка по ЗЗД изпълнителят дължи само уговорения резултат, като е стопански независим и оперативно самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати възложителя се договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на работата. Следва да се отбележи и това, че гражданският договор е от 22.07.2024 г., а лицето е заварено в обекта на 24.07.2024 г., като следва да се съобрази и това, че в гражданския договор не е вписано кога и в какъв срок, изпълнителят следва да извърши работата. На следващо място следва да бъде отчетено и обстоятелството, че Й. в попълнената от него декларация никъде не е споменал за наличието на граждански договор и подобно еднократно изпълнение на възложената му работа.

При анализа на събраните доказателства съдът намира, че са налице безспорни доказателства, че по своя характер и белези отношенията между страните съставляват трудови такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, а по аргумент на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От друга страна, съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа.

В процесния случай е безспорно установено, че към датата на извършената на място в обекта на контрол проверка, на 24.07.2024г., когато Й.

К . Й. е заварен от контролните органи да полага труд в обекта на контрол „паркинг за самоходна техника/ солище", гр. ***, бул. „Симеоновско шосе“, до автокъща „Галерия“, стопанисван от жалб. “***“ ЕООД, Й. не е имал сключен 4 трудов договор с жалбоподателя, което обстоятелство не е спорно по делото.

Безспорно е установено, че в хода на проверката е бил представен договор за поръчка от 22.07.2024 г. между жалбоподателя и лицето Й. К. Й..

По повод доводите, изложени в жалбата срещу наказателното постановление, че правоотношението между страните е възникнало по силата на договор за поръчка, следва да бъде отбелязано следното. Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл. 66 от КТ.

Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия договор, и при договора за поръчка едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа, каквато в случая е изпълнявало лицето. По гражданския договор се дължи постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя, на установен трудов ред и трудова дисциплина.

В случая, са налице основните елементи на трудовото правоотношение, както и присъщата му зависимост на работник от работодател, което се установява от документите, приложени към делото. По отношение на работното време, видно от приложените писмени доказателства - декларация от лицето Й. Й., същият е посочил, че работи в горепосочения обект като "охрана" с определено работно време - от 20:00 часа до 08:00 часа. По този начин работникът е поставен в определен вид зависимост по отношение на избора си на работно време и място, където да изпълнява работата си. Налице е йерархическа зависимост на работника спрямо юридическото лице, с елементи на установен трудов ред и трудова дисциплина.